| По онова време, наброява няма и 12 000 жители - всичките селяни. Впоследствие девизът "Расте но не старее", изиграва ролята на девиза "Пролетарии от всички села съединявайте се!". През комунизма, софийското жителство се даваше трудно. Тогава да бъдеш софийски сеянин беше чест и удоволствие. Днес е лесно, но селяческият комплекс е дълбоко вкоренен и всеки докопал се до софийското жителство отбелязано в личния му картон, гордо го размахва. Ако стане въпрос, защо все още няма и собствено жилище на софийска територия, почва да фучи, че на запад хората живеят под наем. Остава само открит въпроса, защо тоя елемент пролетарский, от време на време се завръща в бащината къща, да тормози съселяните на татко си, като им размахва личната си карта. Сбъркал пътя, така да се каже. Вместо тоя да продължи просперитета си по обединението със световния пролетариат в посока Рим, Берлин, Париж... да се завръща в бащината къща, когато вечерта смирено гасне?! Ма той даже още не я продал бе. И що? Ех Брадлов, Брадлов! |
| А то фактически въсъщност, собствеността над жилище освен че е капиталистическа отживелица и чис предразсъдък е и феодална. Тя те закрепостява към някакво си там жилище и ти пречи да си хойкаш нагоре надолу, като свободен електрон. И фактически въсъщност, пролетариите, които се стремят към софийско, римско, берлинско или парижко жителство, пък не си продали още бащините къщи, са тъкмо ония, за които другарят Маркс е казал, че са дребните собственици, които макар да подлежат на експроприация от едрите капиталисти, в процеса на производството на капитала, са реакционни, защото още не са отрекли напълно частната собственост. Те искат да обърнат куулото на историята. Това са същите ония кулаци, за които Ленин казва, че е трудно да им бъде избито от главата собственическото усещане за световъртежа. Но и когато се откажат напълно от всякакви собственически илюзии, плод на развиващия се и развития капитализъм, стремежът към съвършенство би трябвало да ги подтикне към следващите стъпки - да се откажат от стремежите си да бъдат съсобственици на центъра на света и планетата Земя. А така също те трябва да се отрекат и от това, да бъдат собственици на тяло. |
| По случай юбилея на София, поздравявам всички Брадловци - "изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик" с ей това стихотворение от Димчко Дебелянов: Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха. Да те присрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... ---------------------------------- О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
| А па по случай японския празник на цъфналата вишня (зер нали са граждани на света), ги поздравявам с ей това стихотворение също на Димчо Дебелянов: Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни? - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли, помниш ли в тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? - Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни! |
| Да подредим сега нещата. Лумпените са хора без собственост, появили се в резултат на процеса на производството на капитала. Пролетариите са лумпени, които са осъзнали себе си като, най-голямата класа и сила, в резултат на обобществяването на труда и средствата за производство. Но и те подобно на дребните собственици, не са достатъчно осъзнати. Техният истински осъзнат авангард и водач (лидер, фюрер) е комунистическата партия, въоръжена с научния комунизъм. И така, още едно поздравче, по случай юбилея на София: https://www.youtube.com/watch?v=-6u3Mga0cp8 |
SgtTroy 03 Апр 2017 19:04 Да подредим сега нещата Чекай малко, само след едва 5 мнения? Не е ли малко прибързано? По принцип да. Но някои могат с малко думи да кажат много неща. Надявам се да съм от тях. |
Но някои могат с малко думи да кажат много неща. Надявам се да съм от тях. Точно от тях си - лаконичен до безмълвие. |
| >>><<< Преди толкова години е била столица, а сега е над два милиона лица...ама и това е съмнително, щото много само се водят лице, а са си г@з ! |
| Ако някой се е разпознал лично, като герой нашего времени, да не се засяга, защото аз разсъждавам фундаментално. Фундаменталните процеси се случват, а човеченцата са само фигурки от пластилин, които са моделирани от това развитие. Те са жертви. Верно - много от тях искат да са принцове по рождение и боговете да са им равни и като разберат (по зло стечение на обстоятелствата точно от мене), че това не е така, вероятно в първия момент са шокирани. Може би заради това се казва, че истината боли. А пък ласкателството е приятно, но дали ласкателите са ви приятели? |
обявяването на София за столица Марин Дринов - голяма грешка. Знам ли дали е било грешка. Как може от цъфтящ град да стигне до 12 000 селяни? Какво се е случило? Земетресение? |
пил_и_пял 03 Апр 2017 21:15 обявяването на София за столица Марин Дринов - голяма грешка.Според мен това е спорно. Например ми се струва, че ако българската столица не е била София, като нищо след Първата световна война Сърбия е можело да прибере доста повече от Западните покрайнини. За протокола - роден и живял съм в много хубав (и в момента) български град, но много отдавна дойдох да следвам в София и останах тук и след това. По тази причина избягвам да критикувам столицата - най-много да споделя, че не харесвам особено софийския климат. По-скоро ми се струва грешка решението източните, а не западните говори да станат основа на българския литературен език. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |