Седем мита за Освобождението
Отиди на страница:
| "...С широкия политически поглед екзарх Антим изиграва важна роля в привличането на европейското обществено мнение на страната на българските национални интереси. Нещо повече, оплаквайки хилядите невинни жертви, той намира начин да оповести тази кървава трагедия там, откъдето народът очаквал помощ - чрез Петербургския митрополит Исидор, председател на Руския Свети синод, бил известен и Всерусийският император Александър II. Четенето на този знаменит документ трогва и днес: "Ако Русия - заявява между другото екзархът - не се застъпи за жестоката съдба на българския народ, нека тогава българите да бъдат заличени от числото на славяните и православните." България да бъде освободена! - ще бъде отзвукът на този зов. Турското правителство не могло да прости тези действия на екзарха. Съдбата му била решена. Обявен за враг на султанската империя, той бил свален насилствено от екзархийския престол на 17 юни 1877 г. и изпратен на заточение в Мала Азия. От заточението българският екзарх се завръща във вече свободна България. Свободният народ го посреща с възторг. С нищо не може да се сравни ентусиазмът и въодушевлението на народните представители, когато княз Дондуков се приближил към дядо Антим, благоговейно целунал ръката му и поискал благословия да пристъпи към великото дело и откриването на Учредителното събрание в Търново. След изработване и приемане на Конституцията под председателството на всенародно уважавания йерарх, Великото народно събрание избрало Александър Батенберг за първи български княз. Придружен от двама митрополити, Антим I отслужил молебен на легендарната Шипка и положил основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България. Пак по единодушно решение на Народното събрание дядо Антим застава начело на делегация, която заминава за Русия, за да изкаже благодарност и вечна признателност на Царя-Освободител Александър II от името на българския народ за даруваната ни свобода. Трогнат до сълзи, Всерусийският император благодарил и наградил дръзновения български екзарх с брилянтен кръст, а императрицата му подарила скъпоценно енголпие. След завръщането си от Русия всеуважаваният дядо Антим председателствал свикания в София Църковен събор (октомври 1879 г.), на който били взети важни решения по уредбата на църковните дела. Минало се още едно десетилетие в труд и грижи за своето видинско паство. На 1 декември 1888 г. той мирно се преставил в Господа. Сто и петнадесет годишнината от блажената кончина на приснопаметния първи Български екзарх Антим I отново ни изправя пред сияйния образ на великия роден Първойерарх, голям родолюбец, мъченик за вяра и род, за свободно Отечество и братство с православна славянска Русия. Извървяният от народа ни път от тогава до днес потвърждава силата и истинността на неговите добродетели и саможертва. Поклон и вечна признателност пред неговата светла памет. " | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| Лутате се в таз пределно ясна материя... Освобождението не е едно, а са няколко Освобождения. САЩ, ЕС и НАТО са ни освободили от Византийско, Турско, Руско и Съветско робство. Но САЩ, ЕС и НАТО са действали като коалиции с други държави (Канада, Австралия и пр. желаещи), за да ни освободят от Византийско, Турско, Руско и Съветско робство. Цялостното финансиране на Освобожденията от Византийско, Турско, Руско и Съветско робство е било осигурено от МФВ, СБ, ЕЦБ и ЕБРР по разни програми на ЕС и пътни карти, изработени от утвърдени евро-атлантически институции и под мониторинга на ЕК. Общото военно и политическо ръководство по тия Освобождения е било осъществявано от Барак Обама, Хилъри Клинтън, Ангела Меркел, Франсоа Оланд и др. изтъкнати евро-атлантически лидери и пълководци. Осведомяването и повдигането на духа на нашата и широката световна и евроатлантическа общност е извършвано от СНН, АБС, НБС, НЮТ, ВП, УСД, ББС, Таймс, Гардиън, Дейли Мирър, Дойче веле, ФАЦ, МАЦ и други стожери на Евроатлантическата Истина. Тръмп и Путин са били на страната на византийските императори, турските султани, руските царе и съветските политбюра. ---- заб. същите (САЩ - без Тръмп, ЕС и НАТО) ще ни освободят отново и от сегашното Руско робство! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| *(** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Мисля, че е чутовна наглост да се довлече миналогодишен пасквил от "Дневник" във форума на "Сега" - особено в светлината на "Освободете вестника!" - след което да се иска помощ от модератора на "Сега", за да се защити от форумците, които смятаме, че особено на днешния ден това е долнопробна провокация. Лично аз го възприемам като обмислено, съзнателно предизвикателство към редакцията. Може да не съм права, но така мисля. |
И една загадка. Какво знаете за долната картинка?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Асол  РУСИЯ Бях малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона. Над него имаше корона, под него пък – двуглав орел. И често майка ми тогази ме вдигаше да видя ази отблизо тоз лик свят и стар и нежно думаше ми: „Чадо, целуни тоя хубав дядо, целуни българския цар!” И оттогаз го аз обикнах. Кога на възраст попристигнах, от моя тейко аз узнах, че руский цар родей се с нази, че турците той гони, мрази, че той ще ни спаси от тях. Кога ни псуваше тиранът, „Московци!” – викаше ни с гняв, – разбрах, че тейко беше прав. И вярвах, че да ни отбранят, ще хвъркнат бърже къмто нас, все колчем плачехме със глас. II. И тъй отрано с таз идея, с таз вяра хванах да живея. И чакам аз, за мъст готов, и целият народ ми чака, кога в теглото и във мрака да чуем руский силен зов. И чакаме... Тъй както роба на мъка си последний час, тъй както Лазар чака в гроба да чуй гласа на своя спас! Навред, де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдовишки, де тежки железа дрънчат и дето кървите течат, и дето има мъченици, и обезчестени девици, и бедни, голи сироти, и окървавени бащи, и черкви, села развалени, и пълни с кокали полени – при Тунджа, Тимок и при Вит; вред, дето робът жаловит към север горестно поглежда, вред, дето грей една надежда, вред, дето пълно е с тъга, навред, по всичка България, една се дума чуй сега, един стон, един глас: Русия! III. Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда – в нашите злини! То спомня ни, че ний кога сме забравени от целий свет, любов, що никога не гасне, за нази бди с най-сладък свет. Русия! Таз земя велика по шир, по брой, по сила! Тя с небето има си прилика и само с руската душа! Там, там молбите ни се чуват и в днешния печален час сърца все братски се вълнуват осемдесет милйона с нас! IV. О, скоро нам ще се протегне могъща, силна, братска длан и кръв поганска пак ще текне, и пак ще гръмне стар Балкан! Че царят волята си ясно яви в свещената Москва и през уста му едногласно Русия цяла хортувa: „Решил съм, каже, да избавя от робство братята ни днес. Това дългът ми повелява, това го иска руска чест. Ще гледам с мирен начин ази да стигна таз свещена цел, но не сполуча ли – тогази ще вдигна руския орел. В такъва случай се надея, че всяк от вас ще бъде пръв за таз великата идея да жертвува имот и кръв!” И от далечната Камчатка, дори до финските моря една светкавица засвятка, един разчу се вик: „Урра!” V. О, здравствуй ти, Русийо мощна, света трепнa от твоя глас, скокни, царице полунощна, зовем те ний, ела при нас! България сега те вика. Часът настана: твой завет и твойта мисия велика да ги изпълниш в тоя свет! Затуй си ти прочута, славна и друга нямаш с тебе равна; затуй обхващаш полусвет – царства, народи, океани – и нямаш изглед, край и чет; затуй те бог до днес отбрани от толкова беди, душмани; затуй можа да съкрушиш Мамая-хан и Бонапарта, затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като Месия: Затуй си ти Русия! 1876 г. https://yandex.ru/video/search?text=%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0%20%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%8F&path=main | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
