РАЗКИСНАТ ХЛЯБ – СПЕЦИАЛИТЕТЪТ НА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ
Отиди на страница:
| Работиме много, работим от сутрин до здрач. Но хлеба е малко. Но хлеба не стига, деца. И ваште лица са сгърчени вече от плач. И ваште очи са сухи и неми — такива големи, мъчително тъжни очи… И в тех е стаен ужас свиреп: Хлеб! Хлеб! Днешните дечица много са слушали от разни батковци и какички (които пък са слушали от други батковци и какички), че по времето на комунизЪма магазините са били празни. И в малките им главички, сигурно веднага се появява представата за страшния глад който е върлувал по онова тоталитарно време. Когато в магазините не е имало хлеб, и хората са се редели на опашки, та да не им свърши хлебът. Да така е. Особено за хлеба имаше опашки, но тези опашки не са точно със същата цел, с които бяха опашките веднага след 89та, когато наистина дори и хлябът го заняма. И така, пренасяме се мислено преди 89та, когато под път и над път, по селата и градовете на България насъщният (хлеб) се срещаше постоянно в разкиснато състояние. Т.е. разкиснат с вода от чешмата. Никое днешно детенце, това нещо не може да си го представи. Поради простата причина, че днес разкиснат хляб няма. На никой не му минава и през ум дори, да разкисва хляба, като го тури в една кофа и я пльосне под чешмата, за да я напълни с вода. По онуй тоталитарно време обаче, хората поголовно точно така правеха. Предполагам, че преди комунизма никой не е правил така, след комунизма – също. И следователно, това си е оригинален комунистически номер. Причината за тоя феномен е проста. И всеки който има претенциите да знае, мили деца, какво е било през комунизма, би трябвало да я знае. И съответно да ви я каже, да ви обясни. Ако не ви я каже, и особено ако не ви е казал и досега, за разкиснатия хляб, значи нищо не знае. И ако по някаква случайност, вие сега, за пръв път през живота си чувате от мене за разкиснатия хляб, значи никой от тия които ви преподават за комунизЪма не e видял самостоятелно въпросните празни магазини, където стоките са свършвали и хората са си прекарвали времето по опашки, а не са ходили на работа. КомунизЪмът беше едно такова сбъркано нещо, че беше турил по-висока цена на житото отколкото на хляба. Един хляб „Добруджа”, т.е. един килограм (т.е двойно по-голям от един сегашен хляб), струваше 26 стотинки. А пък колограм жито беше четирийсет стотинки. И понеже във всяка къща имаше кокошки (а често и други животни), хората си купуваха по няколко хляба, за да хранят себе си и животните. Доколкото зная, на конете не трябва да им се дава хляб, щото маята им се отразява зле. Но на всичко останало може да му се дава хляб. На козите мисля, че не се разкисва. За кокошките, а вероятно и някои други животни, хлябът се разкисва на чешмата. Има и още една причина, поради която хлябът свършваше. Навремето хлябът не беше пакетиран. Той идеше директно от фурната, където се печеше. И което е главното – идеше топъл. Нещо повече – в много случи пареше. Всеки искаше да си вземе топъл хляб. Хляб от вчера никой не искаше, но за кокошките ставаше. По едно време, казаха, че топлият хляб бил вреден. Абе той може и да е вреден, ама всички искаха топъл хляб. Който е много благ да си се яде без нищо. Поради тая причина, тоя който го купуваше, докъде си дойде до вкъщи и вече е взел та е изял една значителна част от некой от хлебовете, които мъкне. Та заформя се значи пред кварталното магазинче двайсетина минути преди времето когато докарват хляба една не много дълга опашка, която много добре знае кога докарват хляба – щото го карат по едно и също време. Половин час, след като хлябът е докаран и е поразпродаден, опашка вече няма или може само от един двама. А топъл хляб продължава да си има. Но малко по-късно вече топъл хляб може би няма. Но може и да има – различно е. И в тоя сублимен момент обаче, в магазина най-вероятно има хляб от вчера. Е за кокошките той става. Но пък и редко някой си го купува дори и за кокошките. Не разбирате, защо, предполагам. Послушайте, малки, послушайте, мънички мои! Ще ви обясня. Защото всеки си е взел по няколко хляба. Обикновено на опашката се редят пенсионери. А през комунизма, пенсионерите им беше широко около врата – не е като сега, да ги е страх да кажат добър ден на джи-пи-то. Пенсионерът си вземе хляб за него, за семействата на двамата сина или дъщери, та евентуално и за комшията. И в сметката е включил бай дъ уей и кокошките. Бай дъ уей – ще рече задължително. Т.е. не е пропуснал и кокошките. Това прави пет до осем хляба. Говорим за топли хлебове, а не за студени. Днес с всичкия тоя купен хляб ще ядат хората, но от него ще остане доста. И именно тоя остатък е за кокошките. Във всяка къща във всеки момент има доста хляб от вчера – тамън като за кокошките. И именно поради това редко се случваше некой да си купи от магазина хляб от вчера. Тоя е явно много закъсал. Абе изпаднал германец, откъдето и да го погледнеш. Нещо може да си е имал работа или да е забравил. Или пък може да е пиянствал последните два дена и да не му е било да мисли за глупости. Но резонен и интересен е въпросът, какво се случва, когато някой отиде до кварталното магазинче и в него няма дори и хляб от вчера. Еми кво – такъв карък ще требва да бие път чак до центъра, в централната хлебарница, където хлябът не свършваше. А в краен случай може да иде и до някой ресторант и да си купи от там. Та тва е хлеб – кво му плащаш? |
| А, те камунистите измислили и лебо. Верно, че бай Тодар беше питал Митеран коги отварят зеленчуковите магазини у Францата. Ха-ха-ха...  |
| Комуняжката верига магазини из НРБ, "Плодове и Зеленчуци" беха показател за високо производство на текезесетата. Сега текезесарите с червени билети ги гледам се накиснали из форумите да философствуват. Аман. От червена гнъс отърване няма. |
| Хляб се яде в държави, в които богатото с идеолгия и идеи население има нужда да си напълни празните стомаси, а пенсиите умираха в оргазъм, кога им даваха един топъл и един студен хляб. И така, колкото е по-бедна една държава, толкова повече хляб руча. В капиталистическите държави хляб не се сервира с ястията, освен по едно-две хлебчета за отскок или ако поръчаш, но хлебарите това са ганьовците, които бързо се цивилизоват и разбират, че от ляба полза в чужбина няма. И каква носталгия по разкиснатия лебец. Чак човек да се разплаче от умиление към изфирясалия строй.  |
| Към горните трима колеги по форум. Дядо ми не даваше да се оставя хляба "на гръб", да не се мъчел. Ама това щото през войната бил кашавар и много видял относно имането и нямането на хляб. Та, ако може, да вземете да си упражнявате изискания словоред и изтънченото остроумие върху някоя друга тема. Че като ви чета, все едно виждам хляб обратно поставен. Хем уж не е важно, ама е ужасно чувство. |
Ама това щото през войната бил кашавар По-скоро е бил научен от неговата майка, а тя от нейната и така... Щото и аз съм научена, че хляб по гръб не се обръща и че от хляба по-голям няма. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
Хляб се яде в държави, в които богатото с идеолгия и идеи население има нужда да си напълни празните стомаси Тцъ. Хляб се яде там, където климатът е благоприятен за производството на пшеница. Където не е, се ядат картофи, ориз - според климата. Различните традиции в храненето, сиреч различните кухни са се развили през вековете в зависимост от това какви храни местният климат позволява да се отглеждат. Елементарно е, спайчо.  |
| Из "Анна Каренина": ...Прошли еще два ряда, старик остановился. — Ну, барин, обедать! — сказал он решительно. И, дойдя до реки, косцы направились через ряды к кафтанам, у которых, дожидаясь их, сидели дети, принесшие обеды. Мужики собрались — дальние под телеги, ближние — под ракитовый куст, на который накидали травы. Левин подсел к ним; ему не хотелось уезжать. Всякое стеснение пред барином уже давно исчезло. Мужики приготавливались обедать. Одни мылись, молодые ребята купались в реке, другие прилаживали место для отдыха, развязывали мешочки с хлебом и оттыкали кувшинчики с квасом. Старик накрошил в чашку хлеба, размял его стеблем ложки, налил воды из брусницы, еще разрезал хлеба и, посыпав солью, стал на восток молиться. — Ну-ка, барин, моей тюрьки, — сказал он, присаживаясь на колени перед чашкой. Тюрька была так вкусна, что Левин раздумал ехать домой обедать. Он пообедал со стариком и разговорился с ним о его домашних делах, принимая в них живейшее участие, и сообщил ему все свои дела и все обстоятельства, которые могли интересовать старика. Он чувствовал себя более близким к нему, чем к брату, и невольно улыбался от нежности, которую он испытывал к этому человеку. |
| Какъв хляб имаше на село по времето на социализма. Когато с кола по работа пътувах извън София, спирахме на някоя фурна да купя хляб за вкъщи. Невероятен хляб беше, отдавна вече няма...  После в София, белия хляб в Супета на парка Заимов, какви опашки се извиваха за този хляб, после и той изчезна. |
Justinian2 06 Мар 2017 08:07 ДЕБИЛНА ТЕМА Не знам дали е дебилна. Но със сигурност не я повдигам аз. Слушам, слушам - вече десетки години, за някакви празни магазини по времето на комунизма и за опашките. То че ги имаше опашките, и че стоките свършваха си е вярно. Но в същия тоя момент, хладилниците и мазетата на домакинствата бяха пълни. Складовете на предприятия, училища и пр. държавни хамбари бяха пълни. Храната в тия места освен че беше в изобилие беше или на още по-ниска цена или напълно безплатна. Та значи си викам сега "Я да опишем малко по-подробно, как точно свършваше насъщния по времето на комунизма, как бяха изпразнени равтовете от Негова мислост, какви бяха опашките?" Да възстановим картинката, така да се каже, защото утре още повече ще бъде забравена. И разни дебили, ще продължават да ни занимават с тая тема, по начин крайно неуместен и нямащ нищо общо с истината. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Колегата bgman13 май иска да каже, че хлябът беше в изобилие тогава. Това че в някои села хранели прасетата с него и аз съм го чувала. Макар че, в селото на баща ми - между Чирпан и Стара Загора - за такава практика в края на 80-те, някой би бил линчуван на площада - за неуважение към хляба. Oстатъците от храната - да, но да купуваш хляб от фурната вместо фураж, за икономия - там щеше да бъде наречено "вредителство". |
Oстатъците от храната - да, но да купуваш хляб от фурната вместо фураж, за икономия - там щеше да бъде наречено "вредителство". Ндааа... Лебец яж... водица пий - и пак поглеж - дий, Воле, дий... А що се отнася до "вредителството" - нали заради това пусто "вредителство" избиха по селата кучетата? |
Хляб се яде в държави, в които богатото с идеолгия и идеи население има нужда да си напълни празните стомаси, а пенсиите умираха в оргазъм, кога им даваха един топъл и един студен хляб. Нюманщини... Bread remains one of the UK’s favourite foods, with 99% of households buying bread – or the equivalent of nearly 12 million loaves are sold each day. To put this into perspective, we eat the equivalent of 220 million slices each day, enough to cover the pitch at Wembley 51 times over! https://grubhub.blog/tag/how-much-bread-do-we-eat/ |
| Барми, кат за тебе и сух пармезанец от хладилника | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Banshee |
Banshee 06 Мар 2017 11:44 Колегата bgman13 май иска да каже, че хлябът беше в изобилие тогава. Това че в някои села хранели прасетата с него и аз съм го чувала. Макар че, в селото на баща ми - между Чирпан и Стара Загора - за такава практика в края на 80-те, някой би бил линчуван на площада - за неуважение към хляба. Oстатъците от храната - да, но да купуваш хляб от фурната вместо фураж, за икономия - там щеше да бъде наречено "вредителство". Е, все пак и ти признаваш, че в някои села около тебе, са хранели и прасетата с него. А конкретния ти израз "в селото на баща ми", ме навежда на мисълта, че вероятно не си живяла в това село - вероятно някой път на гости. Аз съм изненадан, че може да съществува такова село по това време. Да е на центъра на някой голям град, където хората не отглеждат животни - тогава може. Но в село, където във всеки двор се отглеждат животни?! В основата на тоя феномен, както казах, беше абсурдната по-ниска цена на хляба спрямо житото. А както сме учили и през комунизма, базата поражда надстройката, битието определя съзнанието. Ако е имало изключение, все пак и ако си права, това изключение пак потвърждава правилото. |
| Дълги ваканции Казвам ти, че там това би било абсурд, още може да се провери, ако говориш с възрастни хора в този край, въпрос на принципи. Наоколо има и села с доста турци, може и това да е повлияло, и те човек убиват за гавра с хляба. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
Трактористъ 06 Мар 2017 03:21 Хляб се яде в държави, в които богатото с идеолгия и идеи население има нужда да си напълни празните стомаси, а пенсиите умираха в оргазъм, кога им даваха един топъл и един студен хляб. И така, колкото е по-бедна една държава, толкова повече хляб руча. В капиталистическите държави хляб не се сервира с ястията В Ирландия кога са умирали от глад, дали е имало капитализъм? И дали от идеологически съображения, ирландците са щяли да предпочетат гладната смърт пред едно студено и твърдо парче хлебец? Може па капиталистическият девиз да им е бил тогава "Или картохи или нищо!" |