Отиди на страница:
| За мой ужас , като чуя виелици и затворени пътища пред мен се появява бял бродник приличащ на Цеца Алексова. Токлова тъпи и олигофренски въпроси не може да зададе даже и тъща ми. Прочее , моите баба и дядо от Бучино -Благоевградско винаги много прилежно се подготвяха за зимата- дърва под стрехите на къшата, свещи (ако "тия циганье от Енергото сопрат токо) , брашно , олио, фураж за стоката и те така. |
| итаЕто откъде според мен започва възпитанието на наш,те партийни кадри.В N - ското училище в класа на N - ският учител се провежда изпит по патриотизъм.Изпитващият посочво едно дете.То става, а изпитващият му задава въпрос:"За какво ни е главата?"Детето отговаря:"За стоманената каска и за газовата маска.""Браво,моето дете" - екзалтирано рече изпитващият."Ето ти и вторият въпрос.Длъжен ли съм аз да мисля?"А детето твърдо рече:"Няма за какво да мисля аз.Мисли фюрерът за нас."След отговорът бърз,учителят го гледа със възхита,децата във класа благоговеят,изпитващият е изпаднал в транс и обявява със тържествен глас:"Печено е т,ва момче,а аз съм много важен спец и обявявам - вече е готов подлец." |
| Хумористите (В.Сотиров и др.) викат, че сме бедна държава и е непосилно да поддържаме четири сезона. Стигат ни два: е*ати студа и е*ати жегата. |
но ще ви споделя и нещо по-старо. Сподели с нас, майсторе. Хубаво е човек да споделя с някого; да разказва някому. |
а не безсънният и себеотрицателен труд на хилядите мъже по затрупаните и заледени български пространства ...това пространства си е пътища, Калине, пътища. Останалота са приказки. И малко внушения или някакви спомени - не ме интересува. Но светът върви напред. Ние няма да стоим на едно място я. Въпреки калпавите и лъжливи политици и журналисти. |
| И едно нещо си пропуснал. Сняг трябва Калине. Сняг. Дебел, як, свиреп сняг, че без него всичко загива, ако паднат надолу температурите. А те паднаха. И без този сняг вичко щеше да отиде по дяволите. Управляващите не са важни, те са временно явление, които и да са. Днес едни, утре други. И това си го пропуснал. |
Чудесно четиво! Калин Донков  . Като ще си разказваме спомени и аз да кажа. Като бях ученик имаше такива зими в София, че по улиците нямаше никакво движение и се спускахме с кормилачки по "Черни връх" в Лозенец от "Кръста" (сега - японския хотел) до гара "Перловец" - сега "Моста на влюбените" до НДК. А по леда на улицата карахме кънки... |
14 януари - световен ден на снега! Не е световен, а хемисферен. Сега в Индия, Африка, Южна Америка, Австралия е лято. Дори и в Антарктида! Очевидец: "Летом в Антарктиде загорают не хуже, чем на египетском пляже." | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Дорис |
"Летом в Антарктиде загорают не хуже, чем на египетском пляже." Също и на 60-ия паралел в Русия, в Санкт-Петербург. През дългите юнски бели нощи след работа хората отиват на плаж и седят там докъм 11 вечерта; някога се прибирах оттам в София - в началото на юли с повече загар, отколкото имаха софиянци, а и не само... *** Иначе ми се струва, че проблемът не се създава непременно от природата, а от голямото количество автомобили и пътуващи... В "детството" ни не беше така... Помня как в училище играехме една такава игра: трябва да срещнеш 13 червени коли по пътя си и си намислиш някакво любовно желание, което ще се сбъдне с първата/първия срещнат... Минаваха няколко дни, докато ги срещнеш, понякога се чудехме до кой поред номер кола сме стигнали... Сега можеш да ги видиш за няколко минути! Да напомням ли сега, че в ж. к. Дружба към 1970 г., когато се преместихме в него (баща ми поиска да живеем на място, което е близо до летището, понеже пътуваше много в чужбина и страната, вместо да живеем в центъра на Графа, както и да е; далновидно!), нямаше нито един паркинг? Просто нямаше нужда от такива! Нямаше и коли. Първият бе пред блока ни, по настояване на баща ми, тъй като във входа имаше няколко семейства с коли, останалите хора в близките блокове бяха дошли от селските квартали наоколо и изобщо нямаха коли... Разказах този факт на днешния кмет, роден след създаването на квартала - стори му се смайващо! Баща ми бе и единственият, който имаше зарядно за акумулатор, та съседи от целия квартал идваха да му го искат... Често изобщо не се знаеше у кого е... Същите проблеми с движението по пътищата ги има във всяка евр. страна, вкл. западноевр., където колите станаха толкова, колкото е населението... |