Добави мнение Мнения:8
| Светла му памет! |
Г-н Панов, отпечатването на интервюто го превръща в некролог и във въздействащо надгробно слово! Убеден съм, че не сте и помисляли за подобна участ на интервюто, но отпечатването му за жалост го превръща в такова... Бог да успокои душата на Георги Данаилов!  |
| Тъгувам, тъгувам, за Жожо и за Йони (съпругата му ); за Жожо и за Марко - покойния му санбернар, който обичаше да го яздя. Светла им памет. Вярвам, че Дончо ще бъде приласкан и утешен от добри ръце, разлиствали книгите на Георги Данаилов. |
| „Ще погледна към небето и то ще бъде ясно и тъмносиньо, ще погледна към върхарите на нашите дървета, към покривите, към отсрещните скалисти ридове и ще усетя, че съм пристигнал в другия свят, че унинието ми е преодоляно, че съм никой и че съм щастлив“ - "Къща отвъд света" Тази книга си я купих от книжарничката в Ковачевица с автограф на Г.Данаилов. Продавачът беше и автор на фотографиите към книгата. И когато след време дъщеря ми се прибра за малко в България и си подарихме една обиколка из планините, тя поиска да я заведа там и да си купи книгата от същото място. Направихме го. Снощи ми изпрати горния цитат. |
| Малко ненужно насякъде се споменава, че е правнук на Марко Балабанов. Не е негова заслуга. Но пък от друга страна по какъв друг повод ще се сетим за Марко Балабанов. Няма да забравя, че книгата на Балабанов за Гаврил Кръстевич ми отвори очите за един незаслужено низвергнат в народната памет достоен българин. Което накара мен и приятели да издирим порутената гробница на Кръстевич в гръцкото гробище в Шишли. Когато четох Къщата си мислех, че всички тези съселяни на Данаилов, живели и починали в рамките на повествованието, чрез него са спечелили безсмъртие. Сега и Данаилов си отиде и Ковачевица, от средище постепенно се връща към битието си на саморазрушаващ се паметник на културата. Само дето вече има път до там. |
Питам се дали аз самият бих приютил някое сирийско дете и отговорът ми е да, но веднага си казвам - аз съм болнав, вече на осемдесет години и дните са ми преброени, така че бедното дете може скоро пак да остане сираче. И не знам дали това е долна хитрост от моя страна, или е просто разумен аргумент. Човек, който е пуснал в себе си света с хубостите и недостатъците му, за да го пресъздава така, че и слепец да го види, е ценен човек, нарича се писател. Ето, с две изречения Георги Данаилов, писател, е показал как поради неверие в себе си, ние изневеряваме и на Бога, обаче пак остава надеждата, че никога няма да изберем злото. Да благодарим за писателите и за надеждата, на която ни учат. Светла им памет. |
Добави мнение Мнения:8