Добави мнение Мнения:18
| Георги Господинов не е писател. |
| Посочи най-популярния му роман, разказ, стихотворение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Жоро14 |
Търся убежище през книгите, през историите на хората до мен и през тайното знание, което имах като дете, от първите книги и първите филми в градското кино, от майка ми и баща ми, че доброто накрая побеждава. Не може да са ме лъгали. И както всеки, който има дете, знае, убежището не е за нас, а за нашите деца, за тези, които продължават нататък  “…my friend who was very dear to me and who endured dangers beside me, Enkidu my brother, whom I loved, the end of mortality has overtaken him. I wept for him seven days and nights till the worm fastened on him. Because of my brother I am afraid of death, because of my brother I stray through the wilderness and cannot rest…” She answered, “Gilgamesh, where are you hurrying to? You will never find that life for which you are looking. When the gods created man they allotted to him death, but life they retained in their own keeping. As for you, Gilgamesh, fill your belly with good things; day and night, night and day, dance and be merry, feast and rejoice. Let your clothes be fresh, bathe yourself in water, cherish the little child that holds your hand, and make your wife happy in your embrace; for this too is the lot of man.” Светли празници и много светлина в душата! |
Георги Господинов е може би най-превежданият и награждаван съвременен български автор. Ама наистина ли? Явно авторът на тази дописка не е чувал, да речем, Антон Дончев. |
Явно авторът на тази дописка не е чувал, да речем, Антон Дончев. Господинов е много повече превеждан от А.Дончев, с много повече награди и по-голямо творчество от него. ти "Време разделно" ли харесваш? |
Великден при нас, православните, е някак по-важен празник от Рождество. Дали няма и народопсихология тука, че почитаме повече жертвата, отколкото съзиданието, творението? А да не се окаже, че почитаме жертвата, която сами сме пратили на кръста... не бе,искаме сигурност, признаваме някого за Бог, само след като е възкръснал  |
Великден при нас, православните, е някак по-важен празник от Рождество. Дали няма и народопсихология тука, че почитаме повече жертвата, отколкото съзиданието, творението? - А да не се окаже, че почитаме жертвата, която сами сме пратили на кръста... Знаем от евангелието, че когато Пилат пита народа дали да пусне Варава разбойника или Исус, народът, подучен от свещеници и старейшини, изпросва Варава и поисква Исус да бъде разпнат. Дали в цялата почит няма и някаква дълбока вина, не знам. Всъщност, като се замислиш, целият литературен и културен канон е центриран далеч повече върху смъртта, отколкото върху раждането. И при нас е така. Освен това в култура като нашата, където патриархалното и патерналисткото е доста силно, ще трябва тепърва да се учим да ценим раждането и Рождеството. Всяко раждане на дете е Рождество. Няма да забравя как, като се роди дъщеря ми, майка ми и баща ми пристигнаха с дарове и първото, което направиха, бе да целунат ръка на бебето. Без да знаят, те повториха една библейска сцена, тази с влъхвите. На Великден не почитаме смъртта, а празнуваме Възкресението на Христос, както и значението, което има този акт за нас. Възкресението означава живот. Смъртта му на кръста е била предишния петък. На този ден в църквите се пее "Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав" (Христос възкръсна от мъртвите, със смърт побеждавайки смъртта и на умрелите дарувайки живот) В християнството, Христовата жертва не е някаква случайност, а е необходима, за да откупи човечеството от първородния грях и чрез Възкресението да дарува вечен живот. "И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот", се казва в Евангелието на Йоан. Йоан, 3 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: MichaelL |
| "Великден при нас, православните, е някак по-важен празник от Рождество. Дали няма и народопсихология тука, че почитаме повече жертвата, отколкото съзиданието, творението? - А да не се окаже, че почитаме жертвата, която сами сме пратили на кръста... " Това е някакъв виц. Все едно двама фелдшери си говорят за мозъчна хирургия. Толкова ли е трудно да кажеш: - "Съжалявам, но на мен, както и на 99% от хората от моето поколение, въпросите на Вярата са ми доста мътни. Усещам, че въпросът ви е супер кретенски и ще се въздържа от отговор. Не очаквайте от мен да бъда на всяка манджа мерудия." |
| Георги Господинов е най - успешният писател на прехода. Гола вода е... Това обаче не му пречи да се изпъчи на връх Великден да сипе умности за нещо, за което си няма и представа, де... А може би точно това е причината, да е най-успешният писател на прехода... Защото такъв ни бе преходът... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: popangelov |
| Защо смятам, че Господинов е гола вода? Не защото е лишен от талант. Не е. Просто пише без да има какво да каже. По теми, по които има какво да се каже. Пише така умишлено и обилно... Затова е успешен. И затова е гола вода... |
| Весело явление на литературната нива. Нещо като Обичая Герман - Германджо, Гьорги, Дюрманджо, Калоян, Кабаиван - обичай за дъжд, познат предимно в Северна България, отчасти и в Южна България. Изпълнява се в деня на обичая Пеперуда (винаги след него). Участници са момичета (често обредните лица, участвали в пеперуда), в по-редки случаи - възрастни жени. Те приготвят основния обреднен реквизит - обредна кукла от кал, глина или пръст от речния бряг с размери от 20 до 50 см. Вярва се, че след изпълнението на този обичай завалява дъжд. Ако дъждовете обаче са прекалено силни, куклата се изважда от гроба.Фигурката, наричана също Герман, изобразява гол мъж с ясно очертани мъжки полови белези и се възприема като мъртвец (със скръстени на корема ръце). Готовата обредна фигурка поставят върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано за случая. Окичват я с цветя и я погребват, спазвайки всички важни моменти на погребалния обичай. На третия, деветия или четиридесетия ден изравят фигурката и я хвърлят във водата. Ето това правят от Георги Господинов вече традиционно, направо обичай стана. На някои места на Германа се прави червена шапка от червени черупки на великденски яйца. И аз не съм го чела. Не за друго, ами съм недоверчива към книги с бомбастични заглавия пък с мръчкав разказ вътре. Не се чудя как стана най-признат за автор, но се чудя как въпреки ярката си скромност и гръмка приглушеност успя да стане мишена едновременно на встрастената читающа публика и на пристрастените писатели. И по-право -- Герман. Надежда за дъжд? Ами че то дъжд не е да няма, книжки бол и доста от тях свежи, напоителни. Е, ако искат пороища... Току-виж Германът излязъл от гроба и прописал човешки  |
но се чудя как въпреки ярката си скромност и гръмка приглушеност успя да стане мишена Ами "ярката му скромност", кой знае защо, не му е попречила да подпише договор с дявола, след което Държавният департамент почва да му прави безплатен пиар по медийте и му издава безплатно пасквилите, в които пък той по договора прави пиар на Държавния департамент, което пък кой знае защо не се възприема като справедливост последна инстанция от встрастената читающа публика и от пристрастените писатели. Какъв Герман, каква надежда, кви 5 хил. евро, реалността е тъпа като вувузела на неправителствена организация. |
Добави мнение Мнения:18