Чудесна хрумка е публикуването на Й. Радичков - зер утре и Йордановден се пада... ... че следващия път момчето ще си дойде с кораб и всяка мома ще почувствува слабост в коленете си... - Ся ако може и да е с алени платна, и Асол да се появи - щом дори и Й. Радичков за нея е писал... |
Питам се : Става ли горният разказ за Нобелова награда за литература / казваха, че Радичков бил предложен /. И тъкмо да кажа "не", и се сещам за Боб Дилън и няколко други преди него Нобелисти и си казвам : " Защо пък не ? " | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dax |
Калин Донков разказа подобна приказка преди 1-2 г.Дето я бил слушал като дете,но войника умира.Защото след първата сеч си прибира сабята в канията без да я почисти от кръвта.И сабята замръзва в канията,и когато пак го нападат вълците,не може да я извади да се защити. |
Януари - най-българският месец "Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
/\\eko 05 Януари 2017 22:01 Калин Донков разказа подобна приказка преди 1-2 г.Дето я бил слушал като дете,но войника умира.Защото след първата сеч си прибира сабята в канията без да я почисти от кръвта.И сабята замръзва в канията,и когато пак го нападат вълците,не може да я извади да се защити. *** Тази история ми разказваше моята баба в най-студените януарски вечери пред горящата (до червено) печка. А аз заспивах под тежките одеяла натъжен заради войника. |
"Всички селяни се накачиха в шейната с изключение на онзи, който бе захапан от коня. Мъжете провериха карабината и видяха, че в пачката има още един патрон. Те попитаха останалия селянин няма ли да дойде с тях, за да разберат каква е работата, но той им каза, че няма да дойде, защото няма да има кой да свали следващия вълк от шейната и да го премери колко стъпки е дълъг. Следващият вълк бе дълъг седем стъпки." |
Редакцията!!! За втори път в рамките на по-малко от месец имам чувството, че ми четете мислите и подслушвате разговорите с приятели | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
Йордан Радичков е уникален автор! Колкото повече го четеш, толкова по-интересно и хубаво ти става! Чудесен избор е и за учениците, които искат и могат да мислят. |