Добави мнение Мнения:21
 |
| Като ученик често засичах дон Базилио, целият ф бяло, да управлява бялото си "Пони" по "Толбухин" и целенасочено да нервира продавачките ф гастронома на "Аспарух", откъдето си купувахме бирата, която после изпивахме ф непрекъснатия от огради заден двор между "Аспарух" и "Ален мак". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Вапцаров е от богат род ! Работата е била за вдъхновение . Много богат , дори и за днешните стандарти . |
| Различни са и писателите и животът им преди да дойдат комунистите, като дойдоха комунистите, като си отидоха комунистите и т.н. Това обаче не е важно. Важно е че нещо съществено се губи, няма го и не се е родило и няма скоро време да го видим на бял свят. Честноста на писателя и неговата съвест. Онази придирчива непорочна съвест, без съображение и напук на всичко, напук и на префърцуненото ни днешно време и лигавите претенции на съвременните интелектуалци. Колкото до близкото и не толкова близко минало, аз вече не искам да се разправям с тях, то си е тяхна работа, засяга вече единствено тях - писателите от това минало, дали искат да го знаят или не, не е важно. |
| Тия камъни май бяха в градината на Георги Господинов... че за друг с постоянно телевизионно участие - от сутрин до късна нощ - не се сещам. |
| някой ден ще си направя труда да изброя как са живяли краткия си живот и как са починали няколкото от истински значимите поети от времето на комунизма. мога да го направя и за художниците, но ще бъда пристрастен. за писатели..... сложна работа, не се сещам. |
| "...Какво да се явява - не трябва да се мярка дори! Не е здравословно. Ако публиката си е създала представа за един обаятелен лирически герой, дързък, храбър, непримирим, който силно люби и мрази, не й трябва да вижда някакъв кекав, примигващ, мънкащ или пък обратното - надут и фанфаронстващ субект, зачертаващ ефекта от собствените си книги...." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Db21v |
И пак никой не те пита за душата. С душата се оправяш сам. Кой както може. Михаил Шуфутинский - Душа Болит https://www.youtube.com/watch?v=YdBIhz-3GPs |
| ф гастронома на "Аспарух", откъдето си купувахме бирата, която после изпивахме ф непрекъснатия от огради заден двор между "Аспарух" и "Ален мак". Гастрономът беше на малките "Пет кюшета". Васил Цонев живееше на ул. "6-ти септември", отсечката между "Патриарха" и "Толбухин". Тва за протокола. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Dax |
Вапцаров е от богат род ! И още какъв ! Царят им е гостувал в Банско редовно. И това което малко хора знаят - Кайзерът на Германия е посещавал къщата на Йонко Вапцаров заедно с нашия цар. По този повод е била прекарана телефонна линия / военна, с катушки / до къщата на Вапцарови. Това бил първият телефон в Банско, ама си го взели, като си заминал Кайзерът. |
| Знае ли някой къде може да се намерят разказите на Васил Цонев. Имах 2 разкошни книжки и ми се изпогубиха, а никъде го няма по книжарниците. |
| Здравей Колега! Ето нещо, малко но от сърце! http://www.segabg.com/img/emoticons.png http://chitanka.info/person/vasil-tsonev Поздрави на всички! |
| Милен Русков! Съвременен писател, който живее не на гърба на телевизиите и фондациите, а - от собствения си прокъсан джоб. Преводач. Сигурно има и други такива писатели. Не всички са храненици. За протокола: "Непрекъснатият от огради заден двор" е между "Ален мак" и "Хан Крум". И още: "Черната джамия" се нарича "черна", не защото е била затвор, а защото е построена от черен камък. Сегашната гимназия "Свети Седмочисленици", на "Шишман", се казваше, с извинение, "Георги Димитров". В същата сграда беше и гимназията "Васил Левски", която, пак с извинение, беше преместена в "Мусагеница". |
Гастрономът беше на малките "Пет кюшета". На "Крум" и "Толбухин" също имаше. Срещу английското. Грешката за "Аспарух" е моя. Мерси за попрафката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
И аз го помня дон Базилио, от плажа на Дома на писателите. Аз не съм бил в този дом, та затова спомените ми са само от плажа и от барчето на открито в самия Дом, в което се отбивахме, на връщане от плажа, за да пием по едно по пътя към станцията си "Ален мак, на профсъюзите, някъде на върха. Барманът ни приемаше с охота, защото му правехме по-голям оборот от имащите право в този Дом. Е обитателите му ни гледаха с лошо око, за това, че правим калабалък. Спомням си как самият Калин Донков, веднаж, изпревари двама, трима, от нас, като очевидно смяташе, че нямаме неговите права. Та и дон Базилио правеше маймунджулуците си, по плажа, като разумно се целеше в по-пухкави лелки. За сатиричното му творчество не ми е останал никакъв спомен, не че не съм го чел. Та е прав г-н Донков, че да не те познават е по-добре!  |
За сатиричното му творчество не ми е останал никакъв спомен, не че не съм го чел. добър е. Е, не е Мирон Иванов... |
| добър е. Е, не е Мирон Иванов... Определено ! По известен беше с кулинарните си способности. И с това, че вече дърт пергиш задяваше млади момичета на възрастта на дъщеря си. Брат му от Австралия му купи "Волво" от "Кореком", синьо едно такова, голяма фукня беше. Наричаше го "моята яхта" и ходеше с една псевдо-капитанска шапка по тоя случай. Голям чешит беше, лека му пръст, иначе не беше лош човек. |
но вечно си търсеше публика. Това и обяснява желанието му да си види снимката на картичка. Сияеха лилави лампи и плоските печатарски машини загрижено пляскаха с криле. Три от тях щамповаха клисурата в един цвят, а от четвъртата, многоцветна машина, като карти от ръкава на фокусник излитаха картички с портретите на Дъглас Фербанкс с черна полумаска на дебелата си като самовар мутра, очарователната Лия де Пути и оня наперен синковец с облещени очи, известен под името Монти Бенкс.  |
Добави мнение Мнения:21