От Съвета на ректорите вече дадоха отпор на тези промени, които ще ограничат явлението "професори на килограм" Добри намерения, но пак с п...я искат да правят боя. Без сериозно финансиране, разкарване на некадърниците и тунеядците както и спиране на производството на професоря на килограм (виж цитата) по пиянско приятелска линия и даже ревизия на стари процедури няма как да стане. До тогава нещата ще се влошават. Само последните 2г. напуснаха и бяха изгонени от родния ми и-тут водещите учени като научна дейност, някои от които не първа младост, а в бившата ми група нивото на научната продукция е на ниво кръжок. И това е научното звено в България с най-добри наукометрични показатели, нищо че директорът му публукува статии за качеството на виното. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: pirx71 |
Образованието май ще се окаже единственият сектор в България, в който започнаха наистина сериозни реформи Писал го е някой, който не е влизал в учебно заведение: Задължителното образование "произвежда" неграмотни, висшето ги затвърдява, а научните степени наистина се получават по схемата аз на теб - ти на мен. Но. Необходими са няколко уточнения - цялото образование е количествено ориентирано и финансирано - брой ученици за да има клас (финансиране), брой студенти - за да има програма (финансиране) и т.н. Съдържанието на програмите във всички университети е едно и също или подобно. Що се отнася до научните степени - тя е само една (доктор на науките, Dr.Sc.) и критериите са ниски. Другата - доктор (PhD) образователна и научна - е много повече образователна, отколкото научна, затова критериите за защита са като за дипломна работа за магистърска степен. Във виШето преобладава скалата за оценяване от слаб 4 и нагоре. Във феодалната БАН всеки уЧен е като Найда Манчева - тъкачка-многостанничка (преведено на съвременно-научен език проектАНТ-многобройник). И стига с тези професори на килограм - нима този измислен министър не знае, че по египтоложкия закон "професор" отдавна е академична длъжност, а не научно звание - т.е. университетът във всяка паланка може да обяви толкова длъжности професор, колкото сметне за необходимо. Що се отнася за стратегията - в някои отношения изглежда читава, независимо, че вероятно е преписана от ЕС-то. Само не се знае как с наличните уЧени ще се създадт центрове за върхови постижения. И последно, тези критерии от платени импакт фактори и цитирания също са количествени измерения - реалните постижения на науката се измерват в броя научни пробиви и състоянието на икономиката................................. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Stirlic |
Вредите, които са нанесени през последните десетилетия върху състоянието на науката, а с това и върху цялата страна, са изключително сериозни и трудно обратими. От кого са нанесени тези вреди?! Като сте казали А, продължете с Б и цялата останала азбука. |
Били започнали реформи в училищата? Моля ви се, уважаема Силвия Георгиева, важното е КАКВИ реформи ще бъдат започнати в образованието, а не дали "ври и кипи". Съвременното българско училище е клоака, без извинение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Мика |
Мика е права, но нека не наричаме училището така. - Има много по-важно и страшно название: преобразува се с явната цел да действа като отродителен механизъм, като система създаваща не-българи. Дори при позитивните изключения, тези запрашват да обогатява чужди държави, а собствената родина отпада в класациите обезкървена!! |
Извинявам се, Eisblock, може би попресилих. Всъщност вие сте казал това, което и аз исках да подчертая с една дума. Напълно съм съгласна с предишния ви пост. Дано не ви се случи да видите актуален учебник по история за основните и средните училища. А ако ви се случи, дано не сте със слаби нерви. |
Обратно на асоциациите, които изникват при самото споменаване на думата "стратегия", тази не е поредният нищо не значещ документ. Напротив - на фона на предишни стратегически документи новият ....... В него ясно са посочени причините за изоставането ни в научната област, набелязани са целите, които преследваме, и дейностите, с които те могат да бъдат постигнати. Това дето е посочено в него не е показател за стратегия. Тука доста пъти е обяснявано, че хората, които знаят какво означава явлението стратегия са много малко, много малко. Повечето са се назубрили с определения по стратегия, често от хора, които преподавайки стратегия, сами не са разбрали смисълът и. Иначе, стратегията е силно оръжие и който е осъзнал явлението и го използва почти винаги постига добър резултат. Но у нас не е видно да има документ, в който да съществува стратегия, въпреки ръководните документи с гръмки наименования и напъните в началата им. Преди стратегията има още нещо. Тя не възниква от само себе си, а и самата стратегия действа по строго определен, главен способ -- въпреки разнообразието на използваните похвати, става въпрос за едно и също нещо. Дори китайските 36 стратегми се свеждат до една, с пореден номер ... И да дам номера, малко ще се сетят за какво иде реч ... Още повече че т.н. стратегми са хитроумни похвати за действие. Те може да са тактически или стратегически -- в зависимост от обхвата им . Обхващат ли и влияят ли на цялото -- са стратегически. Обхващат ли или влияят част от цялото -- са тактически похвати. Но само похвати. За да се превърнат в стратегия е нужно друго ..... ясно са посочени причините за изоставането ни в научната област, набелязани са целите, които преследваме, и дейностите, с които те могат да бъдат постигнати .... Топло, но не достатъчно... особено когато се борави с чужда понятия и наименования, нещата мъчно се схващат ( думите на Паисий не са само за красота, но и тайнство, което така и не се проумя). Все пак има важни ключови думи, но не всички и недостатъчно. И на дамаската стомана ид руги знаеха повечето ключови съставки, но така не успяха да я докаратакцентира на ..... | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
На дневен ред е реформата в науката След като натрупахме опит с реформи в съдебната система, защо да не разиграем същия цирк и в науката. |
Родните учени губят позиции в международната общност Наука не се прави заради шоуто и пъченето сред международната общност -- кой е по по най и кой написал повече писания. Тръгнеш ли да правиш наука или каквото и да е, за да си предаваш важност и значимост, т.е. тръгнеш ли подир Его-то си, няма да успееш. Или ще имаш подобие на успех -- кратковременен. Сетне ще загубиш "войната". Признанието идва по естествен начин, с времето и с безкористния труд, заради който ти се дава, свише. Признанието и успехът никога не идват с пъчене и напъни. Всяко дело изисква любов към делото. Безкористна любов. А любов към делото има само тогава, ако то е насочено да носи полза, обществена полза. Тогава ти се дава, на търсенето. Дава ти се истинското. Такова е общото на великите изследователи и учени. И за това повечето, погълнато в делото си, са занемарявали дори личните си работи, в полза на любовта към делото за обществена, общочовешка полза. Позицията на България в световната класация по брой индексирани в WoS публикации например е планирано да се повиши от сегашното 58-ро на 51-во място през 2030 г., броят на учените у нас, отговарящи на изискванията за заемане на академична длъжност, следва да бъдат 14 000 Това, разбира се, са безсмислици -- ненужни количествени бройки, незнайно как натаманениКоято и да е стратегия, е производна от по голямо цяло. За обществото ни, това висше цяло е държавата ни и съставните стратегии трябва да са производни от първопричината, на цялото. Първо трябва да се изнамери истинната причина за съществуването ни и на държавата, и от там да се изведе целта на съществуването на обществото ни и държавата му -- главната цел и подкрепящата/ите я. Някои наричат това с чуждото словосъчетание " национален идеал" . Но чуждите думи имат друга честота на трептене и на са настроени към честотата на душите ни и заложеното в тях прасъзнание (т.н. архитипове, установени от Карл Юнг, както и трудно се свързват с летописните посланията на душата (хрониките на акаша) И затова т.н. "национален идеал" не се осъзнава и се търси скалъпено, чрез скалъпяване на своеволнически хрумвания. И естествено се получава една скалъпена, никаква работа, плод на скалъпено мислене. Преди всяко търсене, първо търсете причината за съществуването, изначалния смисъл. И това да е отправната точка в търсенията | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
Повече от 20 години наблюдаваме (в инженерните специалности) как критериите за дипломна работа се смъкнаха до критериите за курсов проект, а дисертациите заприличаха на дипломни работи - без научно изследване, някакъв проект, който е по силите на всеки среден по квалификация инженер. Няма върнати от комисиите докторанти, всички желаещи защитават. Доцентурите - същото положение. Нека да се признават публикации само в топ-журнали и бази данни, както нормално се прави. Достатъчни са 2 броя годишно и 3-4 броя за защита. Има доста примери когато инженер от практиката е с по-висок научен потенциал от асистентите и доцентите. А последните се занимават с проектантска дейност извън учреждението за да им "капе" и нищо повече не ги интересува. Статиите им са свързани с правените проекти, никаква научна стойност. Трябва да се забрани фирмена дейност за научни работници, но добре да се заплаща за пробиви и патенти. |
Само последните 2г. напуснаха и бяха изгонени от родния ми и-тут водещите учени като научна дейност, някои от които не първа младост, а в бившата ми група нивото на научната продукция е на ниво кръжок. И това е научното звено в България с най-добри наукометрични показатели, нищо че директорът му публукува статии за качеството на виното. ами въпросният директор се е ориентирал прекрасно какво значи "наука в полза на обществото" - не случайно е успял да измъкне наскоро поредните няколко милиона от мутрата за грандиозния си псевдо-научен проект... а стратегията е първата прилична, написана от учени и то международно признати, само че най-вероятно, герберите ще я хвърлят в кошчето |
В синхрон със затягането на критериите за заемане на академична длъжност преди трийсетина дена същият денков разпрати до ректорите некакви наукометрични показатели, според които за доцент не се изисква монографичен труд какво затягане, какви пят рублей ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oberstleutnant |
Много смешно заглавие В България няма наука. От много години вече. Не казвам че няма българи-учени , но те не работят в България. В България има някакви симулации на научна дейност с цел да се преживява , бутафорни научни степени и титли на тон. Нулева известност зад граница. И това е нормално , защото България няма нужда нито от наука , нито от образование. Това е повеля на епохата и тя се претворява в дела неуморно и последователно. България днес е една деградирала ментално територия , както удачно дефинира Иво Христов "напускаща модерността" , връщаща се към предмодерните времена някъде около освобождението от Турско. С всички атрибути на онази епоха - Дочоолу , Гочоолу , Стамболовизъм ,клановост и котерийност, но с една съществена разлика. У изпростялия плебс липсва пиетет към образованието и науката. Две гънки под шапката , смартфон , нечленоразделно артикулиране... Това са днес 97 % от човешката маса. От нея "научен" капацитет е немислимо да произлезе. Всяко индивидуално изключение моментално се ориентира към емиграция , и така. Затова и програмата за "реформа на науката" в България звучи комично. |
Родните учени губят позиции в международната общност, успеваемостта ни в европроектите също е на критично ниво истинскитe(голeмитe мозъци) 'родни учeни' си смeниха родината за по добра |
>>><<< Еееей Андерсен, що си толкова прав бе, кой ти дава това право да си прав ? - Тъгата! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Николай Денков е всичко друго освен "измислен професор". В крайно конкурентната среда, каквато е българската физикохимия, професор Денков има висок авторитет не само като специалист, но и като колега. Заслужава отбелязване, че е представител на лаборатория, в която фундаментални изследвания и приложения бяха равностойно развивани. Инкубатор за млади учени, партньор на световни концерни. Искам да река, че с него научната общност има късмет. Моментът е доста съдбовен, не му е времето за размайване и скептични стойки. Добро впечатление правят умерените цели, които си поставя планът за реанимация. Както и разумните срокове. Учените са си амбициозно племе и ако нещата потръгнат, целите ще пораснат и сроковете ще се скъсят чувствително. Важно е съратниците на Николай Денков, които са от положителните науки, да намерят равностойни по трезвост и настойчивост съидейници от отрицателните науки сиреч хуманитари. Спецификите не са лесни за рационализиране и това трябва да се приеме още в началото. Впрочем, като прочетох, че в 1990 сме били на 31 място по разпознаваемост на научните постижения, а днес едва на 59-то, помислих си, че това се дължи включително и на затъването на хуманитаристиката ни. Историографията и езикознанието ни бяха световно признати. А те имат и мощен социален ефект, което един физик трудно би проумял без помощ от приятел. Проблемът е, че покрай академичната немотия хуманитарите масово са на яслата на партии, фондации и НПО. Трябва внимателно да бъдат пробрани читавите хуманитари, които познават проблемите на научната общност, световните тенденции и родните нужди. И да са над ежбите на гилдията. Какъвто е случаят с професор Николай Денков. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplicissima |
преди трийсетина дена същият денков разпрати до ректорите некакви наукометрични показатели, според които за доцент не се изисква монографичен труд Ако има такова предложение, то би трябвало да е валидно само за хуманитарните специалности. Монография в областта на природните науки е трудно да бъде публикувана, най-малкото, да не говорим, че обикновено цял живот не стига, за да бъде нааписана приносна такава.Обратното, статии в списания с импакт фактор се публикуват масово от природонаучните специалисти, на за хуманитарите ограниченията са големи -- просто такива списания има малко в техните области. Същото е и с цитиранията. В хуманитаристиката преписването е масово, но трудно се улавя, а цитират само по изключение. |