КНСБ: Служебният кабинет да приеме механизъм за увеличаване на минималната заплата
Добави мнение Мнения:2
| КНСБ: Служебният кабинет да приеме механизъм за увеличаване на минималната заплата. "Размразяване" на доходите, спиране на концесията на Летище София и отмяна на регламента за т.нар. "синя карта" иска синдикалната организация. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява за ревизия на тригодишната бюджетна прогноза, в която е заложено замразяването на минималната работна заплата. За целта синдикалната организация настоява да се въведе механизъм за увеличаване на минималното възнаграждение още по време на мандата на служебното правителство. Това обяви на пресконференция президентът на синдиката Пламен Димитров след заседание на Изпълнителния комитет на КНСБ, на което са били формулирани исканията на синдиката към служебния кабинет. Организацията очаква и среща със служебния премиер. Синдикатът иска и спирането на концесията за Летище София, както и отмяната на решението за облекчено наемане на квалифицирани работници от трети страни (т.нар. "синя карта"  .Според Пламен Димитров е наложително минималното възнаграждение да продължи да нараства, тъй като в България то продължава да е най-ниското в Европа, въпреки постигнатия ръст през последните няколко години. „Въпреки нарастването на минималната работна заплата за периода 2015-2017 г. със 120 лв., тя остава най-ниска в ЕС. За сравнение, в Румъния е около 317 евро”, посочи лидерът на синдиката. От КНСБ заявиха готовност да участват в преговори за определяне на механизъм за формиране на минималната работна заплата, стъпвайки на вече предложените формули. Заявка за това вече даде и служебният министър на труда Гълъб Донев. |
| КНСБ е против разширяването на списъка с професии, за които има недостиг. Към момента няма необходимост от висококвалифицирани специалисти от трети държави по предложените единични групи професии, смятат от синдиката. КНСБ не подкрепя разширяването на Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти (т.нар. Синя карта), пише в становище на синдиката. Две работодателски организации - КРИБ и АИКБ, предложиха разширяване на Списъка за единични групи професии и наемането на граждани от трети държави без пазарна оценка на работната сила на вътрешния пазар. Припомняме, че през 2015 г. със законодателни промени бе създаден нов режим за наемане на висококвалифицирани граждани на трети държави, който дава възможност работодателите да „внасят“ работници, без да провеждат пазарен тест за български специалисти, които да бъдат наети чрез включването на единични групи професии в Списъка. КНСБ уточнява, че на практика предложението е за 176 длъжности от единични групи професии, които са в различните браншове. Според статистика на синдиката към 2016 г. няма необходимост от специалисти от трети държави в предложените единични групи професии. КНСБ счита, че на този етап не е необходимо разширяване на Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. От Конфедерацията изнасят данни, според които има достатъчно български специалисти от предложените единични групи, но често поради ниското възнаграждение са принудени да не работят по специалностите си и да се реализират в други професии. Висшите училища в България с обучение на специалисти по предложените единични групи са 8 и за учебната 2016/2017 г. са приети 500 младежи, а ще завършат близо 280. В софтуерните училища и академии за изминалата година неформално са се обучавали повече от 2 500 младежи на възраст от 16 до 18 години. От синдиката отчитат и че в предложенията на КРИБ и АИКБ липсват мотивите, доказващи сериозния недостиг на кадри в така посочените единични групи професии. Изключването на пазарния тест за висококвалифицирани специалисти граждани на трети държави поставя не само българските, но и европейските граждани в неравнопоставено положение, посочват от синдиката. Необходимостта на отделна фирма от единични високвалифицирани кадри не може да бъде предпоставка за разширяване на Списъка, заявяват от синдиката. Възможността за осигуряване на кадри в дадената фирма чрез „внос“ на работници - граждани на трети държави е най-лесният път за наемане на работници и не подобрява по никакъв начин състоянието на българския пазар на труда, смятат от КНСБ. Освобождаването от пазарен тест за допускане на специалисти от трети държави да става само след консенсус в рамките на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта, настояват от Конфедерацията. |
Добави мнение Мнения:2