Отиди на страница:
а да изплакне човек очи със стоки и да ти замирише на "Запад" - лъскавите неща бяха само в корекомите. Любопитен елемент бе и това, че деца събираха или по-точно направо обираха брошурите, вкл. за най-скучните машини, та не оставаха за специалистите... |
gluhar4e 27 Апр 2017 21:54  ... Но със задължителната в случая уговорка, че за ТОЗИ автор това не е така. Преди дни имах странно преживяване. Гледах един, според мен хубав, филм за Пеле - Birth of a legend. Във филма има документални кадри от мачовете на бразилците. Тези черно-бели кадри ми спомниха годините на детството. Има един епизод във филма, когато треньорът на шведите, на пресконференция, преди финала, нарича бразилците отбор от инвалиди, изброявайки осакатяванията или малформациите им. Всъщност, на вечните легенди на футбола. Гледах и се ... разревах. Ревах си с глас. Добре, че ги нямаше моите у дома, че щяха да си изкарат акъла. Ревах, щото получих просветление за много важни неща. Четвърт век ме яде и съсипва дива мъка за тази България, която беше. Изведнъж осъзнах, че съм ... щастливец. Щастливец. Щото имах шанса да се родя и да израсна в години, когато нещата бяха истински, със стойност. Истински спортисти, истински писатели, истински книги, истински актьори и режисьори, истински филми, истински певци, истински песни, истинска музика. Истински хора. Не тези палячовци и окаяни бездарници с претенции, дето щъкат наоколо. Щастливец. Тези двадесет и малко години на младостта ми се оказаха достатъчни, за да оцелея и да преведа семейството си през цялата мерзост на последните три десетилетия. Боже, каква мерзост! И ... горко ново поколение. То не знае нищо истинско, горкото. Как да люби, тачи и милее! Кое? Къде? Мисля, вече мога да доживея отреденото ми спокоен. Без мъка за отнетото ни, с благодарност за даденото ни. На цялото поколение на родителите ни и това на техните родители.  |
| След време проумях: това бяха програмисти, меринджей и т.п. Те нямаха свои фирми и бизнеси, но ги бяха затворили в бизнес паркове, като ги бяха назначили в тях - да ги управляват на заплата, а те правеха "аутсорсинг" и други такива, като по жицата веднага го пращаха навън, вместо да управляват своята държава, в която цели райони пустееха. Тази нова реалност ги объркваше: парите им изглеждаха техни собствени, а ги харчеха като чужди, каквито си и бяха. Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки.... 2035 г. |
Firmin 03 Май 2017 00:49 измислиците на този автор представяни като собствени преживявания отблъскват. в нета няма нито една дори частична Истинска биография за да може човек да съпостави- живота и лъжата. |
| чета бе чета :има един автор дето пише свои спомени обикновено в сряда и друг дето имитира стила има един автор дето го плюят ,ругаят и явно псуват и друг дето дори незначителна критика и следва бан. има свещени бонзи и автори. авторите са малцинство тук. |