Идеите на БСП и начинът на представянето им по същество са стари. По време на изборите през 1994 г. водената от Жан Виденов социалистическа партия обеща да възроди производството.
Още през следващата 1995 г., в изпълнение на програмата и активните действия на икономическия вицепремиер Румен Гечев, България отчете най-високото производство в историята на прехода.[/b] В продължение на една година държавните социалистически мастодонти работеха на пълни обороти, а държавата ги финансираше с парите на данъкоплатците в името на възраждането на социалистическото производство. Година след производствения бум, в края на 1996 г., месечните заплатите бяха достигнали до около 10 000 лева. Тази внушителна цифра обаче не беше продукт на производството, а на инфлацията, която беше предизвикало то. По онова време с 10 000 лева можеха да се купят двайсетина хляба, а спестяванията на хората се стопяваха с всеки изминал ден. Това се случи, защото в устрема си да произвеждат социалистите бяха забравили едно много важно нещо – че за да се генерира печалба, произведеното трябва и да се продаде. В края на 1996 г. се оказа, че производственият бум от 1995 г. гние в складовете на „Кремиковци” и останалите социалистически мастодонти, защото няма кой да го купи. Разбира се, към това трябва да се прибави и бързото разграбване на тези заводи от тогавашния националноотговорен капитал начело с „Мултигруп”.
Днес от БСП казват: "Да възродим индустрията, като създадем държавен фонд, който да раздава пари на българските фирми (разбирайте фирмите на някои от членовете на Изпълнителното бюро) и да увеличим производството". Това обещание можем да приемем и като заплаха, защото зад интелектуалните образи на кандидатите за депутати Тома Томов и Елена Йончева все още надничат милионерите Георги Гергов и Кирил Добрев, които със сигурност с удоволствие биха се възползвали от фонда. На поста си е и Румен Гечев, който винаги е готов да изготви концепция за фалит на държавата.
По парадоксален начин БСП успява да представи миналото като промяна. Идеите на Гечев от 1994 г., съпроводени от нови лица като Корнелия Нинова (уволнена през 2008 г. за подозрения в корупция като зам.-министър на икономиката от Сергей Станишев) и Кирил Добрев (депутат в четири парламента, започнал кариерата си като арестуван за нелегално пренасяне на долари през българо-сръбската граница). Към това можем да добавим и обещанието на Светлана Шаренкова от 4 февруари, което гласеше, че БСП ще върне България в развития социализъм.
БСП се променя, за да си остане същата.

Бизнес цикълът също оказва позитивно влияние върху нивата на средната работна заплата в страната през последните няколко години. След глобалната икономическа криза от 2008 година заетостта и нивата на заплащане започнаха да се възстановяват. Какви ще бъдат ефектите върху тези прогнози, ако бизнес цикълът се обърне и Европа влезе в рецесия, особено в контекста на високите нива на политически риск в ЕС? Това е процес, който е тотално игнориран в икономическите програми на партиите;

Българската икономика се характеризира със съществена регионална фрагментация на цената на труда. Много е трудно да се пренесат факторите, които покачват цената на труда в София, в провинцията. Ако извадим София от статистиката на НСИ за размера на средната работна заплата в България към края на 2016 година, ще видим, че тя възлиза на 809 лева, или 563 лева под средното за столицата. Именно поради тази причина има реална опасност от допълнителна асиметрия в цените на труда на регионално ниво, което може да доведе до редица негативни социални проблеми;

Полицаи, военни... Значи парите не се дават там където трябва, а там където се считат за привилегия. Трябва сериозно преструктуриране на социалната и пенсионна политика и на всички търтеи и лапачи трябва да им се спре кранчето.

Полицаи и военни ли са "търтеите и лапачите"?