Добави мнение Мнения:12
Няма спор, че и психично болните са жертви, включително и на близките си, на държавата, на цялата система. Това пък откъде накъде ???!Психично болните са ... болни. Толкоз. |
| Лечението в ДПБ е за не повече от шест месеца. да не говорим, че съвсем малко са случаите там, когато болните са действително са затворени. В ДПБ Раднево например режимът е свободен, а пропускателния режим се осъществява от ... друг болен. |
| "Държавата нехае" е меко казано. Държавата отдавна е тръгнала по грешен път относно психичното здраве на нацията. И този грешен път се нарича ДЕинституционализация.. Макар и не съвсем нов, този обзор дава ясна и лесно разбираема картина на положението в България. http://psihichnozdrave.com/biblioteka/statii/%D0%B4%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B5/ Единственото, което липсва в него, са имената на тези, които доведоха лечението на психично болните до дъното - с лозунги за деинституционализация и ресоциализация, за закриване на центрове за психично здраве и държавни психиатрични болници, успешно изхвърлиха пациентите на улицата. Както и с всякакви експерименти, отново на гърба на пациентите. моето предложение е една част от леглата в диспансерите да бъдат прехвърлени в многопрофилните болници. Принципът е да се интегрира психиатричната помощ в общата медицина, за да няма стигма и сегрегация на тези хора.  http://www.dnevnik.bg/intervju/2016/04/20/2744669_doc_hristo_hinkov_v_psihiatrichnata_pomosht_triabva/ Некомпетентност В момента психиатричните болници се финансират от държавния бюджет, а центровете за психично здраве са на смесено финансиране от здравното министерство и съответната община. Центровете са търговски дружества и общините НЯМАТ право да ги финансират. Държавата НЕ ги финансира, а плаща за преминал през стационара пациент, според броя на дните. Та господинът не е разбрал даже това, че центровете имат интерес легловата им база да е винаги заета. В противен случай персоналът ще остане без заплати. С разлика от 3 месеца http://medicalnews.bg/blog/2016/01/29/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%85%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%BD/ Ето и прословутият анализ http://ncphp.government.bg/files/Analys_Psychiatric_Services_Bg_Final_2.pdf Ако не ви се чете всичко в горепосочените линкове, може и това да ви е достатъчно - от първия линк. Обзорът е актулен - както се разбира от статията на автора от в. Сега. В основата на част от посочените дефекти стои неразбирането от едни и нежеланието от други да признаят редица строго специфични особености на тежките психични разстройства. Към тези разстройства понятието „лечение” не може да се отнесе в популярното си значение на „излекуване”. Те съпровождат засегнатия индивид практически цял живот, инвалидизират го дълбоко и трайно, и постепенно, и неизбежно водят до деградация на личността. Това, което обществото и близките могат да направят е да приучават и подпомагат страдащите от тези тежки разстройства да живеят и компенсират проблемите и обществото да ги приема като равностойни на всички други, а за най-тежките и перманентно протичащи случаи да осигурява дълговременно обслужване в заведения за медико-социални грижи. Вместо да се поучат от този вече натрупан и много полезен опит, българските иституции по управление на здравеопазването се хвърлиха да прилагат 1:1 този чужд опит и да реализират модерната днес “деинституционализация”. Странно е, че единственият категоричен резултат от нейното прилагане у нас до сега е непрекъснато ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА от грижата за дълговременно обслужване на тежките психични хронични случаи и ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВСЕ ПО–ГОЛЯМА ТЕЖЕСТ ВЪРХУ ГРАЖДАНИТЕ (близките). Вместо пропорционално, справедливо и правилно натоварване на всички пластове на социалната пирамида се постигна прехвърляне на все по-голяма част от общия товар върху най-долния слой – гражданите. С това се наруши общия баланс и устойчивост на обществената конструкция. Това е фундаменталната причина, поради която не само, че системата не е придвижена от “лошо” към “по-добро” състояние, а напротив – от “лошо” тя е докарана в “по-лошо” състояние |
Към тези разстройства понятието „лечение” не може да се отнесе в популярното си значение на „излекуване”. Те съпровождат засегнатия индивид практически цял живот, инвалидизират го дълбоко и трайно, и постепенно, и неизбежно водят до деградация на личността. И тези хора, за които на всички им е ясно, че не могат да се излекуват, ги ивалидизират на всеки три години, вместо да ги инвалидизират пожизнено. На българската държава и ТЕЛКаджиите им доставя удоволствие да ги провокира на всеки три години, като ги карат да "висят" пред докторските кабинети, докато докторите си пият кафето. Свидетел съм как един шизофреник чака три часа доктора ТЕЛКаджия пред вратата на кабинета му, и когато най-накрая той благоволи да дойде да си свърши работата, шизофреникът го хвана за гърлото и едва не го удуши. Другото безумие е, че шизофреници, които иначе са с отлично общо здраве, ги категоризират в трета категория, т.е. да работят. Тези хора, когато си пият хапчетата, са вменяеми, но са болни, и никога не може да се предвиди кога ще луднат и претрепат някого (младежът ритнал бабата, защото го гледала лошо). Те не могат да работят (освен да копат двора на къщата в продължение на не повече от 15 минути), защото не могат да се съсредоточават, не могат да мислят логично, не могат да предвиждат. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mercury |
| Тия изроди са опасни като хишниците от джунглата.Вместо държавата да си харчи парите на ветара по добре е самоубил се по време на криза. |
| Държавата въобще ХАЕ ли за нещо, освен да укрепва благополучиено на собствената си администрация? И въобще има ли държава или това е само параван за далаверите на управляващите, които и да са те? |
Държавата въобще ХАЕ ли за нещо шшшт, тихо, че сега ще долетят ята дежурни манерки и ще видиш ти кон боб яде ли... |
kuper505 Всеки си е башка луд.29 Май 2017 03:42 Тия изроди са опасни като хишниците от джунглата.Вместо държавата да си харчи парите на ветара по добре е самоубил се по време на криза. |
| Позицията на известния клиничен психолог Елка Божкова следва по-долу. За други мнения на специалисти -- виж коментарите тук: http://www.btv.bg/video/313707853-Litse_v_litse_s_paranoyata_i_smartta.html elka_bozhkova Уважаеми г-н Николаев, Уважаема г-жо Бенатова, Обръщам се към вас по повод на материала “Лице в лице с параноята и смъртта”, който гледах на сайта на bTV. Обикновено предаването “Тази сутрин” ме впечатлява със смелото, компетентно и задълбочено разглеждане на важни проблеми във функционирането на нашето общество, но в конкретния случай бих искала да изразя някои несъгласия с тезите, представени от вас, и по-конкретно с приравняването на категориите “Параноидна шизофрения”, “Опасно боледуване” и “Извършване на убийство”. Аз съм клиничен психолог и водя обучение на пациенти с шизофренно разстройство в Александровска болница. За около една година през групите, които обучавам, са преминали над 100 пациенти с параноидна шизофрения и нито един от тях няма опасно боледуване, нито е застрашил с каквото и да било мене, лекуващия си лекар, майка си или друг свой близък. Предаването, което представихте, се отнася за извършители на убийство и би трябвало твърденията ви да засягат точно тази подгрупа, която е твърде малък процент от всички болни от параноидна шизофрения. По-малък, отколкото е процентът на здравите извършители на убийства. Дори примерът, който вие давате за “болния”, убил свой съсед и осъден на 20 години затвор, се отнася за човек, който няма диагноза “шизофрения”. Ако пациентът е с личностово разстройство, при него няма фази – той винаги е вменяем. Не съм съгласна и с вашата теза, че основната причина за отказ от приемане на лекраства е страхът от “тровене”. Това се среща в редки случаи, но истинската причина е неприемането, по време на първите епизоди, на наличието на психична болест - както от пациента, така и от семейството му. А в първите години на боледуването именно съдействието на близките би могло да осигури правилното лечение и по-благоприятния ход на болестта. След изписването от болница, много трудно някой би могъл да контролира приема на лекарства, ако няма съдействието на семейството. А от шизофрения се разболяват млади хора, дори юноши, и техният личен отказ да приемат лекарства не би имал такава тежест, ако проблемът се осъзнаваше от близките им. И още нещо - в 21-ви век е уместно болестта “Шизофрения“ да се свързва по-скоро с нивата на невротрансмитера допамин в различни части от мозъка, отколкото с наличието на демони. А параноидната шизофрения е най-леката форма на шизофрения. Болните с депресия също могат да имат опасно боледуване (напр. при разширено меланхолно самоубийство, при което човек убива близките си и после - себе си). Не бих искала да подценявам представените от вас опасности, но си мисля, че контролът, който търсите, би трябвало да се прилага на основание на извършено престъпление, а не на основание на поставена диагноза. Препоръчвам ви допълнителна информация по темата – интервю на доц. д-р Георги Ончев - http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-19&article=332962 и ръководство за болни от шизофрения – “Discover the Road Ahead” - http://www.schizophrenia.com/pdfs/roadahead.pdf Да си болен от параноидна шизофрения само по себе си е достатъчно нещастие, няма нужда към него да се добавя стигмата на обществото и приписването на убийства, които не си извършил. Елка Божкова, клиничен психолог в УМБАЛ “Александровска” http://www.bozhkova.info |
Добави мнение Мнения:12