Езикът на комунистическия рай
Отиди на страница:
| Езикът на комунистическия рай е "Оркестър за разводи и погребения" в изпълнение на великодържавни балалайки. |
Този език си е останал и досега. Наличието на 'Молба' като форма на формален документ и неоспорвано от юридическата професия стига като доказателство. Крадците на истина срам нямат! "Молбата" или "прошението" е останало още от времената след Освобождението. И в интерес на истината - в началото на 80-те год. на миналия век се заговори за премахването на "молбата" като форма за общуване между гражданина и институцията замяната и със "заявление". И не просто се заговори , а масово гражданите престанаха да пишат молби. П.С. Какво са писали поданиците, за мен си остава неизвестно. Те , възможно и днес да молбосват... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| "Език мой-враг мой" и Бачо, захапа с настървение: Разпространението на езиците по света исторически отразява разпределението на силните на деня. Споменатите най-разпространени езици са, или са били езици на империи и колониални държави. В милата ни татковина още от предосвобожденско време съществува сериозно объркване в цивилизационните ни нагласи. Познати от гръкоманските напъни на Кирякстефчовци, комичния френски на героите от „Криворазбраната цивилизация", и следвайки полуколониалните зависимости на държавицата ни в афинитета последователно към немски, руски и сега английски. Достатъчно е да проследим в библиотеките теченията на вестниците. Във всеки период на такава зависимост в тях изобилстват чуждиците на съответния език. Много по лесно е да се проследи това в сегашния информационен век в различните медии. Особено в интернет, където английската терминология успешно се побългарява и влиза в ежедневното общуване. Не остават назад радиото и телевизията. Много ме кефят репортажите на наша журналистка от Меката на ЕС, завършвайки ги с апломб - „Диана Чепишева – Брюсель". Не си поплюват и останалите. Въпрос на чест и критерий за информираност и дори интелигентност, е да вметваш възможно повече чуждици, желателно английски. Изявяващи се по медиите персони, пребивавали някоя и друга седмица на Запад и удостоени със сертификати на килограм за завършени двудневни курсове се представят от водещите, като завършили престижните университети, от които са ги получили. Почти всички, уж трудно налучкващи съответната дума на родния си език с артистичното и комично междуметие „ам..ам...ам". Или като мой познат, който след няколкомесечно пребиваване, казваше с апломб – „А когато бях в КЕнада". Но тука е така. Зер, у нас слънцето обърна посоката си и вече изгрява от запад. Но скоро ще изгрява отново от правилното място и след някоя и друга година вкупом ще подмяукват на китайски! Д-а-а-а... Кой го е грижа за чистотата на езика на топяща се и в близко бъдеще окончателно разтворила се в котела на глобализацията нация? Създала азбука на собствен език, далеч преди повече от останалите народи и писмени свидетелства преосмислящи историята ни. Натисни тук - Кога бех у Кенада, ко прозрях :-)  |
