ЕС трябва да бъде запазен на всяка цена
Отиди на страница:
| ЕС трябва да бъде запазен на всяка цена, казва българският президент в интервю за EurActiv.com Той подчертава, че членството на България в ЕС и НАТО е стратегическо и не трябва да се поставя под въпрос, като посочва, че българската външна политика ще се формулира в България и разпространява навън, а не обратното. За бъдещето на ЕС Румен Радев казва, че съюзът трябва да бъде запазен на всяка цена въпреки всички трудности и ерозията в момента. „Съществуването на няколко геополитически центъра трябва да е още един стимул за ЕС да търси запазване на обединението, защото само обединен ЕС може да играе наравно с другите основни играчи на световната сцена. Що се отнася до мен, надявам се да установим прагматични и взаимноизгодни отношения с лидерите на САЩ, Русия и Китай. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Правилно е ориентиран генералът наш. След още няколко посещения в Брюксел или САЩ и ще се ориентира 100 процента към посоката, от която духа вятъра. |
| Членството ни в Евр. Съюз, е тъй жизнено необходимо, както слънцето и въздуха, за всяко живо същество ! Цитирам по памет Генералсния Секретар на демократическия Интернационал. |
Правилно е ориентиран генералът наш. След още няколко посещения в Брюксел или САЩ и ще се ориентира 100 процента към посоката, от която духа вятъра. И ще забрави и санкции и Крим. |
Не бързайте да се разочаровате, другари. Това е наужким. Наш е. Я как му ходи фуржката? Сущий Щирлиц, дорде не речеш  |
| Към законно избраните президенти, требе да се отнасяме с респект, а не да се ебаваме с тях. Някак си мирише на противозаконност. Без значение дали ще е Путин, Радев, Дончо или Мустафа Паша. Последният не е бил президент, но примерът е такъф - трактористки. |
| Междувременно първото външнополитическо решение на служебното правителство, назначено от Радев: https://nova.bg/news/view/2017/02/06/173134/%D0%B5%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/ Съюзът никога няма да признае анексирането на Крим, коментира Ройтерс Европейският съюз ще продължи санкциите срещу Русия, докато Москва се откаже от подкрепата си за сепаратисткия бунт в Украйна, заявиха външните министри, цитирани от Ройтерс и БТА. |
| Brexit щял да запазва ЕС чрез излизане от него. Италианската булка Могерини щяла да го запазва чрез мигранти и джамии. Радев само ще го запазва, ама мълчи по какъв начин. Е засега още не са му казали. |
| България в ЕС - изчезващо, необразовано и болно население в здрава икономика България и Румъния си поделят четвъртото място по икономически и социални показатели, изследвани от Българската стопанска камара сред общо шест държави, отразяващи промените, настъпили в периода след приемането на страната ни за член на Европейския съюз. Основен положителен принос за представянето на страната ни имат макроикономическите показатели, а най-негативен резултат отчитаме по социални показатели - основно демографско развитие и пазар на труда. Изследваните страни заедно с нас са Румъния – член на ЕС също от 2007 г., Словакия и Унгария – съпоставими с България по ключови показатели, членове на ЕС, както и Македония и Сърбия – географски съпоставими с България страни извън ЕС. ПО СОЦИАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ Класацията в социалната сфера показва, че най-добре се представят Унгария и Словакия, които споделят първото място, следвани от Македония. Румъния е на трета позиция, Сърбия – на четвърта, а с най-негативни резултати е България. Демография От 2007 г. досега населението на България намалява с 5%, докато това на 28-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) нараства с 2%. Съпоставими с България са тенденциите и в останалите държави, включени в изследването, с изключение на Словакия и Македония, където се отчита ръст на населението с по 1%. Прогнозата е до 2080 г. българските граждани да намалеят с 31% спрямо 2016 г., при очаквания населението на ЕС да нарасне с 2%. По този показател страната ни е на последно място сред изследваните държави, за които очакванията са за намаление на населението между 12 (Унгария) и 29 (Словакия) процента.  През последните 10 години средната възраст на българските граждани нараства с 4% спрямо 6% в ЕС, а активното население на възраст 15-24 г. намалява с 38% след 2007 г. В Румъния намалението е с 30%, в Словакия – с 29%, а в Македония – с 21%. От разглежданите държави единствено в Унгария е налице ръст (7%) на броя на младите хора. Почти 10 пъти е нараснала нетната емиграция у нас, докато в Румъния е намаляла наполовина. България обаче е лидер в негативната класация за коефициент на възрастова зависимост (% на възрастното население спрямо населението в трудоспособна възраст). От 2007 г. досега коефициентът е нараснал със 7 пункта при средно 4 пункта ръст за ЕС. В същото време, в Македония и Сърбия е налице подобряване или запазване на нивото по този показател. В Унгария и Словакия коефициентът нараства с два пункта, а в Румъния – с три. В целия ЕС смъртността расте (средно с 8%), като най-голямо повишение сред изследваните страни се отчита в Македония (4%), следвана от Румъния (3%) и Сърбия (1%). В Словакия нивото на смъртност остава без промяна, а в България и Унгария се отчита намаление съответно с 3 и с 1%. Детската смъртност у нас намалява с 25% при средно 21% намаление за ЕС, а раждаемостта се понижава с 12% при средно 4% за целия блок. У Словакия и Македония се отчита ръст от 2%. По-негативен от българския резултат по този показател показва само Румъния. БВП, производителност и пазар на труда От изследваните държави най-висок ръст на БВП, измерен въз основа на изчислени стандарти на покупателната сила (по PPS) на глава от населението отчита Румъния (52% - от 10,7 на 16,3 хил. евро), следвана от Словакия (28% - от 17,4 на 22,3 хил. евро), България (27% - от 10,7 на 13,6 хил. евро), Унгария (25% - от 15,7 на 19,7 хил. евро) и Сърбия (24% - от 8,5 на 10,5 хил. евро). Номиналната производителност на труда (по PPS) в България е 44,4% спрямо тази в ЕС и е най- ниска спрямо останалите държави, включени в проучването. Най-близка до средноевропейската производителност на труда има Словакия (83%), следвана от Унгария (70%) и Румъния (59%). Цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но нараства най- бързо. Спрямо 2007 г. тя е нараснала със 158%, докато в Словакия ръстът е 137%, в Румъния – 119%, а в Унгария - 96%. Средно за ЕС цената на труда е нараснала със 116% спрямо 2007 г. Продължителността на трудовия живот в България се е увеличила с 2% при средно 4% за съюза. В същото време със 7% по-малко са работните места в България спрямо 2007 г. В Румъния намалението е с 4%, а в Словакия – 3%. Делът на заетите на възраст 15-64 г. в България се увеличава едва с 2%, докато в Македония увеличението е 17%, в Унгария - 12%, а в Румъния и словакия, съответно 4 и 3%. Броят на безработните се увеличава с 26% – от 242 хил. души през 2007 г. на 305 хил. души през 2015 г. Увеличение е налице и като дял от населението (от 4.0 на 5,5%), и като дял от активното население (от 6,9 на 9,2%). От останалите държави, включени в проучването, най-висока безработица поддържа Словакия – 7% през 2007 г. и 7,3% през 2015 г., като дял от цялото население, а като дял от активното население, съответно – 11,2 (2007 г.) и 11,5% (2015 г.). Делът на трайно безработните у нас остава много по-висок от средния за ЕС. Спрямо 2007 г. делът на продължително безработните в активното население в България се увеличава от 4 на 5,6%. От изследваните държави България е с най-висок дял (22,2%) на младежите (15-29 г.), които нито работят, нито учат – 22,2% през 2015 г. при средно за ЕС 14,8%. През 2007 г. показателят за България е бил 20,3%. Здравеопазване и образование В България с 80% нарастват разходите за здравеопазване на един жител по паритет на покупателна способност (PPS), докато в Румъния е налице ръст от 50%, а в Унгария и Словакия - по около 20%. У нас най-голям е ръстът на разходите за здравна администрация (над 4 пъти), следван от ръст в разходите за извънболнична помощ (2,7 пъти), за болнична помощ (60%) и за диагностика и лабраторни изследвания (50%). Все пак, сред изследваните държави България продължава да е с едни от най-ниските разходи за здравеопазване (на жител, по PPS), като само Румъния е след нас по този показател. Като процент от БВП, разходите за здравеопазване в България нарастват с 31%, докато в Унгария и Словакия се отчита намаление, а в Румъния се запазва нивото на финансиране. Публичните разходи за образование в България продължават да са сред най-ниските в ЕС. През 2014 г. те съставляват 4,1% от БВП (под средната стойност за ЕС от 4,9%) и 9,7% от общите разходи на сектор „Държавно управление“. Конвергентната програма на България за 2016-2019 г. предвижда разходите за образованието да намалеят до 3.2 % от БВП през 2019 г. и до 8,7 % от общите публични разходи. Една пета от населението на възраст 18-24 години у нас има по-ниско от средното образование. 13,4 % от хората на възраст 18-24 г. в България са получили най-много прогимназиално образование. С по-лоши показатели от България е Румъния (19,1%), а с по-добри – Словакия (6,9%), Македония (11,4%) и Унгария (11,6%). В противоречие с общата тенденция на ЕС, процентът на преждевременно напускане на училище в България се увеличава, като през 2015 г. достига 13,4%. За девет години броят на учителите в България е намалял с 21%. В България се наблюдава парадокс между намаляването на броя на завършилите средно образование, от една страна, и увеличаването на плановия прием на студентите от друга. Нарастват предпочитанията сред младите хора (20%) 3 за получаване на висше образование извън страната - процесът на изтичане на мозъци, на млади таланти, който България преживя през 90-те години на 20 век, се повтаря отново. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ В макроикономически план България се представя най-добре сред изследваните държави. Ако не се отчитат средствата от ЕС, на втора позиция е Унгария, трета е Словакия, четвърта е Македония, Румъния е на пето място, а Сърбия – на последно. Конкурентоспособност и външна търговия В класацията на Световния икономически форум за конкурентоспособност България се представя най- добре от изследваните държави. Страната ни е подобрила драстично резултата си спрямо 2007 г., когато е била на 79-то място, а през 2016 г. се изкачва на 50-то място. На второ място е Румъния с индекс на конкурентоспособност 62, следвана от Словакия (65), Македония (68), Унгария (69) и Сърбия (90) 10 години след присъединяването към ЕС българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8%. През този период вносът расте средногодишно с 4,6%. Износът се е увеличил от 41,8% през 2007 от БВП до 51,3% през 2015. Вносът – от 67,6% намалява до 58,2%. Инвестиции Инвестициите, изразени в бруто капиталообразуване в основен капитал в евро (текущи цени), в България нарастват с 4% (през 2015 г. спрямо 2007 г.), докато в ЕС28 те намаляват с -2%. За същия период в Румъния те намаляват с -12%, в Унгария – с -1%, а в Словакия се увеличават с 20%. От предприсъединяващите се страни в Сърбия те намаляват с -20%, а в Македония нарастват наполовина – с 50%. Стр. 10 от 20 Изразени като дял от БВП инвестициите намаляват във всички страни от ЕС, като общият спад е 3%. Най-значим е той в Румъния (-11,70 пр.п.), следван от България (-7,30 пр.п.), Словакия (-3,80 пр.п.) и Унгария (-2,0 пр.п.). Държавни финанси Държавният дълг нараства във всички страни. Най-силно е увеличена задлъжнялостта на Румъния – 4 пъти, следвана от Словакия (2,4 пъти) и България (2,2 пъти). По отношение на бюджетния дефицит през 2007 г. България е единствената от анализираните държави, която има бюджетен излишък в размер на 1,1% от БВП. Данъците върху потреблението като % от БВП са най-високи в Унгария (15,7%) и в България (14,9%) при средно за ЕС28 11,2%. В Румъния са 12,8%, а в Словакия – 9,5%. Като процент от всички данъци, данъците върху потреблението са най-високи в България (53,3%). Европейски фондове За програмния период 2014-2020 г. най-малко средства от кохезионния фонд са предвидени за България – 2,2% от всички средства (5089 млн.евро). За Румъния – те са 6,5 % (15059 млн.евро), Унгария – 6,2% (15005 млн.евро) и Словакия 4% (9484 млн.евро). За сравнение, през предходния програмен период (2007-2013 г.) от кохезионните фондове и фондовете за регионално развитие в най-голяма степен са се възползвали Унгария 7,9% от всички средства (21281 млн.евро); Румъния 5,7% (15374 млн.евро), Словакия 3,7% (9999 млн.евро) и България – 2% (5415 млн.евро). По отношение на секторните политики България показва най-добри резултати в сферата на туризма и отчасти в инфраструктурата и селското стопанство. Силно негативен принос към общото ни класиране имат секторите „Администрация“ и „Правосъдие и вътрешен ред“. |
| Говори се че парите на ЕСто май били на привършване, поради нескопосани програми и грешни инвестиции. Знай ли человек?  |
С ГЕРБ начело на държавата,с умните ,знаещи и можещи от КРИБ....еее,как да се притеснявам за родината  |
| Нашта държава е на автопилот от много години. Как издържа ми е много чудно. Аз и жената сме на линия, но....да са живи и здрави брата и женка му. Пращат хорицата чести финансови инжекции. Той и жена му се усетиха навреме и се махнаха от тоя политически кенеф. Глупаците останахме, за да се мислим за най-умните и да насосваме безсмислени изречения из форуми и блогове. Не че сме зле, но ни мързи да учим ония езици, а с руския на запад сме направо у затвора и депортациона не ни мърда. |