Вишински на нашето време: В памет на Виталий Чуркин – преродилото се чудовище
Добави мнение Мнения:11
| Вышинский нашего времени: памяти Виталия Чуркина Виталий Портников Публицист, журналист http://glavred.info/avtorskie_kolonki/vyshinskiy-nashego-vremeni-pamyati-vitaliya-churkina-419923.html Заради запазването на кариерата си покойният руски дипломат в ООН се превърна в шут и палач Виталий Портников Руският дипломат дипломат Виталий Чуркин е вторият представител на Кремъл в ООН, който умира в Ню Йорк, докато изпълнява служебните си задължения. Първият е Андрей Вишински, кървавият сталински генерален прокурор, който умира на 22 ноември 1954 година. И тогава по този повод в ООН „скърбят по повод смъртта на опитния съветски дипломат”, макар прекрасно да са знаели, че той не е никакъв дипломат. И този факт не може да бъде скрит от никакъв ораторски или дипломатически талант. Както биографията на Чуркин е разделена на две части – до и след Путин (и личностите в тази биография също изглеждат две), така и биографията на Вишински се дели на две части – преди и след Сталин. Преди Сталин Вишински е социалдемократ, предан защитник на свободна Русия, способен юрист, който след февруарската революция като комисар на милицията подписва заповед за ареста на германския шпионин Ленин. А след болшевишката революция, след Сталин той вече е чудовище Чудовище, което живеело в страх. В напълно обясним страх, защото дори само онази заповед за ареста на Ленин била достатъчна да го изпратят на разстрел. Затова чудовището решило да стане палач. Това, което е извършил Вишински не се поддава на описание. Както и, за да бъде разбрана нравствената катастрофа, до която е стигнала путинска Русия, просто трябва да бъдат прочетени речите на Чуркин. Нищо по-отвратително, страшно и лъжливо от речите на Вишински не съм чел, докато не доживях до путинската епоха. Само за пример ще кажа, че Роланд Фрайслер, главният прокурор на Хитлер смята Вишински за свой учител. А двамата са имали и общ страх: национал-социалистът Фрайслер повече от всичко на света се страхувал, че ще му припомнят болшевисткото му минало – в Третия райх това било напълно достатъчно да го изпратят на разстрел. Вишински умира година и половина след смъртта на Сталин. Към вечния му страх приживе на Сталин се прибавил и страха да не бъде обявен за сталински палач и наказан за престъпленията си. Онази същата хартийка със заповедта за ареста на Ленин можела да стане „доказателство”, че той изначално е имал намерение да вреди на болшевизма. И в края на краищата сърцето му не издържало. Предчувствието не излъгало Вишински, половин година след смъртта му той е обявен за един от организаторите и активните участници в сталинските репресии. Животът на Чуркин е подобен на живота на Вишински. До средата на 90-те години той е млад, съвременен дипломат, любимец на медиите. Тогава още не знаехме, че именно младият Чуркин във Вашингтон през 1983 година е „покривал следите” за това кой е унищожил южнокорейския пътнически "Боинг", а и той винаги е отричал това. Но дори и да знаехме, щяхме да го възприемем като човек, принуден да спазва правилата на системата – какво друго би могъл на направи един съветски дипломат? Затова и по време на перестройката той беше живият символ на промяната. И не само защото говореше интересно и съдържателно, без привичното чиновническо високомерие. Но и затова, че изглеждаше човечен, качество несвойствено за политиците и дипломатите. Спомням си срещата си с него след завръщането му от Босна по време на югославската война. Помня как Чуркин страдаше заради това, че лидерите на босненските сърби Караджич и Младич лъжат, когато става дума за човешки животи За деца! Той само дето не плачеше, а аз бях горд, че познавам дипломат, който е надарен с толкова възвишени чувства, който проявява човечност. Но колкото повече в Министерството на външните работи ставаше по-силна старата чекистка гвардия на Евгений Примаков, толкова повече Чуркин оставаше на заден план, явно постът посланик в Канада за него, бивш заместник-министър на външните работи не беше върхът на кариерата му. А през 2003 година, като човек, издигнал се по времето на елциновия премиер Андрей Козирев изобщо го пратиха в „трета глуха”. Когато новият министър Сергей Лавров го изпрати в ООН това беше съвсем друг Чуркин. Той вече беше „почти Вишински”. Какво да извъртаме, ще говоря направо – това беше чудовище Чудовище, което не е могло да се справи със собствения си страх, че отново ще му припомнят миналото, „прекалената демократичност” през 90-те, това, че не е „разбрал правилно” кои са истинските приятели на Русия в Босна и отново ще го пратят в нафталина. Разбира се, той вече не беше никакъв дипломат. По-добре да не си спомняме, това, което той говореше по време на войната в Грузия, анексирането на Крим, войната в Донбас, унищожаването на Алепо, е по-добре. Не можеш, не можеш да кажеш, че убитите от руската авиация деца в Алепо са „дегизирани” с прах и боя, за да бъдат представени като жертви от западната пропаганда. Не можеш! Това вече дори не е прекрачване на границите в дипломацията, то прекрачване на границите между доброто и злото. Това е Адът Заради запазването на кариерата си той се превърна в шут и палач. Вече дори не беше ясно това предишният Чуркин ли е и кой от двамата е истинският. Сега всичко върви по схемата на Вишински. Чуркин получи тържествено погребение и некролог подписан от Путин и Лавров. А след няколко години за него с презрение ще говорят дори бившите му колеги. Той също ще бъде съучастник, съучастник в престъпленията на Путин против човечеството. И излиза, че Вишински и Чуркин през целия си живот са работили и са се спасявали само заради това тържествено погребение. Но изводът не е в това. Изводът е в чудовищната нравствена „гъвкавост” на руския елит, интелигенция, народ. Гъвкавост, която е синоним за деградация. glavred.info Превод:Faktor.bg http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/96219-vishinski-na-nasheto-vreme-v-pamet-na-vitaliy-churkin-prerodiloto-se-chudoviste.html | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: donald |
| Сладко е когато другите ги е гнус да се мърсят , и тогава хората без морал могат да заработят хубави парички... Т нар демокраити , фашисти , бандеровци никога няма да пропуснат да потанцуват на труповете. Все едно на труповете на умиращите деца в Мосул или на труповете от самолетни катастрофи или на труповете на изгорените живи хора в Одеса . Едни изпитват удоволствие да изгарят живи хора или да подкрепят с оръжие и боеприпаси убийците , други по мръсни духовно от физическите убийци изпитват нравственно удоволствие от смъртта на жертвите или на тези които са ги защитавали. Особено когато могат да се заработят червени точки. |
| Само болен бозък може да търси аналогии в биографиите, дейността и заслугите на Вишински и Чуркин. Айде,  ,  ,Форумът на СЕГА не е създаден , за да се заблатява с мухлясал козяшки препечет...  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
Форумът на СЕГА не е създаден , за да се заблатява с мухлясал козяшки препечет... И аз до преди месец мислех така... |
| Най миризливите чаршафи все на donald ги пробутват. Добре са му преценили профила водещите офицери и разчитат на него.. |
| Значи и Вишински по някое време е бил човек. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: пил_и_пял |
| И ещё было бы неверно приписывать 37-му году то «открытие», что личное признание обвиняемого важнее всяких доказательств и фактов. Это уже в 20-х годах сложилось. А к 1937 лишь приспело блистательное учение Вышинского. Впрочем, оно было тогда низвещено только следователям и прокурорам для их моральной твёрдости, мы же, все прочие, узнали о нём ещё двадцатью годами позже — узнали, когда оно стало обругиваться в придаточных предложениях и второстепенных абзацах газетных статей как широко и давно всем известное. Оказывается, в тот грознопамятный год в своём докладе, ставшем в специальных кругах знаменитым, Андрей Януарьевич (так и хочется обмолвиться Ягуарьевич) Вышинский в духе гибчайшей диалектики (которой мы не разрешаем ни государственным подданным, ни теперь электронным машинам, ибо для них да есть да, а нет есть нет), напомнил, что для человечества никогда не возможно установить абсолютную истину, а лишь относительную. И отсюда он сделал шаг, на который юристы не решались две тысячи лет: что, стало быть, и истина, устанавливаемая следствием и судом, не может быть абсолютной, а лишь относительной. Поэтому, подписывая приговор о расстреле, мы всё равно никогда не можем быть абсолютно уверены, что казним виновного, а лишь с некоторой степенью приближения, в некоторых предположениях, в известном смысле. (Может быть, сам Вышинский не меньше своих слушателей нуждался тогда в этом диалектическом утешении. Крича с прокурорской трибуны "всех расстрелять как бешеных собак!", он-то, злой и умный, понимал, что подсудимые невиновны. С тем большей страстью, вероятно, он и такой кит марксистской диалектики, как Бухарин, предавались диалектическим украшениям вокруг судебной лжи: Бухарину слишком глупо и беспомощно было погибать совсем невиновному — он даже нуждался найти свою вину! — а Вышинскому приятнее было ощущать себя логистом, чем неприкрытым подлецом.) Отсюда — самый деловой вывод: что напрасной тратой времени были бы поиски абсолютных улик (улики все относительны), несомненных свидетелей (они могут и разноречить). Доказательства же виновности относительные, приблизительные, следователь может найти и без улик и без свидетелей, не выходя из кабинета, "опираясь не только на свой ум, но и на своё партийное чутьё, свои нравственные силы" (то есть на преимущества выспавшегося, сытого и неизбиваемого человека) "и на свой характер" (то есть, волю и жестокость)! Конечно, это оформление было куда изящнее, чем инструкция Лациса. Но суть та же. И только в одном Вышинский не дотянул, отступил от диалектической логики: почему-то пулю он оставил абсолютной… (А. Солженицын, "Архипелаг ГУЛАГ", т. 1, с. 26 ) |
Добави мнение Мнения:11