
| Пенсионна бомба за 400 трлн. долара тиктака в големите икономики Бъдещите поколения са напът да затънат в най-голямата пенсионна криза в историята, посочва Световният икономически форум (СИФ), освен ако политиците от водещите световни икономики не предприемат действия, предава CNBC. Базираната в Женева организация прогнозира, че предизвикателствата от застаряващото население може да принудят най-големите икономики в света да се преборят с тиктакащата пенсионна бомба. Анализ на СИФ показва, че шестте страни с най-високи пенсии – САЩ, Канада, Великобритания, Холандия, Япония и Австралия – както и двете най-гъсто населени страни – Китай и Индия, ще се изправят пред недостиг на пенсионни средства за над 400 трлн. долара през 2050 г. спрямо около 70 трлн. долара през 2015 г. „Очакваното увеличение на продължителността на живота и застаряващите населения в резултат на това са финансовият еквивалент на климатичните промени“, казва Майкъл Дрекслър, ръководител на финансовите и инфраструктурните системи в СИФ, в доклад, публикуван в петък. Форумът, който организира годишната среща на глобалния елит в Давос, казва, че предвид очакваната продължителност на живота на децата, раждани днес, от над 100 години разходите за осигуряване на финансова сигурност на хората в пенсия може да се изстрелят до безпрецедентни нива. Според оценките на СИФ за бъдещето недостигът на пенсионни спестявания във всичките осем страни ежегодно ще расте с 5% през следващите четири десетилетия. Това отговаря на дефицит за още 28 млрд. долара на всеки 24 часа. „Трябва да решим този проблем сега или да приемем, че неговите неблагоприятни последици ще преследват бъдещите поколения, налагайки непосилен натиск върху нашите деца и внуци“, добавя Дрекслър. Докладът базира прогнозите си за недостига в пенсионните спестявания на средствата, нужни, за да се позволи на хората да се пенсионират, без особено много да бъде засегнат стандартът им на живот. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) препоръчва цел от 70% от доходите на хората преди пенсионирането им. ОИСР твърди, че това ще даде на хората достатъчно сигурност след пенсионирането им, тъй като хората като цяло пестят по-малко и плащат по-малко данъци, когато спрат да работят. СИФ предлага план от пет точки, който политиците трябва да приемат, за да помогнат да се преодолее влиянието на пенсионната криза върху бъдещите поколения. Приоритетните действия включват преразглеждане на пенсионната възраст в страната, възприемане на технологична помощ при необходимост, подкрепа на усилията за финансова грамотност на уязвимите лица, осигуряване на ясна комуникация с всички и стандартизиране на пенсионните данни, за да се даде на гражданите пълна представа за съответното им финансово положение. „Макар предизвикателството да изглежда огромно, важно е непрекъснато да развиваме системите, за да се стартират положителни промени“, казва докладът. В него се добавя, че „ако непрекъснато разглеждаме, оценяваме и предприемаме малки стъпки във времето, ще има по-голяма възможност да посрещнем нуждите на днешните пенсионери и да си позволим обещанията, които правим пред днешните работници“. |
Айде без тия крокодилски сълзи на СИФ, капитал и обслужващите го първи, втори, трети и четвърти власти! Капитализмът е система осигуряваща най-високата производителност и печалба. Брутния продукт и богатство непрекъснато нарастват. Какъв е проблемът тогава? Дали не е в това, че все по-малката бройка на заетите поради ефективната система ще трябва да плаща на пенсионерите и незаетите, защото икономическият резултат отива в джобовете на шепа тарикати капиталисти, а те не са склонни да делят под никаква форма “спечеленото”? |
ще се изправят пред недостиг на пенсионни средства за над 400 трлн. долара през 2050 г през 2050? сериозно? ами разчитаме на Черен лебед тогава |
| Струва ми се че проблемът идва защото осигурителните системи действат като класическа пирамида. Те изземват платените осигурвки с разчет че ще плащат пенсиите с бъдещи осигуровки. Е да, ама бъдещите осигуровки намаляват (намалена раздаемост и пр) и Системата вика "Олеле, ами сега!". Ако аз за 40 години съм внасял 1/3 от заплатата си, пък сега няма пари за пенсия, питам "А къде са парите ми?" Това е бомбата! |
Е да, ама бъдещите осигуровки намаляват (намалена раздаемост и пр) Намалената раждаемост е изкуствен проблем, създаден да замазва очите на робите. 1 трактор ще замести раждаемостта в цяло едно село, къде е тогава проблемът? Нали машините увеличават производителността на труда стотици и хиляди пъти, няма нужда всяка селянка да ражда по 10 деца, че да има кой да копа нивата. |
1 трактор ще замести раждаемостта в цяло едно село Да, ама както сочи нАуката заплатата е стойността на човешкия труд. Тракторът не повишава цената му а евентуално повишава принадената стойност = печалбата. Е, не така е при комунизма. При него заплата няма, има само потребление. |
Да, ама както сочи нАуката заплатата е стойността на човешкия труд. ама ти не ядеш заплата, а ядеш хляб нали? Ако има предостатъчно хляб и салам за всички, какво тогава те грее заплатата, освен дето са ти внедрили в главата манипулацията, че без заплата няма да има хляб, нищо че хляб има предостатъчно за десет земни кълбета... айде освестете се най-накрая |
| Абе аз не ям заплата, ама хляба за сега е с пари. За светлото бъдеще не знам. Вероятно тогава ще ям ББД. |
| Значи ето какво ти говоря - машините произвеждат повече, отколкото човечеството може да изяде. В миналото хората са си недояждали, щото производителността на труда е била ниска и като трябва да си изореш, засееш, окопаш, садиш нивата, гледаш добитъка, предеш фанелите и тъчеш чергите и време не е оставало и са консумирали, каквото са си произвели. Сега една две десет сто машини могат да оправят тия дертове на цялото село и то да седи и да си пие сок със сламка на сянка. Що не става така? |
Сега една две десет сто машини могат да оправят тия дертове на цялото село и то да седи и да си пие сок със сламка на сянка. Щото например този със земята и машините може да предпочита вместо да си даде зърното на други да го ядат, да го даде на животните и да си го свари, та да има и месо и водка. Или да произведе по-малко зърно, но да има и зеленчуци, плодове и грозде за вино. Които да си консумира или да ги разменя за нещо полезно или приятно за себе си. Или да не обработва част от земята, а да я направи на парк, да му е приятно. |
Сега една две десет сто машини могат да оправят тия дертове на цялото село и то да седи и да си пие сок със сламка на сянка. Що не става така? Защото машините не се сеят и жънат. Някой трябва да произведе машините, преди това някой трябва да ги проектира, друг да направи метала, друг пластмасите, друг гумата, друг да изкопае рудата за метала, някой трябва да произведе тока с който стават повечето такива производства, за да вървят машините трябва гориво, а там добив, проучване, транспорт, рафинерии....Отделно всички тези хорица искат да ядат, да се облекат, да се превозят... Когато се оре с Белчо и Сивушка се произвежда доста по-малко, но и всичките други от този сорт не са необходими. |
| Апропо, тези гении с живот над 100 години и пенсия 70% от дохода преди пенсиониране дали осъзнават, че при 40 години работа и толкова пенсия означава отделяне на 70% от изкараното на младини? Или някой пияндурник за да си оправдае гранта по проекта е напляскал някакви бомбастични числа и медийните лешояди само препредават с радост апокалиптичната картина. |
| Всъщност въпросът на Кайлето, както и правилният отговор са известни още преди машинното земеделие: Отбил се Мързелан при един орач да си изпроси малко житце. Орачът почнал да го мъмре: — Мързеливи сте вие, готованците! Не ви се работи. Гледате без труд да поминете. Я вижте как ние се мъчим над ралото! — Какво се мъчите, бе братко — отговорил Мързелан. — Вашето е лесно: ори, мели, яж. Нашето е мъчно: проси го, носи го, мели го, печи го и чак тогава яж — не се излиза наглава! — Излиза се, излиза! — рекъл орачът. — Каквото ми искаш, няма да ти дам и тогава нито ще го носиш, нито ще го мелиш, нито ще го месиш, нито ще го печеш, нито ще го ядеш. От това по-лесно — здраве! |
| И аз се почудих ма числата. Обичайното съотношение на годините трудов стаж/пенсия е 3:1, поне у нас е така. Ако всички бъдат столетници, това би означавало пенсиониране на 80 годишна възраст |
| Отбил се Мързелан при една манерка и я пита, абе манерке, кажи ми що един с трактор оре, един с комбайн жъне, един с хлебозавод меси, един продавач раздава, що требе те да се трепят по 12 часа на чорбаджията 6 дена в седмицата, а останалите в селото да седим безработни и гладни, като може сите да работим по 15 часа седмично и да изкарваме предостатъчно и да сме доволни. Манерка му рекла - щото чорбаджията тия пари си ги е изакал и много труд е положил, докато ги изака, и сега нема ви ги даде на вас, изакайте си и вие, ама сте много мързеливи да го направите... Обичайното съотношение на годините трудов стаж/пенсия е 3:1, поне у нас е така. Много умно уточнение, година трудов стаж у нас не е равна на година трудов стаж във Франция и не е равна на година трудов стаж в Англия. Примерно |
Обичайното съотношение на годините трудов стаж/пенсия е 3:1, поне у нас е така. У нас би трябвало да е така, но не е. Картинката е 36-37 години реален стаж и 26-27 години пенсионен. Поне се говори за около 40% от доходите. В общи линии поне 2:1 да стане пак ще е по-поносимо. При 100 години обаче, за тези 40% доход пенсионирането наистина отива към 75 годишна възраст и то без сегашни трикове с инвалидности и прочие. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дежурния |
Неверния Тома 28 Май 2017 14:53Ако аз за 40 години съм внасял 1/3 от заплатата си, пък сега няма пари за пенсия, питам "А къде са парите ми?" Това е бомбата! Ако беше работил "на черно" и заделял настрана някой лев, сега нямаше да се тюхкаш. Много умно уточнение, година трудов стаж у нас не е равна на година трудов стаж във Франция и не е равна на година трудов стаж в Англия. Примерно Абе, зависи и от положения труд, примерно. Във Франция и Англия не търпят мързеливци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: edel weiss |
Абе, зависи и от положения труд, примерно. Във Франция и Англия не търпят мързеливци. Във Франция със сигурност не се работи по 8 часа на ден 5 дена в седмицата, за да се зачита една година трудов стаж, не ми се рови, но беше 4 триместера или нещо подобно, като за един триместер се броеше към 1800-1900 евро. Демек, можеш да работиш и 3-4 месеца в годината и да ти се зачита една година трудов стаж, помеш да работиш и почасово цяла година и часовете ти да са примерно 20 часа седмично и пак ще ти се зачита една година трудов стаж, докато дежурките, манерките и андрешковците тук вадят и хляба от устата на ония, които работят по 40 часа на седмица за трудов стаж от една седмица... щото тук е пълно с умници, предани на банките, топлофикация и просто на системата, де викат най-силно и тропат най-гръмогласно, такива един французин или щеше да нарита, или да им се изхили подигравателно. |
| Според сведения на разбиращи промъкнали се и до тук, испанската пенсионна система изглежда по-добра от френската. По данните на разбиращите от материята, в Испания трябват само 15 години стаж за да получиш пенсия, а ако си на 55 и повече години и 3 години стаж стигат. Френската система с изискване за пълна пенсия сега от 164 "триместера"* си е направо някакво издевателство над трудещите се с тези 42 години осигурителен стаж. Най-добре обаче е ако се съчетаят изискванията за 3 години стаж за пенсия с получаването на пълната френска или немска пенсия. ------------- *(вероятно тримесечия, но сигурно не е така щом 4 "триместера" са по-малко от една година) |