| Германия разглежда варианта да подаде иск в Световната търговска организация (СТО) против САЩ, ако Вашингтон реши да вдигне облагането на вносните стоки и услуги. Това заяви днес в ефира на Deutschlandfunk министърът на икономиката и енергетиката Бригите Циприс, цитирана от БТА. „Един от вариантите е да подадем иск в СТО", каза тя в отговор на въпрос на водещия как Германия може да реагира на подобно решение. „В споразуменията на организацията ясно е записано, че митата за вносните коли не могат да бъдат над 2,5 на сто", допълни Циприс. Дебатът за засилването на протекционизма в световната икономика се активизира след изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Вашингтон трябва да въведе допълнителни мита върху вносните стоки, за да се бори срещу умишлено занижаваните курсове на валутите на други страни. Сега правителството на Тръмп завършва подготовката на плана за "оптимизация на данъчната система" на страна, който предвижда да бъдат въведени мита от 20 на сто върху стоки и услуги. Берлин се опасява, че подобна инициатива може сериозно да удари по германската автомобилна промишленост, която е един от главните източници на приходи. Информацията се появява часове преди очакваната с нетърпение среща на германския канцлер Ангела Меркел с Тръмп във Вашингтон. Преди нея Белият дом е необичайно въздържан. Тръмп ще слуша и ще се учи от канцлера, казва източник от Вашингтон, който не е цитиран от американските медии. „Президентът е много заинтересован от това да чуе възгледите на канцлера за начина на обуване с Владимир Путин“, казва той, цитиран и от Die Welt. Сред темите ще са и конфликтът в Украйна и Сирия, както и разходите на Германия за отбрана. Още по време на конференцията за сигурност в Мюнхен Меркел и министърът на отбраната на страната Урсула фон дер Лайен увериха, че Германия ще увеличи разходите си в това направление, за да достигнат в средносрочен план нужното ниво от 2 на сто от брутния вътрешен продукт. „Ние сме окуражени от заявката на германското правителство за достигане на прага от два процента от БВП до 2024 г.", се казва в изявление на Белия дом. Президентът Тръмп вярва, че всички съюзници трябва да поемат справедлив дял от общата отбрана. |
| Силният долар вече не е толкова добър за САЩ Може би никой друг израз на икономическия жаргон не обърква толкова, колкото терминът „силен долар“. Изразът предполага сила, с която САЩ грубо задминава икономическите си съперници. Всъщност силата на долара просто означава покупателната сила – по-силният долар позволява на гражданите и бизнесите в САЩ да купуват повече неща от чужбина, а по-слабият долар им помага да продават повече неща на международните клиенти, пояснява финансовият колумнист на BloombergView Ноа Смит. Ако искате да продавате повече в чужбина - слабият долар е сила. Много хора обсъждат въпроса дали САЩ трябва да преследват по-силен или по-слаб долар, или дали това изобщо има значение. Самият президент Доналд Тръмп очевидно няма ясно мнение по темата и не мога да го обвинявам, пише Смит. Въпросът е наистина труден. Преследването на по-силен долар означава, че САЩ искат да купуват повече неща, докато преследването на по-слаб означава, че иска да продава повече неща. В момента САЩ купуват много повече, отколкото продават. Това означава, че чужденците акумулират финансовите пасиви на САЩ. Те държат долари, държавни облигации и други. Ако искат, могат да ги разменят за произведени в САЩ стоки и услуги. Затова търговският дефицит е начин САЩ да консумират и инвестират повече днес за сметка на бъдещите инвестиции и потребление. Ако САЩ взимаха заеми отвън, за да инвестират у дома, както правят много развиващи се държави, това не би било тревожно – повече инвестиции днес означават по-богата страна утре. Но явно не това се случва. През 90-те и началото на новия век САЩ инвестират исторически нормален дял от брутния вътрешен продукт. Това десетилетие обаче търговският дефицит остава висок, а инвестициите са много по-ниски от нормалното. ази тенденция е малко тревожна, тъй като означава, че страната живее отвъд не само на сегашните си средства, но и на бъдещите си – без по-сериозни местни инвестиции днес, търговските излишъци, нужни, за да се платят обратно външните дългове в бъдеще, ще бъдат по-трудни за постигане. А това може да е нещо трудно за понасяне от американците в бъдеще и може да доведе до политически сътресения. Ще се появи и изкушението дългът да се надуе още повече, което, ако излезе извън контрол, ще доведе до икономическа катастрофа. Затова има известен смисъл в това американските лидери да искат да намалят или премахнат търговския дефицит на САЩ. Въпросът е дали отслабването на долара е подходящ начин да се направи това. Тъй като САЩ нямат капиталов контрол, който да ограничава движението на парите в и извън страната, отслабването на долара ще означава, че Федералният резерв ще трябва да понижи лихвените проценти. В момента той прави точно обратното. Но ако Фед реши, че е нужен по-слаб долар, може да спре да затяга политиката. Ако последните няколко години може да са показателни, рискът от инфлация, причинена от поддържането на ниски лихвени проценти, вероятно няма да бъде голям. Реалната цена за таргетирането на обменния курс ще означава, че Фед ще предаде голяма част от силата си да използва паричната политика, за да стабилизира местната икономика. Съществува и въпросът дали по-слаб долар ще промени особено търговския баланс. Тези дни американските износители са и големи вносители. По-слаб долар ще подкрепи продажбите им, но и ще повиши разходите им, тъй като цената на вносните им компоненти и материали ще се вдигне. Ето защо доклад от 2014 г. на Мари Амити, Олег Итсхоки и Йозеф Конингс сочи, че валутните движения не са били много ефективни при промяната на търговския баланс през последните години. Това подкрепя откритията на по-ранно проучване. Валутните обезценявания вече нямат икономическата сила отпреди, пише Смит. Алтернативна политика е корекцията на граничните такси, обмисляна сега от Конгреса, което би понижило данъците за износителите и би ги повишило за вносителите. Това ще помогне да се преборят данъчните убежища и да се намалят сумите, които компаниите заделят, за да укриват данъци. Въпреки това влиянието върху търговския дефицит може да бъде приглушено, по същата причина описана по-горе – големите износители са и големи вносители. Тези стратегии може и да си заслужават опита, но в дългосрочен план най-лесният начин да се елиминира търговският дефицит може да е американците да бъдат насърчени да спестяват повече, а американските компании – да инвестират повече. Това не само, че ще намали търговския дефицит, но и ще остави по-богата икономика за бъдещите поколения. |