При липсата на етика господства правилото "читателят е бог". Aко при липсата на някаква етика следва това, то майната и на тази етика. Сигурно това е етиката отпреди 27 години, когато разни тетки на бюро определяха какво да чете читателят. Кой разбрал, че тези времена са безвъзвратно отминали, разбрал. |
Какво неправилно мислене съм имал - като читател се смятах за Бог... И си купувах само това, което ми хареса... Разкайвам се и от утре ще си купувам само препоръчани от правилни рекламисти книги... ---------------------------- Сайтът на Генек |
тези времена са безвъзвратно отминали, разбрал. Който не е разбрал,че са настъпили времена без етика, майната му. |
Издателствата рядко използват надеждни редактори и това наистина се усеща. Добрият редактор е ценен таен съавтор, защото е и най-добрият читател. |
Новоизлязлата книга на братя Грим - детски и домашни приказки е наистина скандална. Потресени родители са се обаждали да протестират как е възможно от деца да бъде четена приказката за непослушното детенце, което Господ вкарал в гроба за наказание, но неговата ръчичка останала да стърчи от гроба и не се прибирала, докато майка му не я пернала с една пръчка и чак тогава детенцето намерило покой.Дори аз, която съм изчела доста майстори на хоръра, се запитах какво означава това като морална поука, която приказките винаги съдържат на финала и що за издател е този, който е пуснал това чудо на пазара. За деца. Не че повечето приказки не са жестоки, ако човек ги възпрема буквално, но това вече прелива чашата. |
Литературата преди всичко има за цел да възпитава пазара... Тя трябва да формира общество, което впоследствие да функционира пазарно. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
Литературата преди всичко има за цел да възпитава пазара... Тя трябва да формира общество, което впоследствие да функционира пазарно. Мъ кво подскачаш, начи. Найш къф пазарник е бил бащата на европейските литератури, Омир, идея си нямаш просто Пък я глей Сократ, понеже не бил пазарник, инатливо не написал ни ред и не продал ни една книжица, как е свършил. Ми права е жената, цялата световна литература от Омир през "Дон Кихот" и "Процесът" до "Кажи ми, кажи, бедни народе" само зарад едното възпитаване в пазарност е написана. |
"Братчетата на Гаврош" упущих и коледната обувка на Козета. Да, да, и онзи антипазарник, създателят на едноличния търговец "Малката кибритопродавачка", чийто бизнес не бил иновативен, та затуй и свършила, както свършила. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
Сигурно това е етиката отпреди 27 години, когато разни тетки на бюро определяха какво да чете читателят. Извинете, Манрико, но не мога да се съгласия с Вас - че е имало тетки имало е, ама имаше и свестни литературни критици и писатели. Освен това аз имах много добри учители по литература и не само аз. |
Сибила Бесните родители всъщност са имали повече пари, отколкото познания. Да дадеш 28 лв мислейки си, че купуваш детски приказки, не по-различни от хилядите издания, които са достъпни къде ли не, за мен е проява на снобизъм и липса на обща култура. При положение, че не е тайна, че оригиналите нямат много общо със захаросаните преработки. Дори по мое време баба ми четеше варианти, в които вещицата е карана накрая да танцува върху нагорещен железен под, а сестрите на Пепеляшка си режат краката, за да влязат в кристалната пантофка. Това си е сборник с народни приказки, които не са били за деца и в начлото си е бил академичен труд. В последствие чак е преработен от самите братя за деца, а през десетилетията още много пъти, за да се стигне до днешните напълно изчистени версии. Това трябва да се знае, когато някой даде сериозната цена за томчето и не бива да обвинява, нито издателството, нито авторите post mortem. Все едно някой да си купи "То" на Стивън Кинг, защото вътре става дума за клоун и след това да се сърди, че е история на ужасите. |
Сещам се сега за един познат немец, който съвсем сериозно ме убеждаваше, че немските (!) деца били възпитавани, т. е. плашени, с историите на Щрувелпетер. Ето тук нещо на руски по темата; не откривам нищо на български. Превеждана ли е у нас? «Стёпка-растрёпка» (нем. Struwwelpeter, букв. «Неряха Петер» — сборник из десяти назидательных стихотворений, написанных франкфуртским психиатром Генрихом Гофманом для своего сынишки в 1845 году. Сборник стал одной из первых в истории детских книжек с картинками. Назидания в «Штрувельпетере», призванные отучить детей от вредных привычек, облечены в устрашающую, а иногда и просто кровожадную форму, напоминающую садистские стишки и «вредные советы» советского времени — «своего рода педагогический театр ужасов». Например, девочка балуется со спичками — и скоро от неё остаётся только горстка золы; маленький Каспар отказывается есть суп — и на пятый день умирает от истощения; другой мальчик сосет пальцы — их ему отсекает ножницами портной. Сборник приобрёл огромную популярность и впоследствии стал источником многих подражаний и пародий. Художественную форму, представленную в книге, позднее обыгрывали в своих произведениях и серьёзные авторы, как, например, У. Х. Оден в «страшных» балладах Miss Gee и The Two. |
Аз исках да си я купя за малкия, ама сле като я отгърнах се отказах. Навремето, когато бях малък, съм чел приказките на братя Грим, ама бяха в по-нормален вариант. Винаги обаче съм се чудел, защо в нашите български народни приказки не се лее толкова кръв, колкото в тези на Грим, Шарл Перо? Например в "Малечко - Палечко" великанът прерязва гърлата на седемте си дъщери, бъркайки ги с брачетата на Малечко - Палечко; как да обясня това на малкото детенце? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
А, това за "кротките" български приказки май не е съвсем точно. Мечката, що накарала побратима си да я цапне с брадвата? Юнакът, който си порязал пръста и си сипал сол, да не заспи? Гюро, що бил определен за главест само защото си бил купил шапка за Великден? За литературата, възпитаваща пазара и неговите хора, ще си премълча, че ми се привижда как Разколников играе карти с Андрей Болконски и Кирияк Стефчов, докато Лазар Глаушев пише бизнес план за черква. Не, не, при мен е още ранна сутрин и нищо не пуша, ама на човек, който чете таквиз статии, какво искате да му се привижда?! |
Е, само я цапнал с брадвата, не я е утрепал; то това всъщност е отправната точка в приказката и оттам следва поуката за лошата дума, която не се забравя. Юнакът си порязал пръста, не го е отрязал все пак. Иначе не отричам, аз написах, че не се лее чак толкова кръв като тамошните, не сме толкоз кръвопийци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Найш къф пазарник е бил бащата на европейските литератури, Омир, идея си нямаш просто Балзак е бил по-голям пазарник - прекарал е немалка част от времето си в пазарлъци с издателите, както и в укриване от кредиторите. Достоевски също се е пазарил немалко за цената на една печатна кола от неговите романи. Само граф Толстой е бил антипазарник, щото е бил помешчик с добри доходи. Затова пък проклетата му жена е била върла пазарничка. |
Само граф Толстой е бил антипазарник, щото е бил помешчик с добри доходи. Затова пък проклетата му жена е била върла пазарничка. Ти препиши девет пъти "Война и мир", пък после ги приказвай тези за проклетата му жена. |
Винаги обаче съм се чудел, защо в нашите български народни приказки не се лее толкова кръв, колкото в тези на Грим, Шарл Перо? Щото ние не сме ги чели в оригиналния им вид, а в литературните им облагородени преработки, от Ангел Каралийчев примерно. То и останалият фолклор в натуралния му вид хич не е пристоен и свенлив. Само малка част от съхраняваното в архивите е извадена на показ (вж. например Фолклорен еротикон). |
Ти препиши девет пъти Това на младини, докато е била още влюбена, после проклетията й се развихря с пълна сила. Освен това е била и цензорка, лишила ни от интересни страници От съображения за цензура и по настойчивата молба на съпругата си София Андреевна писателят изрязал доста откровените описания на първата брачна нощ на главния герой в романа Пиер Безухов и първата му жена Елен. София Андреевна успяла да убеди мъжа си, че църковната цензура няма да ги подмине. |
Щото ние не сме ги чели в оригиналния им вид, а в литературните им облагородени преработки, от Ангел Каралийчев примерно. Възможно е, не споря. А за фолклора съм напълно съгласен. |