Еврозоната
Добави мнение Мнения:13
Ако влезем в еврозоната, политиците ни ще могат много по-евтино да взимат дълг, държавните ни облигации сега не се изкупуват от ЕЦБ, а тогава ще се изкупуват. Това означава, че нашите политици ще могат да предприемат активна монетарна политика, като финансират по-големи харчове. Не че ще ни вземат в еврозоната.  Българските държавници не са по-добри от гръцките. "Ако премахнем валутния борд и преминем към еврото, ограниченията, които бордът носи, ще изчезнат и нашите политици ще имат свободата да харчат много повече, отколкото сега" Добре че повечето от тях не го осъзнават. Обвързването на българския лев към златото е много по-добър вариант от сегашния валутен борд или влизането в еврозоната. |
В момента, например има формални критерии за еврозоната, но няма такива за членство във Валутно-курсовия механизъм 2 (ERM 2), който е задължителна стъпка преди еврозоната. Този казус е своеобразен параграф 22, при който формалните икономически критерии нямат никакво значение и решението е изцяло политическо. |
"Благодарение на по-големия спред, ще имаме две добри новини: едната е поевтиняване на еврото, което ще се хареса на страните, към които еврозоната изнася, и втората - поскъпването на вносните стоки в еврозоната, което ще подкрепи инфлацията и ще направи икономическия растеж по-стабилен", каза Крийл.. Много ще им хареса! Особено на САЩ.  |
Hoвата банкнота от 50 евро с нaдпиc нa ĸиpилицa влизa в oбpaщeниe oт aпpил Hoвaтa бaнĸнoтa c нaдпиc 50 eвpo нa ĸиpилицa и с подобрена сигурност влизa в oбpaщeниe oт 4 aпpил, cъoбщи Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa (ЕЦБ). Това маркира последната засега стъпка на ЕЦБ в усилията ѝ да направи парите по-сигурни. След банкнотите от 5, 10 и 20 евро, сега се подменят и банкнотите от 50 евро във второто поколение хартиени пари на еврозоната. Ha нoвитe бaнĸнoти думата „eвpo" e изпиcaна и нa ĸиpилицa. Новата банкнота има и портретен воден знак. Когато се държи срещу светлината, се вижда изображението на Европа (героиня от древногръцката митология, дала името на континента, б. ред.). Той бе използван за първи път при новите банкноти от 20 евро. Освен това при нaĸлaнянe нa лицeвaтa cтpaнa цифpaтa 50 пpoмeня цвeтa cи oт cмapaгдeнoзeлeнo в тъмнocиньo. Дoceгa именно 50 eвpo бе нaй-пoдпpaвяната бaнĸнoта от тази валута. Πpeз минaлaтa гoдинa caмo в Гepмaния 6 oт 10 фaлшифиĸaтa ca били 50 eвpo, което прави 61% oт зaлoвeните 83 150 пoдпpaвeни бaнĸнoти. Според експерти обаче нoвaтa бaнĸнoтa cилнo щe зaтpyдни фaлшифиĸaтopитe. Oколо 353 хил. фалшиви евробанкноти са били изтеглени от обращение през втората половина на 2016 г., което е леко увеличение в сравнение с първата половина на 2016 г. и с 20,7% по-малко, отколкото през втората половина на 2015 г., обяви още ЕЦБ. Броят на фалшификатите остава много нисък в сравнение с нарастването на броя на истинските банкноти в обращение (над 19 милиарда през втората половина на 2016 г.). През втората половина на миналата година именно банкнотите от 20 и 50 евро продължават да бъдат най-фалшифицираните банкноти. В сравнение с първата половина на 2016 г. делът на фалшивите 20 евро се увеличава, а този на фалшивите банкноти от 50 евро се понижава. Взети заедно, тези банкноти възлизат на 80,3% от фалшификатите. Повечето (93,6%) от фалшификатите са намерени в страните от еврозоната, около 5,4% - в страните от ЕС извън еврозоната, а около 1% - извън този регион. |
| Еврото е подценено Еврото струва в момента 1,07 долара, а според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) действителната му покупателна сила се равнява на 1,29 долара. С други думи еврото е подценено със 17%. От друга страна, ако се позовем на изчисления на Goldman Sachs от 2013 г. и извадим от уравнението реалното поскъпване на единната валута оттогава, установяваме, че стойността на германските стоки е подценена с 19% в еврозоната. Като цяло те са подценени с една трета. Подценяването на стойността на германските стоки следователно е безспорен факт. Въпросът е да разберем защо обменният курс се е отклонил толкова много. Подценяването в еврозоната се дължи на инфлационния балон в резултат на задлъжняването, а той от своя страна идва от влизането на страните от Южна Европа във валутния съюз след срещата на върха в Мадрид от 1995 година. Това доведе до драстично понижаване на лихвените проценти в тези държави. Лихвите спаднаха с около 5% в Италия, Испания и Португалия и с 20% в Гърция. Заради евтините кредити от чужбина, свързани с еврото, заплатите се повишиха по-бързо от производителността, особено в строителството. Това тласна цените нагоре и се отрази на конкурентоспособността на промишлеността на страните от Южна Европа. Германия, която по онова време преживяваше криза, имаше слаба инфлация в съответствие с изискванията на Договора от Маастрихт, което допринесе за допълнително понижаване на реалната цена на кредитирането. Що се отнася до подценяването на еврото, то се дължи на две причини. Смекчената парична политика на ЕЦБ Първата причина: изключително смекчената парична политика на ЕЦБ и по-конкретно отпечатването на 2,3 трлн. евро за купуване на облигации на държави от еврозоната в рамките на нейната програма за количествено облекчаване. Част от тази сума отиде в чужбина в търсене на по-висока доходност, което предизвика обезценяване на еврото. Това е непряка форма на манипулиране на обменния курс. Отговорността за нея обаче не може да бъде приписвана на Германия, тъй като Bundesbank, германската централна банка, се обяви категорично против паричното облекчаване и другите аналогични мерки, наложени от Управителния съвет на ЕЦБ. Втората причина за подценяването на еврото е вътрешен фактор в страната на президента Тръмп. Тъй като доларът е основната резервна валута в света, американският финансов сектор успя да предложи на чуждестранните инвеститори през последните десетилетия богат набор от привлекателни продукти. Това доведе до поскъпване на долара и се отрази на конкурентоспособността на износа на САЩ, подобно на финансовите продукти, предлагани от лондонското Сити, които предизвикаха поскъпване на британската лира. Холандска болест При подобни ситуации икономистите говорят за холандска болест или проклятието на суровините, тъй като разработването на газови находища в Холандия през 60-те години на миналия век оказа натиск за повишаване на курса на холандския гулден, предизвиквайки упадък на промишлеността. Независимо дали става въпрос да се продава на останалия свят газ или финансови продукти, резултатът е бурно развитие на един сектор за сметка на други вследствие на повишаването на реалния обменен курс. Когато се оплаква от последиците от силния долар за заетостта в американската промишленост, президентът Тръмп би трябвало да гледа към Уолстрийт, а не към Германия. Необходимо е също така той да осъзнае, че именно тези американски финансови продукти, които, макар и съблазнителни, навредиха на американския износ, понякога са били "пясъчни замъци", а не реални инвестиционни възможности. В рамките на американския закон за финансиране на общностите президентите Джими Картър и Бил Клинтън насърчаваха предложения за отпускане на големи кредити на хора в неравностойно положение, за да се улесни достъпът им до жилище. От самото начало обаче беше ясно, че много от бенефициентите никога няма да могат да изплатят дълговете си. Посредниците, които бяха насърчили тези хора да се отърват от своите кредити, ги продадоха на банките, които умело преобразуваха тези "кухи" активи в ценни книжа с покритие и ги пласираха на пазара с фалшив максимален кредитен рейтинг AAA. Уолстрийт наричаше тогава "глупави германски пари" капиталите, които прииждаха, за да финансират социалната политика на Съединените щати. Доставени в САЩ автомобили Porsche, Mercedes и BMW, за които никога не бе платено на германците. Измамата бе разкрита по време на финансовата криза. През 2010 г. германското правителство бе принудено да налее 280 милиарда евро, за да подкрепи банковия сектор, създавайки две банки със задачата да изкупуват тези проблемни финансови продукти. От тази гледна точка може да се каже, че за много от германските автомобили Porsche, Mercedes и BMW, доставени в САЩ, така и никога не бе платено. Американският президент би трябвало да вземе това предвид, преди да заплашва да започне търговска война - или дори да се впуска в спор с туитове - с Германия. |
| Защо италианците се обръщат срещу еврото? Напускането на еврозоната зависи от това какво биха казали италианските гласоподаватели. Изследванията обаче показват, че те са обеднели Най-голямата екзистенциална заплаха в еврозоната може вече да не идва главно от малки периферни страни като Гърция и Португалия, които я дърпат надолу, а от перспективата, че третата по големина икономика - Италия, би могла да напусне кораба, пише в свой анализ за Ройтерс Джереми Гонт. Два икономически доклада, изготвени неотдавна, показват какво е означавало еврото за италианците и защо допитванията сочат, че те вече не са въодушевени. Според едното изследване те са по-бедни заради това, че са част от валутния съюз, а според другото те продължават да изостават от жителите на основния търговски партньор – Германия. Рискът Италия да напусне валутния блок в действителност не е непосредствен, но не е и невъзможно да си го представим. Италианското движение "Пет звезди", което иска да инициира референдум за отказ от еврото, набира популярност в социологическите проучвания напоследък, като се изкачва на трето място в мартенското допитване на в. "Кориере дела сера". Партията "Северна лига", която е настроена против Европейския съюз (ЕС), взе още около 12 %, а има и други. Всъщност обаче напускането на еврозоната би зависело от това дали италианските гласоподаватели ще решат, че 15 години единна са били добре или пък зле за тях. Нови анализи клонят към второто. Декемврийският доклад на Евростат, статистическата служба на ЕС, разгледа БВП на глава от населението - икономиката, разделена спрямо населението, по отношение на покупателна сила между 2004 и 2015 г. Ако приемем база от 100 общо за ЕС, влиятелната Германия се е издигнала от 120 на 124 за този период. Само че Италия е потънала от 110 до 96. Това нарежда Италия по-близо до нововъзникващи икономики в блока, като Чехия, Словакия и Словения, отколкото до Германия. Франция е почти без промяна на равнище 106. Така, в зависимост от това какво могат да си купят, италианците са по-бедни, отколкото бяха през 2004 г., няколко години след като замениха лирата. Германско евро, италианско евро Този месец от изследователската група World Economics констатират, че проблемите на Италия от валутната й обвързаност с Германия нарастват. Германия става все по-конкурентоспособна като членка на еврозоната, а в сравнение с нея Италия – не. Германско евро, италианско евро World Economics ползва кошница от представителни стоки и услуги, деноминирани в щатски долари, и я сравнява, отчитайки покупателната способност, с цените в други валути. Резултатът е Световният ценови индекс (World Price Index – WPI). За еврозоната индексът дава възможност за противни на интуицията сравнения между страните членки, като на практика въвежда германско евро, френско евро, италианско евро и т.н. През последните две години "италианското евро" преминава от надценено с 3% към подценено с 4% в индекса WPI, на практика по-добра позиция спрямо долара. Само че разликата между него и "германското евро" се увеличава, тъй като второто е подценено с 14%. Това означава, че италианските компании, изнасящи за Германия – топ търговската дестинация за Италия, са изправени пред по-лоши условия, отколкото преди. Това прави и германския внос по-евтин, а следователно по-конкурентен на местния пазар. World Economics обръща внимание на други държави от валутния съюз, които имат по-големи затруднения - Франция и Гърция, например, но намеква, че Италия е новият скрит проблем за еврозоната. "Италия изглежда се превръща в следващото "домино", което ще пострада от силата на германската икономика, тъй като тенденциите станаха много по-изявени през последните 12 месеца", коментира изследователската група. Еврото само по себе си може да не е причина за нищо от това. Всички тези негативи обаче могат и да бъдат достатъчни, за да надделеят над ползите от обединяването на валута и защитата, която еврото може да донесе. Само че ако към станалите фактори се прибавят бавните годишни темпове на ръст на италианския БВП или пък спадащите капиталови инвестиции в бизнеса и инфраструктурата, това донякъде обяснява защо по-малко италианци казват пред социолозите, че еврото е нещо добро. (БТА) |
| Бързо в еврозоната, ако искаме първа скорост в ЕС Дискусията трябва ли България да е част от еврозоната и кога тече отдавна. С различен интезитет. Ту се превръща в приоритет за политиците, ту се бие спирачка. Крачката е голяма се иска политически кураж за нея. Иска и много работа – да се обясни на хората защо трябва да сме част от клуба. Да се разсеят страховете – какво ще се случи с доходите, с цените, с инфлацията, с лихвите по кредитите, с банките... Общественият разговор по същество сякаш още не е започнал, но без политически кураж има риск да изпуснем момента за първата крачка – място в "чакалнята" на Европейския валутен съюз. Защо моментът е СЕГА? Кои са икономическите плюсове от влизане в еврозоната и боледуваме ли вече от "болестта" на по-малките икономики в нея, но без да имаме достъп до "лечение"? Цел № 1 на Европредседателството Първата стъпка е България най-после да кандидатства за механизма ERM 2 – или така наречената "чакалня". Според регламента на Еврозоната всяка страна, която иска да приеме еврото, трябва да постои в предверието минимум 2 години. В този период икономическите плюсове, които ще дойдат с еврото, няма да се случат. Но ако не кандидатстваме – те няма да се случат никога. Аз бих използвал момента и активно призовавам правителството, с оглед на председателството на Европейския съвет, което предстои, да кандидатстваме за механизма ЕRM 2. Успехът на Председателството на България на Европейския съвет се състои само в тази точка – дали правителството ще посмее да кандидатства за чакалнята или не. Ако не - за мен председателството ни ще е неуспех, каквото и друго да постигнем. Защото всичко друго можем да направим и в други периоди. Ако да – това значи, че управлението има кураж и иска да влезем на първа скорост на Европа. Защо сега? Кураж да кандидатстваме в ERM 2 е нужен в две посоки – вътрешнополитически и външополитически. Първо, във всички държави, които тръгват към Еврозоната – наблюдавал съм ситуацията със Словакия, Естония, занимавал съм се с Литва - правителството за период от близо година трябва да фокусира изявите и комуникацията си в това да обясни какви са възможните позити и негативи от приемането на еврото. За България съм убеден, че плюсовете са несравнимо повече, а минуси на практика няма, но има хора, в това число и напълно разумни хора, които се притесняват например от рязко повишена инфлация. Която може да се случи, ако държавата влиза в еврозоната при плаващ курс, но не и ако е във валутен борд. Във всички страни преди кандидатстване за Еврозоната, социологията показва, че около 60-65% от населението вярва, че еврото ще отрази лошо на доходите и цените. Каквито и да са конкретните числа от изследвания в България, но едва ли ще е голяма разликата. Външнополитическият кураж обаче е още по-ключов. България е пробвала досега 3 пъти да води неформални разговори за влизане в чакалнята на еврозоната. Първият път това се случва през 2008 г., когато финансов министър е Пламен Орешарски. Точно преди финасовата криза и преди изборите 2009 г. Тогава България имаше добри финансови резултати, бюджетът беше на плюс, намаляваха задълженията на държавата и моментът беше добър. Но точно в периода, когато министър Орешарски правилно бе започнал неформални разговори с Европейската централна банка и страните от Еврозоната, ни спряха еврофондовете. Тоест. ЕК и ЕЦБ ни казаха, че трябва да изчакаме ново правителство. През 2009 г. аз влязох в Министерството на финансите и още през есента - тъй като имаше добра подготовка от предшественика ми - тръгнах на обиколка – финансов министър по финансов министър, за да сондирам какво е отношението към България и да продължим започнатото. "За" приемане на дадена страна в чакалнята на Еврозоната гласуват страните в нея и гуверньорите на централните им банки. Тогава от една страна ние имахме добри финансови резултати и покривахме критериите, кризата вече беше започнала да се отразява на макроикономиката, но финансово и фискалко стояхме много добре. Но... в началото на 2010 г. падна Гърция. И разговорът нямаше как да се продължи. В края на 2012 - началото на 2013 година, когато ситуацията в Гърция бе вече овладяна, Европа и ние бяхме започнали да се измъкваме от кризата, растежът у нас беше около 2%, решихме да пробваме пак да водим разговори с ЕЦБ. Вече имахме доста повече опит, Естония току що се беше присъединила и потърсихме съвет. Оттам ни казаха - ЕЦБ е консервативна, едва ли ще спре някога да е скептична за присъединяване на икономики от Централна и Източна Европа, защото са твърде малки, за да имат положителен ефект върху Еврозоната, а пък крият рискове. И единственият шанс е правителството да реши, БНБ да попълни апликацията от 3 страници и да кандидатства. Това може да стане в рамките на един ден. За чакалнята на Еврозоната има няколко критерия, които България покрива отдавна - единственото изключение бе през 2014 г. заради КТБ, но според критериите кандидатът за ЕRM 2 трябва да отговаря на финансовите и икономически параметри в последните две години. Тоест – и по този показател моментът е сега. И всичко е въпрос на кураж - решаваш и кандидатстваш – въпреки че в неформални разговори ЕЦБ може да е скептична и да призовава да се чака. Това са ми го казвали и финансовите министри на Словакия, на Литва, Естония и Латвия, които минаха вече по този път. Мисля, че премиерът Борисов има този кураж, надявам се да го покаже и по време на Председателството ни. Ключови са и разговорите с лидерите от Еврозоната. Процесът би трябвало да е формален – изпълнявате ли тези критерии? Да, Да, Да. На следващо заседание на финансовите министри се съгласяват и готово. Идеята е проста - не е да питаме дали да кандидатстваме или не. А просто да уведомим ЕЦБ и Европейската комисия: "От 1 януари 2018 поемаме председателството на Съвета на ЕС, тогава ще видите и кандидатурата ни за ЕRM 2 в Европейската комисия, надяваме се на отговорно решение". Моментът е подходящ не само заради Председателството. Дори Брекзит ни помага – и ЕС, и конкретно Еврозоната са притиснати да покажат, че все още са нещо желано. А ние искаме в Европа на първа скорост. Когато сме направили първата крачка – да видим какво ни чака в Еврозоната? Първият голям страх - "помощ, инфлация" Една от основните теми преди влизане в Еврозоната във всяка присъединяваща е страна е ще се повиши ми рязко инфрацията, оттам – ще се вдигнат ли цените и ще падне ли стандартът на живот. Действително в някои държави след влизането в Еврозоната се получава такъв еднократен ефект – повишение на инфлацията. Причината е, че при прехвърляне на цените от местната валута в евро значение има курсът, при който това се прави, а и има увеличение в рамките на "закръгляването" към по-голямото число – тоест ако нещо струва 1,70, щом се пресметне цената от местна валута според курса на еврото, то в евро цената обикновено става 2. Противниците на влизането в Еврозоната изтъкват това като голяма тема и аргумент защо не бива да бързаме. Само че има разлики между държавите, които влизат в Еврозоната при плаващ валутен курс и тези, които влизат в условията на действащ валутен борд – като България. Какво значи това? Словакия и Словения влязоха в Еврозоната в условия на плаващ валутен курс, докато Балтийските републики - Латвия, Естония и Литва – в условия на валутен борд, поддържан за сходен като в България – около 20 години. Тази разлика е важна. Ако си в условия свободен валутен курс – получаваш курса на еврото съм местната валута в деня на присъединяване към Еврозоната. Съответно - оттам всички търговци и банки започват да "закръгляват" цените си към по-голямото цяло число. Страни във валутен борд обаче влизат в Еврозоната на курса спрямо еврото, който е обявен в самото начало – в нашия случай през 1997 г. При тези услония няма как да има ефект "инфлация" в голям размер, защото отдавна цените – на стоки, услуги, банкови кредитити са на цени, съобразени с курса на еврото, който няма да се промени. И той е около 1,96 за евро. Разбира се, може да има лек ръст на инфлацията – в рамките на 1-2%, когато се закръглява от 1, 96 – какъвто е курсът, на 2. Това обаче не е нещо, което ще се отрази зле на икономиката. Дори обратното - в последните години в България има по-скоро слаба дефлация, така една малка, здравословна инфлация от 1-2% може да се окаже добра за приходите – при такава инфлация се увеличават с малко заплати и пенсии. Друга тема, която противниците на присъединяването към Еврозоната изтъкват, е именно във връзка с Европейския банков съюз. Влизането в него значи, че България става част и от единната банкова застраховка в Европа. Тоест - ако някоя банка в ЕС има проблеми, на нея й се дава ликвидност с пари от ЕЦБ. За да се отпуснат тези пари обаче всички участници в Еврозоната поставят като застраховка собствени пари. Това стана тема в периода межзу 2012 и 2014 г. в Европа заради проблемни банки в Гърция, Испания, Италия. Това е факт - при влизане в Еврозоната ще се изчисли коефициент на участие в единната застраховка на база колко е голяма банковата ни система спрямо тази в ЕС. Отговорът за България – банковата ни система е около 1,5% от тази на ЕС. Тоест - доста е малка. Съответно – в случай на проблеми в европейска банка, страната ни ще трябва да поеме 1,5% от сумата на общата банкова застраховка в ЕС. В зависимост от годината пари това може да значи сума в границите между 200 и 400 млн. евро. България ще трябва да покрива този ангажимент през БНБ – тя трябва да постави резерв в случай на проблеми в европейски банки. Какво обаче критиците на Еврозоната спестяват? В момента, в който банковата криза отмине – например дадени са пари за ликвидност на банка в Гърция и проблемът е преодолян - то тези пари се връщат с лихви в период от няколко години. А лихвите са солидни. Пример за това е как в последните месеци става ясно, че Гръцката централна банка дължи на Германия 908 млн. евро, защото Германската централна банка е дала значителна част от парите за банковата застраховка за Гърция. С други думи - и тази "заплаха", за която говорят противниците на Еврозоната, не е реална – да, възможно е да се наложи да се платят едни пари при криза с банки в рамките на Еврозоната, но тези пари се връщат впоследствие. С лихва. Какво ще се случи с валутния борд? Какво всъщност е валутният борд, освен фиксиран курс на лева към еврото? В момента на всеки лев в обращение в БНБ има покритие в евро. Всичките пари в обращение в момента да около 90 млрд. лв. Срещу тези пари в БНБ стоят във всеки момент 40-45 милиарда евро – тоест по 1 евро за всеки 1,96 лв. Тези пари в европейска валута стоят и чакат – в условията на валутен борд те трява да са ликвидни във всеки един момент. Тоест – видът им най-общо е в банкноти и сумата покрива напълно сумата от левове в обращение. Един от най-големите плюсове от присъединяването ни към Еврозоната, освен че банковата ни система ще е в много по-сигурни ръце, е, че в момента, в който влезем този резерв от евро повече не ни трябва. В деня на влизане - БНБ изтегля левове и праща наличното евро навън. Това ще има еднократен – за година-две поне, положителен резултат за икономиката, защото една голяма парична маса, която е стояла "в бездействие", започва да влиза в обращение наведнъж, завърта се в икономиката. Какво показна опитът на другите страни от ЕС, приели еврото в условия на борд – появява се малка, по-скоро здравословна инфлация, но се наблюдава и доста осезаемо покачване на икономическия растеж. Той се повишава с около 1,5% само заради освобождаването на валутния резерв. Да дам пример с България – ако тази година бяхме влезли в Еврозоната и имаме 4% икономически растеж, реално той щеше да е около 5,5%. Как изглежда това в пари – България е страна, чиято икономика върви около 100 млрд. лв., и расте с 4% тази година. При допълнителен ръст от още 1,5% това ще значи 2 млрд. лв допълнително в икономиката. Еврозоната е престиж. А той значи по-ниски лихви В момента, в който си част от Еврозоната, цената на дълговете – и на държавата, и на домакинствата, и на бизнеса, пада значително. Това е още по-трудно обяснимо през правилата на пазара в страни във валутен борд, при които практически рискът е сведен до минимум. Финансовите пазари не са напълно рационални или винаги се мисли, ще щом има борд, въпреки гаранциите, във всеки момент по-глупава политика или група глупави политици могат да го свалят. Затова се държи по-висок лихвен процент. Това се вижда и сега в България – ако семейство поиска ипотека в която и да е банка и каже – дайте ми срещу това обезпечение оферта в лева и в евро – лихвата в лева ще е с около 1,5% по-висока от тази в евро. Просто рискът в първия случай се смята за по-висок и това не зависи от конкретната банка, пред която кандидатствате. Реално такъв риск няма, защото за всеки 2 лв. в обращение има 1 евро в БНБ, но финансовите пазари се презастраховат. В момента, в който влезем в Еврозоната този 1,5% разлика в лихвите ще отпадне – и за държавата, и за домакинствата. Ефектът за кредитите за бизнеса ще е малко по-малък, защото обикновено, ако дадена фирма се занимава с търговия и външни инвестиции, така или иначе се теглят кредити предимно в евро. При домакинствата съотношението между кредитите във евровалута и в левове е приблизително 50:50. Тоест за поне половината от домакинствата ще намалеят лихвите по кредити. А това е значителна сума, която ще остане у хората. И все пак – има ли минуси? От икономическа гледна точка – отговорът е по-скоро не. Няма правителство, което да е достатъчно безразсъдно да поиска друг курс на еврото – различен от този по време на валутния борд. Инфлацията е тема, но в много по-малка степен, отколкото хората си мислят. Банковата застраховка е тема, но вече се вижда, че това не е загуба на пари, а тъкмо обратното. Има обаче една тема, по която се говори все повече не в България само, а в Европа. Тя се повдига от икономисти - дали изобщо присъединяването на нови, по-малки икономики към Еврозоната е добра идея. Отговорът – меко казано, въобще не е ясно, че влизането в единния паричен съюз с много по-големи от твоята икономика е добра идея. Това се вижда в примери като Гърция, Португалия. Ако се погледне назад във времето - от създаването на еврозоната досега - кой печели и кой губи икономически, е доста лесно да се изчисли, че Германия е спечелила много, Холандия също, Австрия е спечелила донякъде от създаването на еврозоната. По-малките икономики по-скоро са загубили – просто защото не са били достатъчно конкурентноспособни да се състезават в една и съща валутна среда с немски, австрийски или холандски фирми. В България конкретно обаче този разговор няма смисъл. Причината е, че ние сме във валутен борд от 20 г. и сме обвързани с еврото. Ако нямахме борд и бяхме на плаващ курс – като Унгария, Румъния, Чехия, Полша – ситуацията би била друга. Но нашата ситуация е различна. Макар да използваме левът като своя валута, монетарната ни политика се управлява практически от ЕЦБ заради курса спрямо еврото. От тази гледна точка – България вече носи всички икономически минуси от това, че икономиката ни е много зависима от големите икономики в еврозоната. Само че нямаме нито един от плюсовете – например по-ниските лихви. Казано простичко - болестта, до която еврото довежда в по-малки икономики, които са част от Еврозоната – ния вече я имаме. И ще продължим да я имаме и занапред. Но пък нямаме достъп до "имуностимулатори", които идват с присъединянето към общия валутен съюз. Тоест – боледуваме си, без да има защо. Европейският банков съюз - "имунизация" от случки като КТБ Друга тема, която от 2014 г. насам е основна за България, е, че с присъединяването си към Еврозоната ние влизаме автоматично в Единния банков съюз. Какво значи това на практика? Трите най-големи банки в България – с най-много активи - автоматично минават под надзора на ЕЦБ. А не на БНБ. Второ – всички банки, които нямат "майки" в страни от еврозоната, също минават под надзора на ЕЦП. Да го кажем по-просто – ако утре влезем в Еврозоната, автоматично Уникредит Булбанк, ДСК и банката на трето място по активи в момента минават под надзора на ЕЦБ с централа във Франкфурт. Същото се случва автоматично и с банките с българска собственост – например БАКБ, Инвестбанк, ЦКБ, ПИБ и... Тук щеше да бъде и КТБ, ако не беше във фалит. Правилото важи и за банките с "майки" в страни извън Еврозоната, например Турция. Това за повечето държави не е от кой знае какво значение. В България обаче, както видяхме, надзорът на БНБ не беше на ниво и страдаме всички от провала на КТБ. Това нямаше да се случи, ако бяхме в Единния банков съюз. Между другото, страни като България могат да кандидатстват и доброволно за участие в Единния банков съюз – без да са в Еврозоната. В края на 2012 г. пробвахме да направим това. Но ръководството на БНБ, от които на практика зависи кандидатстването, тогава беше против. Но ако не тръгнеш доброволно, както явно БНБ не иска да направи – при влизане в Еврозоната присъединяването към Европейския банков съюз е автоматично. А това значи наистина друго ниво на надзора над банковия сектор у нас. |
| В еврозоната ръстът на икономиката и на доходите е по-висок, затова хайде да не ни казват догонете ни и тогава елате. За да стане, трябва да сме вътре. Всички знаят, че сме във валутен борд. Забравя се обаче, че с въвеждането му де факто сме предали паричната си политика на ЕЦБ. Това е истинският разговор, а не за инфлация и лихви. А и ако сме вътре, реалният ръст на икономиката би бил по-висок. Това малко се знае, но петте държави, наскоро влезли в еврозоната, имат по-висок ръст от нас с 1,5-2%. Което показва, че влизането не само че не пречи, а напротив, стимулира ръста. Споменах, че за 2017 г. и петте държави от Източна Европа, вече членки на еврозоната - Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва, по ред на влизането, имат по-голям растеж от България. Прогнозите на Евростат за 2018-а и 2019 г. са те пак да имат ръст от 4,5%. Което значи две неща: че и в добри за Европа години България не доближава доходите в еврозоната и че влизането в еврозоната не води до забавяне на ръста на доходите, напротив. Така че те по-бързо забогатяват от нас и ако ще ни карат да ги настигаме, факт е, че това не може да се случи. Съдете сами - Латвия като най-бедна в еврозоната е два пъти по-богата от нас - при среден доход в България от 8000 долара годишно, в Латвия е 17 хиляди на година. А дори най-бедната държава в еврозоната върви по ръст по-бързо от нас. И ако трябва да я достигнем, ще ни трябват десетилетия буквално. Така че този коментар - изчакайте и вдигнете доходите си или иначе казано, просто забравете, няма как да стане за нас. А и в крайна сметка влизането е политическо решение, а останалите критерии ние ги изпълняваме. |
| Сочите ЕЦБ като ваксина срещу случки като тази с КТБ. Защо смятате, че преминаването под надзора и на трите най-големи наши банки плюс тези, които си нямат майки в страни от еврозоната, ще е по-ефективно от този на БНБ? И ЕЦБ има провали и то с големи банки в еврозоната, не мислите ли? Да, през 2017 г. имаше сериозни теми. Но фактът е, че ЕЦБ стои зад всички банки, и факт е, че успя да ги подкрепи. При нас, видяхте - една банка като КТБ пада и целият фонд за гарантиране на влоговете се оказва недостатъчен. Човек може да си представи, ако две едновременно или една от големите банки има проблем. Докато, ако ЕЦБ е зад нас, това гарантира, че има ресурс. Което само по себе си успокоява банкови паники. Ще се влеят ли резервните милиарди, с които БНБ гарантира борда в икономиката като влезем? Дали пък тези 40-45 млрд. лв. не разпалват апетити и каква е гаранцията, че ще отидат в реалната икономика, а не в абонирани за публични средства структури? Това е много добър въпрос и аз искам вече да разговаряме по този тип въпроси. По това какви да са следващите стъпки, които могат да подпомогнат икономиката. Трябва ни друга икономическа политика. А тя се прави много по-лесно, ако имаш пари за социални и инфраструктурни разходи. На една държава в чакалнята не и трябва този резервен фонд. Но, което е много важно, той не трябва да се излива в рамките на една година, защото тогава ще предизвика инфлация наистина. А иначе този ресурс може да реформира или развие основни сфери на икономиката, и то бързо. Инфлацията е плашилото на противниците за влизане. Ще има ли движение на цените нагоре и с колко? Инфлацията наистина се вдига, основно през първата година. След това спада. Но много е важно да се отбележи - това важи за държави с плаващ валутен курс. Ние сме с фиксиран курс и такава опасност не ни грози. Очаквам да не е повече от 2%. Кой ще забрани на продавачите да закръглят цените нагоре с легално обяснение да догонят разликата във фиксирания курс? Да, наистина в диапазона от 1,96 до 2 лв. ще се получи евентуална инфлация от 2%. Но тя е здравословна, защото започва да вдига доходите. Ние 6 години сме в дефлация и това отчасти е причина доходите да не се вдигат бързо По-голяма инфлация може да се получи, ако правителството реши да излее освободения резерв наведнъж. Надявам се да не го направи. Лихвите по кредитите ще намалеят, защото ще отпадне онази рискова премия, с която финансовите пазари се презастраховат. Знаете обаче, че те са ирационални, защото няма реална причина за нея. Е, сигурен ли сте, че ирационалните пазари ще следват логиката? Досега във всички държави се е случвало. От тези, които не са били в борд, Словения е имала много малка инфлация от 3-4%, което е приемливо като начален вариант и веднага след това пада на средноевропейската. В Словакия първата година е била 9%. Но казвам това, за да повторя - те влизат от плаващ курс към евро. Закръглянето при тях е било по-голямо. Във всички пет държави втората година вече се успокоява. Но във всички тях лихвите падат с около 1/3, при това рязко и бързо. В момента лихвите не са високи, защото сме в такъв цикъл. Но след 2-3 години те ще тръгнат пак нагоре и е добре да сме в еврозаната, за да избегнем това. Оптимист ли сте за отговора от Брюкссел? Мисля, че молбата ще консолидира всички политически сили около нещо добро. Фактът е, че най-напред Станишев и Орешарски, а след това и аз сме водили разговори за влизането, говори за това. И да, оптимист съм за отговора. |
| Няколко причини за влизането на България в еврозоната Колкoто по-единна иска да бъде Европа, толкова е нормално в един момент да имаме единна европейска валута. Влизането в еврозоната е задължение за България по договора за присъединение към ЕС и би имало повече положителни, отколкото негативни ефекти. България изпълнява от няколко години всички технически изисквания за присъединяване към валутния механизъм ERM II. Държавният дълг е на ниво от 27% от брутния вътрешен продукт, което е доста под ограничението от 60% на блока. Очаква се бюджетният дефицит за 2017 г. да бъде 1,4% от БВП, което също е наполовина от 3-процентовата бариера. Но има поредица от стъпки, които трябва да бъдат направени. Първата от тях е националната валута да се присъедини към валутния механизъм ЕRМ II. След това има един период от не по малко от три години, така че това ще изисква време. Самото престояване във валутния механизъм е минимум две години. Може би най-рано този процес ще може да завърши в рамките на 5 до 7 години. Положително е, че от политическа гледна точка наблюдаваме широк консенсус по тази тема и се очаква процесът да бъде задвижен в най-скоро време. Гуверньорът на централната банка също заяви още през миналата година, че БНБ ще води курс именно към въвеждане на еврото в България. Провежданите политики също са с цел подготвяне на българската банкова система да бъде готова за присъединяването към еврозоната. Към днешна дата мисля, че банковата система на страната е готова за тази промяна. Преминахме успешно през първите за системата стрес тестове, които потвърдиха стабилността и качеството на активите. За последните 2 години делът на необслужваните кредити намаля от 17% на около 11%, като тенденцията се запазва устойчива във времето. Последната година наблюдаваме ръст в кредитирането с около 5%. Нивата, с които нараства кредитирането, са много под тези преди 10 години, когато отчитахме ръстове от по 20%-30%, но пък тези по-умерени нива говорят за стабилност и качество, които във времето ще оказват положително влияние. Моментът също е подходящ за това. Икономическата криза в страните от еврозоната изглежда стабилизирана и не се очакват допълнителни негативни ефекти, които да бъдат солидарно поемани от всички страни членки. За България влизането в еврозоната е добър път напред, като това ще осигури застраховане на публичните финанси. Сега България, която е извън еврозоната, сама се справя с финансовите си трудности. И заемите, които би получила от ЕЦБ, за да бъде подпомогната финансово, биха били на много по-висока цена, отколкото ако сме част от еврозоната. Както процесът, така и присъединяването към еврозоната, ще има положителен ефект за икономиката. Достатъчно е да погледнем докладите на международните кредитни агенции (Standard and Poor`s и Moody`s), които бяха разпространени в края на миналата седмица. Те ясно посочват като основен фактор за бъдещото повишаване на кредитния рейтинг на страната присъединяването на нашата валута към валутния механизъм. Публичните дискусии по темата зачестяват. Това, от което се опасяват българите, е възможността за шоково поскъпване на цените, което ще окаже сериозен натиск върху ниския им жизнен стандарт в сравнение с другите страни в еврозоната. Опити за спекулации, разбира се, не са изключени, но не смятам, че те ще бъдат устойчиви и бързо ще бъдат предотвратени. Голяма част от секторите на българската икономика са консолидирани и в тях оперират големи международни компании, които не биха си позволили да търсят краткосрочна спекулативна печалба като заложат дългогодишното изградено доверие у потребителите. Като база за това можем да използваме проведената преди 20 години деноминация на българската валута. Тогава стойността на 1000 български лева бяха сведени до 1 лв. Опасения за спекулации в цените и стойността на стоките имаше и тогава, но те не се потвърдиха и след 2 месеца имаше дефлация, цените намаляха. Периодът за въвеждане на единната европейска валута няма да бъде кратък. Няма гаранция за устойчивост на развитието на България, защото имаме дълбоки структурни проблеми в ключови сфери. Въпреки това вярвам, че политическата воля, която се проявява ще помогне България през този период да реши ако не всички, то голяма част от натрупаните си проблеми. Тук също така трябва да добавим и, че страните от ЕС, които искат да приемат еврото, ще получат техническа и финансова помощ за реформи. За целта ще се използва съществуващата Служба за подкрепа на структурни реформи. Нейният бюджет ще бъде увеличен от настоящите 145 млн. евро (2017 - 2020 г.) на 300 млн. евро. Това стана ясно при представянето в Брюксел на пакета от мерки за по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната. Преди месец ЕК представи предложенията си за реформа на еврозоната. Както вече бе отбелязано в медиите, едно от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да бъде преобразуван в Европейски паричен фонд, подобно на МВФ. Той ще продължи да помага на държави в затруднено финансово положение, но освен това ще действа като кредитор от последна инстанция с цел преструктуриране на неплатежоспособни банки. Новият фонд ще може да разработи нови финансови инструменти, например за стабилизация. Засега не е ясно какъв ще е неговият ресурс, нито как ще се пълни и какво ще е участието на отделните държави. Идеята е да бъде контролиран от Европейския парламент, а за да заработи по този начин, предложението ще трябва да се приеме от всички държави. Комисията предлага и създаването на пост европейски министър на икономиката и финансите до 2019 г., който освен това ще е и председател на вврогрупата. В обобщение на всичко казано до тук - влизането на страната в вврозоната би изиграло ролята на катализатор на силни положителни процеси в икономиката ни, каквито видяхме и при приемането на страната в ЕС. От кандидатстването ни в механизма ЕRМ II до същинското въвеждане на еврото обаче ни предстои доста продължителен период. За сравнени,е можем да дадем пример с това, че процесите по присъединяване към ЕС започнаха през 1997 г., а крайният резултат бе постигнат след 10 години. |
| За плюсовете и минусите от евентуалното ни приемане в самата еврозона сме писали многократно, но не е зле да си припомним някои аргументи. Най-важният позитив за страната ни, по думите на Костов, е възможността кредитния рейтинг на България да бъде повишен. „По този начин ще получим допълнителни финансови опори и всички банки ще могат да се рефинансират при определени условия“, обясни още бившият министър-председател. Освен това страната ни ще разполага с европейски банков надзор и ще може да използва кредитор от последна инстанция, припомни и финансистът Емил Хърсев. Важно е да се уточни, че кредитор от последна инстанция е кредитор, който осигурява рефинансиране на търговските банки и обикновено това е централната банка за дадена държава. В страните- ленки на еврозоната това е Европейската централна банка (ЕЦБ). В България Българската народна банка (БНБ) не може да бъде кредитор от последна инстанция, тъй като страната ни е обвързана с валутен борд. Приемането ни в еврозоната ще освободи внушителен паричен ресурс. Страната ни ще изглежда много по-безрискова и сигурна за инвестиции. Това пък от своя страна ще доведе до по-ниски лихви по кредитите, тъй като българските банки ще могат да взимат по-евтини заеми отвън. Трансакционните разходи ще спаднат значително Членството в еврозоната предполага и по-ниска инфлация. От ЕК неколкократно обясниха, че ако цените в някои нововлезли в зоната страни са се повишили, то това се дължи на обективни процеси в икономиките, а не на новата валута. Нашата икономика отдавна е отворена до такава степен, че всичко, което влияе върху цените в европейски и световен мащаб, се отразява незабавно в България. Нещо повече, в общественото пространство от години се тиражират сериозни спекулации, че въвеждането на еврото ще повлече след себе си шоково вдигане на цените на всички стоки и услуги. „Истината е, че обикновено инфлацията при въвеждането на еврото е между 0,3% и 1,4% в различните държави. Няма конкретни доказателства, че това е следствие от въвеждането на европейската валута или е породено от нещо друго, като поскъпване на горивата или пазарни течения“, обясни Любомир Дацов. Сериозен плюс е и фактът, че валутния резерв ще може да се използва по-смислено (за реализиране на пенсионна реформа или за погасяване на външен дълг) , вместо да седи като гаранция за всеки лев в обращение. „Най-очакваният ефект в положителен смисъл е, че ще намалеят и трансакционните разходи, които в момента са доста високи. Освен това в България няма върховенство на закона, частната собственост не е защитена и такива казуси, като този с КТБ, ще могат да бъдат избягвани, ако станем част от еврозоната. Относно общия банков надзор е добре да се уточни, че всъщност само няколко банки в България подлежат на такъв контрол, оа станалите остават под надзора на БНБ. Това несъмнено ще подобри доверието в българските банки“, коментира още Иван Костов. За съществен минус от влизането ни в еврозоната обаче се счита фактът, че голяма част от държавите членки на съюза са в доста тежко положение. Ако се наложи някоя закъсала страна да бъде спасявана, това неминуемо ще се отрази и на България. Също така моментът за членство в еврозоната е малко критичен от гледна точка на това, че още от началото на миналата година се говори за реформа във валутния и банков съюз. Реално обаче тя едва ли ще се реализира преди смяната на сегашната Европейска комисия и Европейски парламент, т.е. преди 2019 г. „Ако премахнем валутния борд и преминем към еврото, ограничението за харчове ще изчезне и нашите политици ще имат свободата да харчат много повече, отколкото сега. Защо това е опасно? Спомнете си харченето на гръцките политици през периода 2002-2008 г., което отвори огромен фискален дефицит и в крайна сметка доведе до една от най-катастрофалните фискални кризи в съвременната история на Европа. Ако приемем еврото, нашето правителство ще може активно да монетизира своя дълг, като продава държавни облигации, деноминирани в евро на частни банки, които след това могат да ги използват, за да получат заеми от ЕЦБ, за да увеличат своите банкови резерви, което от своя страна им позволява да увеличат нивото на кредитиране. Днес монетарната политика на ЕЦБ много повече вреди на страните в Еврозоната, отколкото им помага“, пише в своя статия пък икономистът Георги Вулджев от ЕКИП. Според него влизане в еврозоната означава и повишаване на риска от фискална криза. „Каквото и да си говорим, българските държавници не са по-добри от гръцките. Ако погледнем което и да е изследване в качеството на българските институции, това ни става пределно ясно. Например, в индекса за икономическа свобода, изготвян всяка година от фондацията “Херитидж”, по показателите “интегритет на правителството” и “защита на частната собственост” България е много по-близо до оценката за Гърция, отколкото оценките за страни като Литва, Латвия и Естония. По тези показатели ние сме по-близо до всяка една от южноевропейските страни, чиято некомпетентна фискална политика (поддържаната от активна монетарна политика чрез ЕЦБ) ги вкарва в изключително тежки икономически и банкови кризи“, пише още Вулджев. И така - решението по какъв път ще поеме България отново е в ръцете на политиците. Правителствата идват и си отиват, но перспективата за влизане в ERM II и оттам – в еврозоната, днес е по-реална от всякога. Може би наистина 20 години валутен борд стигат и е време за промени, защото в противен случай страната ни ще продължи да изостава твърде много с икономическото си развитие от своите партньори. *Маастрихтски критерии: 1. Инфлация не по-голяма от 1.5% над средното за трите държави с най-ниска положителна инфлация в ЕС; 2. Бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП; 3. Държавен дълг не повече от 60% от БВП; 4. Дългосрочни лихви, не по-високи от 2% над лихвите в 3-те страни членки с най-ниска инфлация; 5. Обменен курс, поддържан в границите на ERM II в продължение на поне 2 години. |
Добави мнение Мнения:13