Идва ли краят на Запада и евроатлантическите ценности
От Васил Проданов 03.03.2017

Искам още в началото на тази статия да предупредя русофобските тролове, които ще се вбесят дори от заглавието й и ще почнат да ругаят в коментарите под нея как путинистите разпространяват измислици и водят хибридна война, че всичко написано в нея е казано от знаменити американци и нека тях да клеймят като „агенти на Путин“.

Започвам с Патрик Бюкенън – съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън, който през 2001 г. издаде книгата „Смъртта на Запада“. Според него рязкото намаляване на раждаемостта особено в Европа, а и в САЩ сред традиционното бяло англосаксонско население води до изчезване на западната цивилизация. Променя се етническият състав на САЩ и това предизвиква нарастващ песимизъм и безнадеждност. Бюкенън прогнозира, че до 2050 г. САЩ ще бъдат държава от третия свят.

Пак 2008 г. излезе книгата „Постамериканският свят“ на журналиста от сп. „Нюзуик“ Фарид Закариа. В нея той говори как възходът на страни като Китай, Индия, Бразилия, Русия, Южна Африка променя съотношенията в световното богатство и иновации. Закария смята, че САЩ трябва да започнат сериозна трансформация на своята глобална стратегия, придвижвайки се от ролята на доминиращ хегемон към условията на един постамерикански свят.

През 2009 г. е публикувана книгата на Пол Старобин „След Америка: Разкази за следващата глобална епоха“. Той говори, че „американската империя“ се намира във фаза на значим упадък поради комбинацията на икономически и военни провали. Сред съвкупността от фактори за това, че времето на господството на Америка над света си отива, са нейните военни действия в Близкия изток, изискващи огромни ресурси, но довели до минимални резултати; възраждането на национализма и икономическата експанзия на Русия, Китай и Индия; загубилият блясък и привлекателност американски модел на неограничен пазарен капитализъм; възходът на транснационални културни, политически и икономически институции.

През 2010 г. в САЩ излязоха три важни монографии, в които се развива идеята, че американците се приспособяват към света „след Америка“, но техните лидери още не могат да направят това – на Майкъл Манделбаум „Въздържащата се суперсила: глобалното лидерство на Америка в ерата на недостиг на пари“, на Чалмерс Джонсън „Демонтаж на империята: последната най-добра надежда на Америка“ и на Стивън Вебер и Брус Джентлесон „Краят на арогантността: Америка в глобалната конкуренция на идеи“. Във всички тях се превеждат безброй аргументи за това, че САЩ губят позициите на велика сила, която може да се меси навсякъде и във всичко. Икономическият колапс, свързан с финансовата криза през 2008 г., е засилил усещането за тревога и очакването, че предизвикателствата пред САЩ предстоят и не са свързани само с възхода на други големи сили, че те имат все по-малко ресурси и легитимност да се справят с все по-сложния мултиполярен глобален порядък.

През 2012 г. Збигнев Бжежински публикува в сп. „Форин полиси“ статията „След Америка“ с подзаглавие „Как изглежда светът след епохата на упадък на САЩ? Опасно нестабилен“, в която започва с една истинска история, на която бил свидетел в Държавния департамент. По коридорите се срещат висш представител на китайската и на американската администрация и китаецът казва на американеца: „Но, моля ви се, нека Америка да не упада толкова бързо“, имайки предвид че това ще доведе до хаос, а Китай още не е достатъчно готов да поеме нещата в свои ръце.

През 2013 г. консерваторът Рон Пол, два пъти кандидат за президент на САЩ, заяви, че в много отношения САЩ се намират там, „където Съветският съюз се намираше през 1987 г., а две години по-късно той вече не съществуваше. Трудно е да се предскаже кога, но съм убеден, че краят ще дойде. Виждам сегашната ситуация като структура без основи, мисля, че това е така, защото финансовата ни система е нестабилна, разчитаме на постоянно увеличение на дефицита и дълга и сляпо доверие във Федералният резерв.“

През 2016 г. излезе и стана бестселър книгата на Питър Турчин „Епоха на разпад: структурно-демографски анализ на американската история“, според която Америка върви към период на дезинтеграция. Неимоверно нарасналото неравенство, политическата поляризация, взаимното обезсилване от двете основни партии, страховете и упадъкът на бялата работническа класа, увеличаването на масови стрелби и убийства на публични места са взаимосвързани реакции на цикличен исторически процес – социалната интеграция е последвана от дезинтеграция, разпад и насилие. Америка изглежда, според него, сега така, както са изглеждали английското и френското общество в годините преди Английската и Френска буржоазна революция.

На 30 октомври 2016 г. Джефри Сакс публикува във в. „Бостън Глоуб“ статията „Фаталните разходи на американския империализъм“. В нея той развива идеята, че ако не бъдат съкратени американските военни разходи по света, САЩ ще фалират. Сакс говори за „американски империализъм“ – думи, които ще накарат нашите водещи политици да се скрият под масата, за да не им се кара „големият началник“.

В бр. 1 от 2017 г. на сп. „Проспект“ виждаме статията „Америка: провалената държава“ на Франсис Фукуяма. Той говори за това, че има „тревога, родена от упадъка на относителната мощ на нацията“ и че „не можем да изключим възможността за политически разпад, който може да бъде сравнен с колапса на комунизма преди едно поколение“, „отказ на САЩ изцяло от глобалното лидерство и разрушаване на либералния световен порядък“. И още: „Имайки предвид упадъка на американските политически институции, аз не съм оптимист.“

Във водещата статия на бр. 1 на сп. „Форин Афеърс“ за 2017 г. под заглавие „Някогашният и бъдещият порядък: Какво идва след хегемонията?“ се говори, че досегашният международен порядък е поставен под въпрос, разглеждан от страни като Китай и Русия като несправедлив и че се навлиза в един много по-малко либерален свят.

Социологическите изследвания през последните години показват, че американците, които смятат, че САЩ вървят в правилната посока, са едва между 24 и 32%. За останалите те вървят по грешен път. Американците не вярват, че страната им върви на добре. А си спомням само как хилядите оглупели от Горбачовската перестройка наивници у нас пееха по площадите през 1990 г. „Времето е наше“ и хукнаха да настигат Америка. Господа глуповати наивници, част от които са днешните русофоби, които ще вият истерично под тази статия: Вече и самите американци не смятат, че времето е тяхно. Затова мислете много сериозно накъде ни води нашето време.

Хубаво, благодаря

Започвам с Патрик Бюкенън – съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън, който през 2001 г. издаде книгата „Смъртта на Запада“.

Като ще погребваме Запада, не е ли по-правилно да се почне от Шпенглер