Ген. Румен Миланов пред „Труд“: Бензинът няма да задвижи полицията

Помните ли, ген. Миланов, какво каза Бойко Борисов, когато влезе във властта като главен секретар на МВР през 2001 година? Мечтая както Индже войвода, каза, като тръгне една мома с пендари през планината, никой да не я закача. Над 15 г. минаха и каква стана тя? Сега мечтата е като си легне една бабичка в кревата, да не я изнасили някой и да я ограби.

– Мечтите са хубаво нещо, но за да се постигнат, трябва да се работи много и стратегически. Престъпността не е мечка, да вдигнеш пушка да я убиеш. През 2012 г. изготвихме Стратегия за национална сигурност. Как на никого не му хрумна след това да състави по нея план и да го изпълнява! В нея пишеше например, че един от факторите за национална сигурност е образованието. Циганската престъпност го доказва. Сред ромите има най-много необразовани. Когато човек нищо не може, освен да краде, той влиза при бабата гладен и я убива за два буркана. Нашите политици нямат стратегически подход, те мислят четири в едно. Да спечелим мандата, да минат четири години някак, пък следващите да се оправят, а най-добре да се провалят, та да дойдем пак ние на власт. А всеки нов подход срещу престъпността би трябвало да се прилага системно 10 г., преди резултатите да станат видими. Борбата с ромската престъпност примерно минава през училището. За тоя път не стигат 3-4 години.

– Но препатилите от битовата престъпност са нетърпеливи. Премиерът в оставка обяви тримесечна акция „Във всяко село полицай“. И отпусна 7 млн. лв. за целта.

– Със 7 млн. за 3 месеца не виждам какво може да се направи. А след тези 3 месеца какво ще стане?

– Щяло да има още, но като се върне Бойко на власт.

– Явно някакви политически дивиденти се търсят от това.

– За 5 млн. лв. ще купят бензин, а за 2 млн. – полицейски коли, каза министър Бъчварова. Ще ги дадат на полицаите по селата.

– Добре, да ги дадат…Бил съм неведнъж с колеги във Великобритания. Спомням през 1992 г. как ни впечатлиха пешите патрули по кварталите: униформени, красиви, внушават чувство за сигурност. Какви са те, запитахме. Отговориха ни: „Това са профилактици. Доволни сме от тях. Добре, че не направихме като американците, които качиха на автомобили полицаите – така те виждат много, но знаят малко.“ В България профилактиците това са районните инспектори, кварталните, селските полицаи, все ги преименуват, не знам как се казват сега. Проблемът е, че са малко и претоварени с какви ли не функции – реагират на сигнали, приемат граждани, разнасят призовки и постановления за глоби, издирват този, онзи… Няма как да са навсякъде и хората казват, че никакви ги няма. А те би трябвало да познават всеки човек от своя район, включително от кримиконтингента. Бил съм в много държави и никъде не съм видял добре действаща полиция със зле действащи квартални полицаи.

– Е, сега кварталните по селата получават подарък от премиера в оставка. Ще имат бензин да патрулират 3 месеца и да го споменават.

– Добре. Но какво има да патрулираш с кола в едно село? Ще се повозиш по двете улици, ще те видят бабите и ще се успокоят, че ги пазиш. Като ти свърши работното време обаче, ще си идеш, бабата ще си легне, а някой спал цял ден, защото не ходи на работа, ще се събуди гладен, ще влезе в къщата й, ще я пребие и ограби. Няма нужда полицаят да се вози из селото. Той трябва пеш да ходи по къщите и да пита: кои са тук опасните хора, кои крадат, кои са безработни? Този безработен отде е взел пари да пие в кръчмата три дни?… Пет души ще ги е страх да кажат, шестият ще се престраши. Като добие от него сведение, кварталният трябва да го вкара в информационна система, примерно: Иван е бил в селото, когато ограбиха Ганка, бил е и когато Пенка обраха, от месец го няма, а няма и кражби. По тези данни тия като Иван трябва да ги привикат в районното, да ги профилактират, да ги притискат… Да, важно е да се даде кола на инспектора, който отговаря за 8 села, да не гони рейса, който тръгва сутрин и се връща вечер… Но той ако просто яхне колата, няма да изпълни основната си задача. Тя е да събира информация от врата на врата: Пешо по нощите юркал колата, нарушил тишината, може гонка да е правил, може да е бягал?

– На кого му пука за това? Хората жалба за кражба подават, а не им я щат, че била маловажна.

– Такива „маловажни“ информации стават важни, ако се събират и съхраняват. Имахме по-рано една автоматизирана оперативно-издирвателна система, в която всеки квартален беше длъжен да вкарва всичко, което научи: В 5 часа видях в кафето Данчо и Панчо, единият излезе от затвора завчера. Тази информация може да „спи“ година в системата, но с нея може да се върне филмът назад и да се разкрие престъпление… През 2003 г. у нас дойдоха испански колеги – тогава се реформирахме по техен модел – и ни казаха: изградете си информационна система за оперативно разузнаване, ние я заимствахме от англичаните, дава отлични резултати. Като разбраха, че сме имали такава, зарадваха се: значи знаете какво представлява, направете си я пак! Направихме я, но е празна. На кварталните не им остава време да я пълнят с данни. Английските им колеги не пропускат това, те получават премии за всяка внесена ценна информация, послужила за разкриване на престъпно деяние.

– Но в Англия няма недостиг на полицаи. А у нас 5000 души напуснаха МВР от две години насам, останалите вършат и тяхната работа, юркат ги насам-натам…нямат време и да си помислят за системна работа.

– За съжаление, да. Всяка година в МВР съкращават свободните бройки и съобщават с гордост, че правят реформи, без да режат „живо месо“. Само че свободните бройки не са в спецслужбите и в канцелариите, а са в РПУ, където на терен е най-трудно и най-ниско платено. Впрочем във Великобритания не можеш да станеш детектив, специален агент или друго, ако първо не си бил две години на улицата и не си получил добра атестация. Всеки се старае да е безукорен в своята работа.

– Но професията на бобито е уважавана и желана. Тук е обратното, то се видя на конкурса в СДВР, с който не можаха да попълнят свободните щатове.

– Трябва да върнем престижа на полицейската професия у нас. Нежелана ли е, назначават куцо и сакато и проблемите се множат.

– Прав сте, ала как да стане? Кой нормален младеж ще иска за 460 лв. начална заплата да мръзне на улицата, да гони бандити, за да ги пуснат след това, да го ругаят за всички бъркотии в държавата?

– Знаете ли как вътрешният министър сър Робърт Пийл, чието име носят английските полицаи (бобита – от хората на Боб, б.а.) е повишил престижа им пред гражданите? В началото на ХІХ век престъпността в Лондон е нетърпима, а хората винят полицията. Боб Пийл на 29 септември 1829 г. изкарва на улицата 600 полицаи, облечени цивилно – с цилиндри и бастуни. Така демонстрира, че полицията е гражданска служба, че тя служи, а не репресира. И това не остава на думи. Там е обичайна гледка бобито да носи чантата на баба, която иде от пазар. Той е строг, но за престъпника само. У нас е обратно, полицаите мъчат гражданите – плашат ги с глоби, налагат им ограничения, спират ги без причина, държат се грубо, а бандитите не ги закачат, освен при крайна необходимост. Когато това у нас се промени, професията пак ще стане престижна.

– Дали?

– Във всички „бели държави“ полицейската професия е престижна, макар че никъде няма богат полицай. Но той е заплатен прилично, ползва социални придобивки, децата му учат в добри училища, дрехите му стоят отлично, пенсията му е осигурена и е 75% от заплатата. Никъде няма преклонение пред полицейския труд, но почти навсякъде той се приема позитивно.

– Не и у нас. Тук на някои им се зловиди всяка полицейска придобивка.

– Ще им се зловиди, след като сто пъти по телевизията пускат клипа с полицая, който протяга ръка и прибира 20 лв. в патрулката, а и след като видят някой подобен да люпи семки на улицата… Такива са малцина, но се умножиха, защото началниците не ги контролират и не им дават личен пример. Вътрешният контрол в МВР да се засили – това е мярка стратегическа, а не купуването на бензин. Не е бензинът, който ще задвижи полицията. Хората изпуснахме! А те са горивото. Хора трябват – „с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце“, както казва Дзержински.

– Има такива хора. И в МВР ги има, познавам ги лично. Но сърцата им изстиват, защото държавата дори свестни униформи не може да им осигури…

– Чувам тия дни, че ще назначават 1000 бивши военни и полицаи – на границата и на обекти, които се пазят от МВР. Мисля си – това е добре. Добре е младите полицаи да не клечат като портиери, а да идат на „бойното поле“. Добре е работоспособните бивши служители по сигурността да бъдат полезни. Обаче няма да е нито лесно, нито евтино. Заплати ще им дават малки, да речем, защото ще си получават и пенсиите. Но като длъжностни лица те трябва да бъдат в униформи – нали така? – не бива да дежурят по бермуди и джапанки. А как например смята ръководството на МВР да ги облече, след като не успява да осигури полагаемото се ежегодно облекло и оборудване на действащите полицаи?

– Облеклото на полицаите е направо окаяно! Виждаме ги тия дни – посинели от студ в снега, с най-различни клинове и шапки, с домашни вълнени чорапи, като че се връщат победени от стогодишна война!

– Много шум се вдигна и за тая война със студа. Бедствие било! Едно време му викахме сняг. Преди 30 години край Петолъчката и по пътя към Бургас, Добрич и Силистра тировете ги търсехме с шишове. Там открай време има навявания. Но за тях има инженерни решения, а имаше и три десетилетия време да се изградят защитни съоръжения, да се направи залесяване поне, както е записано в нормативните документи. Вместо това изсякохме дърветата и преиграваме сега – героизъм в мирно време на новата магистрала.

Стига с тия хейтърски статии!