Отиди на страница:
| Със мене нещо странно става: приятеля не се вестява, а идва в празна суета разнообразната не-Тя. И той със друга се прибира и както мене го разбира, в раздора наш необясним измъчваме се и мълчим. Със мене нещо странно става: при мен не-Тя се приютява, на рамото ми с две ръце прегръща ме и ме краде. А Тя, кажете ми направо, на кой ръка ще подаде? таз, от която ме открадват, ще почне също да краде… Не веднага ще им отвърне. Ще води в себе си борба, неосъзнато ще прегърне далечен Някой без вина. О, колко нервни и ненужни връзки, дружби кратки, и плачеме в усамотеност: О, ти ела и разруши най-чуждата съединеност и разделност на души. Със мене нещо странно става: приятеля не се вестява, а идва в празна суета разнообразната не-Тя. Със мене нещо странно става… Със мене нещо странно… Със мене нещо… |
| платил е с живота си "дисидентството". не може така бе човек! ти дето бъркаш понятията, ами и хич и не те интересува и нямаш никакво уважение към каквото и да е. |
| ей го примерно това: Работата е там, че - я си представете как СССР бе освободен от диктатурата на комунистическия режим преди шест-седем десетилетия какво трябва да значи? |
| Тук виждаме резултатът от точка първа в обяснението защо някои не обичат Евтушенко... ---------------- Сайтът на Генек |
А в общество на пълната позволеност, каквото, слава Богу, още няма никъде, вероятно съзидателният дух би лежал перманентно апатичен - като питон, изял маймуна.  |
можем да го вземем и за символ - как човешкият дух е в състояние да постига степени на свобода при репресивни режими, да ги еволюира (или революционизира) и съответно - да ги трансформира. За Евтушенко танцът с властта бе като танц на дресьор с тигър - той се опиваше от това, а и то бе по своему красиво.  |
... Евтушенко е поет.... - А стига, бе...  Това е все едно да кажеш, че С. Никитич Хрушчов е съветски човек...  Нерде Евтушенко, нерде поет. Дали обикновените руснаци знаят нещо за/от "дисидента" Евтушенко? Спорен казус... Само СЕГашните дърти професори от българския "соцреализъм" биеха и бият теманета пред "съветската интелигенция", щото тогава бяха млади. СЕГА поумняха и ... той бил дисидент...  Номенклатура, сър, нарочена за поети! |
относително неизбежна полунеизбежна... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: пил_и_пял |
Дали обикновените руснаци знаят нещо за/от "дисидента" Евтушенко? Знаят. Ако не друго, то: "Хотят ли русские войны" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Има прекрасна книга за онези времена и поети - "Таинственная страсть" от Василий Аксьонов. Сериалът по нея е слаб. |
| по пeстeливо със супeрлативитe. нe мога да го поставя до пушкин И Есeнин.талант И толкоз. нe e изключитeлeн. а диссидeнт или полудисидeнт никога нe e бил. галeник на властта, която имашшe нувда от такива като нeго И любомир лeвчeв. |
| Ама не превеждайте моля Ви се! В абсолютен смисъл се губи посланието на поета. "Работата е там, че - я си представете как СССР бе освободен от диктатурата на комунистическия режим преди шест-седем десетилетия - какво трябва да значи?" Ами имаше такъв исторически период. Това трябва да значи - 1946 - 1962 г. Сравнете броя на ядрените заряди и броя на транспортиращите системи с които разполагат двете противопоставящи се държави. |
| Вместо анализи и спомени- по- добре газетата да беше отпечатала едно цяло стихотворение . В оригинал. По-добър спомен е . |
| Когато о(б)съждаме Евтушенко трябва да го разглеждаме във времето му. Евтушемко се прояви по времето на хрушчовското "размразяване" (оттепель). Той беше бард на Властта и следователно не беше дисидент. От друга страна Хрушчов и др извършваха радикална реформа в обществото към по-добро (ликвидация на Култа, известно освобождаване на Мисълта...). Евтушенко подкрепяше това и точно това му донесе тази популярност, тази любов. Понякога избързваше напред и беше мъмрен, налагаше се да се покайва. После "размразяването" свърши, дойде Брежнев и безвремието. Евтушенко стана излишен, млъкна и се оттегли в Америка. |
| Уходят матери Р. Поспелову Уходят наши матери от нас, уходят потихонечку, на цыпочках, а мы спокойно спим, едой насытившись, не замечая этот страшный час. Уходят матери от нас не сразу, нет — нам это только кажется, что сразу. Они уходят медленно и странно шагами маленькими по ступеням лет. Вдруг спохватившись нервно в кой-то год, им отмечаем шумно дни рожденья, но это запоздалое раденье ни их, ни наши души не спасет. Все удаляются они, все удаляются. К ним тянемся, очнувшись ото сна, но руки вдруг о воздух ударяются — в нем выросла стеклянная стена! Мы опоздали. Пробил страшный час. Глядим мы со слезами потаенными, как тихими суровыми колоннами уходят наши матери от нас. Евтушенко е поет. Бог да го прости. |