Добави мнение Мнения:18
| Малеййй..Аз как съм завършил гимназия през 1969 година без психолог и без педагогически съветник?? Умът ми не го побира |
| Че то всички, които сме учили в ония времена, не сме имали подобни екстри и сме оцелели! Е, имаше дружинни ръководителки, чиято работа сега се върши от педагогическите съветници. |
Не трябват ни психолози, ни съветници - трябва им оня мустакатия 'байчо', дето като го видехме се пръсвахме по класните стаи с чуруликане. И той, май, не владееше бойни изкуства, а имаше една метла с дебела дръжка!  |
Дружинните бяха докато бяхме пионерчета Да, имам снимка на Альоша, как дружинната ми връзва пионерската връзка при приемането в пионерската организация-3-ти клас. Било е студено, може би на трети март, защото съм с палтенце и тя също с палто. Наистина нямахме психолози, но имахме лекарски кабинет. Към училището имахме стол, където се хранехме почти всички деца, а взимахме с канчетата и за в къщи, защото храната беше добра. Имахме топли закуски в 10 часа, осигурени от родителския комитет. Разни тестени неща, но пак вкусни. А в самият двор на училището , с изглед към улицата, имахме лавка, на която можехме да си купим и боза, и лимонада  .Не помня в междучасията да сме напускали училищния двор, нямаше за какво, всичко ни беше в училището. Не помня и някой да е имал в джоба си повече от дребни стотинки, толкова ни даваха родителите. |
| Според Стаматов всяко училище трябва да може да разчита на минимум един психолог, както и на поне двама педагогически съветници. По думите му при желание винаги може да се намерят средства за това от делегираните бюджети и да се спести от други дейности, например от ремонт. Тези недоразумения в МОН продължават да живеят в някакъв паралелен свят. Делегираният бюджет не e брашнян чувал, който да изтупваш безкрай. Какво по точно не трябва да се ремонтира: течащият покрив, класните стаи, парното, ВИК мрежата, осветлението, , физкултурният салон и така безкрай. |
Според Стаматов всяко училище трябва да може да разчита на минимум един психолог, както и на поне двама педагогически съветници. А според мен трябва да има по едно отделение от жандармерия - ще е доста по-респектиращо. |
Наистина нямахме психолози, но имахме лекарски кабинет. Към училището имахме стол, където се хранехме почти всички деца, а взимахме с канчетата и за в къщи, защото храната беше добра. Имахме топли закуски в 10 часа, осигурени от родителския комитет. Разни тестени неща, но пак вкусни. А в самият двор на училището , с изглед към улицата, имахме лавка, на която можехме да си купим и боза, и лимонада . Не помня в междучасията да сме напускали училищния двор, нямаше за какво, всичко ни беше в училището. Не помня и някой да е имал в джоба си повече от дребни стотинки, толкова ни даваха родителите. Oт 1-ви до 8-ми клас - имаше лекарски кабинет в училището, но не си спомням да съм бил там въобще. Имаше и стол, за който се раздаваха (купуваха) купони. Цената може да е била - 20 ст. закуска и 50 ст. обяд, или нещо такова. Закуска и обяд, но никакви родителски комитети не помня да е имало. Лавка за боза и лимонада, към училището - също нямаше (1-8-ми). След това вече беше на друго място, там имаше - но в близост до училищната сграда. И също, всяко училище си имаше своя собствена униформа - и емблема. Побоища - нямаше (до 8-ми клас), после от 9-ти нататък - имало е по нещо (спречкване 1 срещу 1), но нищо сериозно. |
Е, имаше дружинни ръководителки, чиято работа сега се върши от педагогическите съветници. Все пак, трябва да има някаква личност, която да обединява целия клас. Да отидат някъде заедно на екскурзия, да направят нещо заедно и т.н. Но това е най-добре, с малко по-големи ученици. От 8-ми + 9-ти клас. По такъв начин и може да се отрегулират евентуални конфликти между хората. Нещо като ротния в армията |
всяко училище си имаше своя собствена униформа - и емблема. Послъгваш Н16! Всички носехме еднаква униформа,само емблемите бяха малко по-различни в зависимост от училището... |
Според Стаматов всяко училище трябва да може да разчита на минимум един психолог, както и на поне двама педагогически съветници. Да-а, явно престоят във властта не се отразява добре... Не е ли много по-добре две сестри, по една във всяка смяна през цялото учебно време, отколкото психолог и поне двама педагогически съветници?!... Още по-добре и лекар... |
| Министърът не познава длъжностната характеристика на педагог-съветника. Тя е практически на психолог. Крайно време е за педагог съветници да не назначават психолози, а педагози и учители с опит и желание за работа. Когато едно дете системно не се справя заради претоварената програма наприемр (ПЕДАГОГИЧЕСКИ ДЕФИЦИТ) то има нужда не от психоог, а от работа с учители. Нали това е оплакването: Нямам време за 26 деца. Т.е. учителско време не стига, не психоложко!! За неразбарлите психолози и министъра: Учител казва: Нямам време за 26 деца, не се справям. Извод: Учителско време не стига, не психоложко!! За детето. И педагогическо умение за учителя, не психологки "обучения". Обучават се животните. Дресират се. Хората се образоваат. Да напимним, че гимнастичката имаше щатен психолог! И е била насочена от него към клиничен. Но прави опит за самоубийство. След това! Не е това решението. Психологията ударно се самокомпрометира като се меси навсякъде. Лъжа е, че сегашните опити да се вкара навсякъде и на всяка цена психология са решение. |
| "Диян Стаматов, който отново е директор на 119-о СОУ в София, също призна, че у нас няма достатъчно добре подготвени училищни психолози, въпреки че нуждата от тях става все по-голяма" Нали този въведе притурките за 5 и 7 клас. Този Стаматов ПОДЛУДЯВА децата а сега иска да им праща и психолог. Фашизъм? |
Наистина нямахме психолози, но имахме лекарски кабинет. И зъболекарски. Двата кабинета ''комплектовани'' с по една медицинска сестра. Обикновено варненско основно училище - мерене, теглене, профилактични стоматологични прегледи, сестрата от зъболекарския кабинет ходи в междучасията като куче следотърсач да лови изпокрилите се в тоалетните бъзли...Бяхме я кръстили ''Баба Зъба''. Намериха ми цаката тя и майка ми - на зъболекар след часовете. Нямаше измъкване от тия двете. Училищен зъболекар ни беше дребничка дама, съпруга на градско медицинско светило и преподавател в медицинския ( тогава) институт. Лекар и зъболекар имахме и в гимназията. Имунизациите и ваксинациите също се извършваха в училище. Зимно време ни водеха по график на кварцови нагревки. Тъй като физиотерапията беше извън училището ( на 100 м. приблизително) идваха мами и баби доброволно да помагат с обличането и реда. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Да, имам снимка на Альоша, как дружинната ми връзва пионерската връзка при приемането в пионерската организация-3-ти клас. Трети март. Без палто, с опълченско калпаче, в залите на Военноморския музей, дружинна, знаменосци, усмихнатата ми класна с хубаво костюмче и прическа. Празнично.Било е студено, може би на трети март, защото съм с палтенце и тя също с палто. |
| На психолог съм ходила веднъж с мама в някогашната Ученическа поликлиника за ориентиране относно заложби за гимназия, или техникум след 7-ми, или 8-ми клас. Помня смътно само тестовете с картинки, после ме пратиха да чакам в коридора, докато ''големите'' си поговорят. |
всяко училище си имаше своя собствена униформа - и емблема. Послъгваш Н16! Всички носехме еднаква униформа, само емблемите бяха малко по-различни в зависимост от училището... Казвам това, което беше в Пловдив. Всяко училище - имаше своя собствена униформа, и своя собствена - емблема. Така беше за няколко години. Някой ако има други спомени - нека да разкаже. |
| Няма как да е по-добро положението с училищните психолози! Въпреки че тази специалност я има буквално във всеки университет и всяка година "излизат" хиляди психолози, малко от тях започват работа в училище поради далеч по-добрите финансови възможности за развитие по специалността другаде. .............................. Психолог Павел Тодоров - Бургас |
Добави мнение Мнения:18