Днес Макрон обяви и програмата си с 80 точки

После идва 2007-ма – решаваща година в кариерата му. Перспективният 29-годишен икономист е забелязан и поканен от Жак Атали в неговата Комисия за стимулиране на икономическия растеж.

Жак Атали – една много интересна личност. Формално погледнато, той е философ-глобалист, писател на цветни утопии за това как всички народи и държави ще изчезнат от лицето на земята по време на кървави конфликти, а оцелелите от човечеството ще се обединят под знамето на демокрацията и под контрола на Световното правителство. При това Атали в продължение на много години е добре приет в Елисейския дворец и е един от най-влиятелните съветници на поколения френски президенти – от Франсоа Митеран до Франсоа Оланд. Местната преса почти не преувеличава, наричайки го „истинският президент на Франция.“

Именно Жак Атали осъществява връзката между финансовите капитали и елита на управляващата Социалистическа партия, която подкрепя. Той се отличава със способността си сръчно да опакова хищническите планове на банкерите с красиви леви лозунги.

Но да се върнем към Макрон. По време на престоя си в Комисията, той съумява да спечели симпатиите на Атали, който скоро го запознава с приятеля си Франсоа Енро. Енро, от своя страна, е най-добрият приятел и основен партньор на Дейвид де Ротшилд и през 2008 г. Макрон е нает от Rothschild & Cie Banque (Банката „Ротшилд & Сие“ в Париж, бел.ред.), където прави бърза кариера и само за четири години израства от анализатор до партньор. Комисионите му са повече от един милион евро годишно. Но много по-ценни са новите връзки в света на бизнеса и репутацията на „финансовия Моцарт.“

През 2010 Пигас – ляв банкер, приятел и покровител на френските социалисти – планира да стане икономически съветник на Франсоа Оланд. Но вездесъщият Жак Атали препоръчва Еманюел Макрон на Оланд. Няколко години Макрон, перфектно владеещ английски и немски език, осъществява връзките на главния социалист на Франция с чуждестранните финансови кръгове. Както ехидно отбелязва вестник Guardian, докато Оланд крещи на митинги „Моят основен враг е финансовият капитал!“, банковият служител на Ротшилд – Макрон – лети за Лондонското Сити, за да уверява банкерите, че при президента Оланд всичко ще остане по старому.

В действителност Макрон остава същия глобалист, образцов ученик на Жак Атали, но с акцент върху лозунгите за европейско единство. Но без значение каква ще е съдбата на Макрон, той остава един нагледен пример за това как работи съглашението между финансовия капитал и левите партии в Европа. А също и на факта, че президентите на Франция се сменят редовно, но хората, които ги задвижват към Елисейския дворец, остават на своите места.