Сбогом
Отиди на страница:
| И мен. Дори и за чадъра кандиса! Да си го делим с Додо | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| и това, и това. как флейтата на Пан и кавалът са стигнали чак до Еквадор, а ?!? Der einsame Hirte https://www.youtube.com/watch?v=uOIHHMnI_Ig&index=3&list=RD8kQZHYbZkLs |
| Предводител на команчите исках нещо да те питам, ако не те мързи пусни нещо на пощата? нема връзка с таа тукашна разправия, за друго иде реч, мерси отнапреж! |
След всеки наложен ми безпричинно бан, при все че съм дама и попържните не са ми в стила, нито ми отиват, тегля по една и се заричам никога да не се връщам отново. Признавам също, че докато съм наказана изобщо не отварям газетата. Просто не я чета. Все едно не съществува. Като ми изтече наказанието надничам във форума и виждам как се вихрят необезпокоявано хора, които трудно пишат, а от написаното личи, че още по-трудно мислят. Пред очите ми изчезва форумът, в който влязох преди повече от пет години. Мястото, в което можеш да си побъбриш с приятни, възпитани и интелигентни събеседници, да поспориш, да чуеш и друга гледна точка, да научиш нови неща от области извън твоята, да се посмееш от сърце, да чувстваш близки хора, които никога не си виждал, да намериш съмишленици и братя по оръжие. Срещу любимия форум се води война. Тиха, прикрита и подла война. Целта е да се съсипе единственото останало читаво място, в което умни и здравомислещи хора намират възможност да кажат нещо по начин, по който могат да бъдат чути от други умни хора. И като държа сметка за тези процеси, си казвам, че трябва да се води война. Да, точно война. Война за всеки сантиметър нормалност, за всеки милиметър свобода да кажеш публично това, което мислиш, дори и да не си прав, но да имаш свободата да изразиш собственото си мнение. И ако ние един след друг се отказваме от тази война, прибирайки оръжието, значи за нищо не ставаме и си заслужаваме да ни управляват простите, наглите и лицемерните. Изгубили се сме тази битка служебно. Аз оставам. А един предводител не заслужава да се нарича така, ако толкова лесно се отказва и го обръща на бяг  |
И мен. Дори и за чадъра кандиса! Да си го делим с Додо Хм, пък аз не си договорих чадър. Като бях млада, не ми трябваше ни чадър, ни шапка, пък как печеше на Никополис ад Иструм... Или под вашия (ако ме вземете) или, Команчи - втори чадър! |
Война за всеки сантиметър нормалност, за всеки милиметър свобода да кажеш публично това, което мислиш, дори и да не си прав, но да имаш свободата да изразиш собственото си мнение. И ако ние един след друг се отказваме от тази война, прибирайки оръжието, значи за нищо не ставаме и си заслужаваме да ни управляват простите, наглите и лицемерните. Изгубили се сме тази битка служебно. Аз оставам. Факт, но Команча е прав, че тая битка се води в триизмерния живот, не тук. Дори и да го подозирам, че леко позира, съм съгласен с мотивите му. Тук отдавна не е тва, което беше. Тук секи може да напише уникална простотия, както Манрико в случая, и да му се размине тотално. За хигиената на пространството си има модерация. Няма как потребителите да трият чужди мнения, които по универсалните стандартни са, меко казано, обидни и просташки. |
че тая битка се води в триизмерния живот, не тук. Не си съвсем прав - води се навсякъде! Времето е такова и нетът е вече неизбежна и почти задължителна част от ежедневието ни. Поне при по-младите вече е...Дори се плаша понякога от тази ситуация |
Не казах такова нещо. И Жана нямаше това предвид Ти искаш да напишеш нещо. Аз обаче мога да ти го изтрия скоро след като си го написала. Или да те лиша от възможността да пишеш за седмица, месец или година. Води битка с мен в нета, айде  |
Never say never! Ами, до тук Дорис го е казала най-ясно! Допълвам: "Кой каквото прави, на себе си го прави!" |
Banshee 28 Мар 2017 14:10 Обсъждането на майките на хората е просто някаква безсилна подлост, заслужава си и допълнително наказание, но си има небесен модератор за тая работа, да се надяваме. Преди 5 г. бях наказана за 1 месец, а за тази, която ми написа това А ти поздрави ли верноподанически майка си за 8 март с клипа "Мразиш"? и след отговора, че майка ми е мъртва от години, продължи с това Моите съболезнования. В такъв случай можеше да зарадваш леля си. , нямаше нищо. Даже не успях да отговоря, че и леля ми е мъртва, защото вече имах бан. Съзнателно не цитирам и емотиконите в коментарите й, както и името й. Не мисля, че то е важно. По - важното е друго. Оказва се, че някои майки са по - уважавани от други. Та всеки вероятно таи някаква горчивина от хора, които зад анонимността си се чувстват всепозволени. В такива случаи си напомням, че на справедливостта не й пука за огорчените. И продължавам. Да кажа "сбогом" означава да се предам.  |
Аз обаче мога да ти го изтрия скоро след като си го написала. Или да те лиша от възможността да пишеш за седмица, месец или година. Води битка с мен в нета, айде Ако ти можеш да изтриеш нещо, което съм написала, само защото не ти харесва, а не защото нарушава правилата, които ти сам си определил, значи битката ще бъде непочтена. Щом е такава, има десетки начини да я водиш непочтено и ти отлично знаеш, че тук много участници го правят. Проблемът е, че други участници, не желаят да играят непочтено, не разбират защо са наказани, а при запитване на посочения от модератора имейл отговор няма. Това е не просто обидно, но и отблъскващо. Всеки има право да знае за какво е получил санкция, най-малкото за да разбере какви грешки не бива да повтаря. Разбирам, че модерацията е трудна, но след като модераторът е наложил санкция, то не би трябвало да има никакъв проблем да обясни защо го е направил. В случая с последния бан на Команча, аз обяснение за него нямам. Не беше редактиран нито един негов постинг, нямаше подадено оплакване от някой потърпевш в "Помощ" и като цяло остана усещането, че този бан е наложен по някакви тайни причини, които никой от нас не разбра. Ако уважаваш читателите си трябва да си направиш труда да ги запазиш, а това изисква взаимно уважение и зачитане както на правилата, така и на правата. |
| Гледам тия седем страници... Някои, Ипполит Матвеич, се надяваме да оставим след себе си следичка, а ти, ако си тръгнеш, оставяш яма. Грехота е. |