| Едно интервю с В Вацев, публикувано в a-specto. http://a-specto.bg/i-go-udariha-na-marketing/ Силно съм разочарован от Вацев... |
| Аз пък имам чувството, че свежи някога мислители като Вацев и Михайлов от поне няколко години карат по инерция. |
| Лека полека всички влизаме в калъпа на опростачването. Почти като в песента - Опростяваме, бавно, опростяваме бавно, неизбежно почти. Е малко поизменена. Все по-често ми прави впечатление, че млади и умни хора искат да кажат нещо, знаят какво е, но не намират точните думи. Просто им липсват в речника. Също като разговаряш с тях, виждаш, че имат голям умствен капацитет, но една огромна част е незаета. Ако имаш глупостта да заговориш за Дикенс, Хашек, Стендал, Балзак и да не изброявам световни автори познати на нашето поколение, а и на поколения наред, то си си осигурил присмеха. Гледат на теб като на непотребно изкопаемо, но заговориш ли за кредити, лелеее какви капацитети са и пак те гледат с насмешка и непотребно изкопаемо, като кажеш, че предпочиташ да живееш без кредити. И така леко полеко започваш да внимаваш какво говориш, стараеш се да не показваш кой знае какви знания и да се самоопростачваш. Четейки и слушайки Вацев, д-р Михайлов и други познати от българското обществено пространство личности, забелязваш с тъга, че и те са поели пътя на опростачването просто за да бъдат разбрани от максимален кръг хора. |
Аз пък имам чувството, че свежи някога мислители като Вацев и Михайлов от поне няколко години карат по инерция. Мога ли да питам - е ли е възможно човек , който е под прожекторите на общественото внимание повече от четвър век, непрекъснато да ражда свежи идеи? |
Когато чета/гледам интервюта с Валентин Вацев , проф. Иво Христов , д-р Николай Михайлов , често се сещам за Дени Дидро:"Повече са логически разсъждаващите хора, отколкото красноречивите. Красноречието е изкуство, украсяващо логиката." "Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата." |