Отиди на страница:
| Основният проблем на Калин Донков е, че ни предлага измислени истории преразказани сбито и без украса, [които] се свеждат до банални житейски сюжети и съвсем не звучат възвишено или героично които се опитва да продава за истински. Не зная дали е от желание да придаде повече важност на себе си, един вид да извае образа си на избран от Бога своебразен хроникьор на "малкия човек", комуто той в лицето на безброй герои изплаква съдбата си (че и запомня от видени нявга снимки в книги), или заради не особено добри умения на писател. Но ето, има хора, които са пожелали "лека му пръст" на измисления бай Герасим. И образите му някак плоски - тя, разбира се, няма как да не е библиотекарка, щом е "възвишена". И социален елемент има - обсъден е, макар и с едно изречение, ниският размер на библиотекарските пенсии. Изобщо има си от всичко по малко за едно форумно  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GeniusLoci |
| GeniusLoci 02 Юни 2017 15:28 Ми аз приех , че случката се гради на истински случай. Може би понеже зная за няколко подобни  |
| Всеки от нас знае за няколко подобни. За жалост и всеки от нас е ставал свидетел на подобни в близкото си обкръжение. Не дай боже някой от нас да е участник в такава случка, независимо като какъв. Това не отменя виждането ми относно разказа на Калин Донков. |
| Когато проверих за последен път, Калин Донков все още се "водеше" писател. Пише истории, много често измислени. За да заинтригува евентуалния читател, да го накара да се замисли. Тази колонка тука не е от раздела "Новини и Факти". Така че - давайте НАПРЕД, г-н Донков! Много хора четат електронното издание на вестника И заради Вашите размисли. Поздрав от Ню Йорк. |
Основният проблем на Калин Донков е, че ни предлага измислени истории които се опитва да продава за истински. Аз отдавна писах за това но следваше фризера..да продаваш измислица за собствено преживяване е пошло  акцента е продава  |
Именно в една от книгите в дома й видял снимката ми. Запомнил я, както помни всичко от годините с нея. С тоя спомен ме и разпознал Тъй като Калин Донков е писател, а ние сме читатели, имаме право да оценяваме написаното вкл. благодарение на онова, що сме чели. Цитираното е пример за възможно най-слабо писателско обяснение на нещо, за което е станало дума мимоходом по-горе в текста. Та ... Бай Герасим видял Калин Донков на алеята пред Александровска и го разпознал. Един вид това е причината изобщо да започне разказът. Но Калин Донков знае много добре, че не е Чък Норис, Барак Обама или Димитър Бербатов. Неразпознаваем е за 99.9999999999% от населението на планетата. Трябва да измисли нещо, което да обясни как така някой ще да го е разпознал ей така от раз. И съчинява следния казус - имало книга с негова снимка в библиотеката на възлюбената библиотекарка. Види се, с HD качество. И която е запечатала Вечния Образ на Калин Донков. Непроменимия. Неподвластния на времето. Разпознаваемия. Която бай Герасим видял. И запомнил. Така я запомнил, щото и с периферно зрение пред болницата да улови запечатания на нея образ. Защо я е запомнил? Причина няма, естествено. Самият Донков, слава Богу, не е чак толкова тщестлавен, че да започне да обяснява как го прочел Герасим, пък как му харесало, пък как жигосал образа на вече любимия си писател в съзнанието си. Ето защо е нужно друго ... И се налага бай Герасим да помни всичко от годините с библиотекарката, че да има как да е запомнил и тази случайно мерната за секунда-две снимка. Бай Герасим ще да помни не само снимката, но и образа и сумата на всяка сметка за ток, цвета на лявата перка на любимата й гупа, името на първата й котка ... ВСИЧКО! ... Абсурд, естествено. И писателско неумение ... А можеше да е толкова по-просто - бай Герасим вика Калин Донков не по име (ех, пусто его), а с "ей, чш" или нещо друго тривиално и много по-реалистично. Например се заговарят като двама неознати в болничното кафене, единият за да си купи вестник, а другият сокче и вода за свиждане на близък ... Не е лесно да се пише. Ето защо има редактори, коректори и издатели. И добре известно е, че поне половината от заслугите за хубавия текст са техни. Ако ги няма, резултатът е ясен ... Има да се каже нещо, но не може да му се придаде вид ... PS Издателят поне щеше да плати на писателя дневна карта за градски транспорт да обиколи няколко читалища и да се запознае с няколко библиотекарки. За да избере на фината, възвишена и "с лек характер" дама друга професия. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: GeniusLoci |
| Някъде Ерих Кестнер пише "В литературата не е важно дали нещо се е случило. Важно е че може да се случи" (по памет). Да оспорваш текст с "що лъжеш че се е случило" показва неразбиране. |
| Ееееех, нерде Ерих Кестнер, нерде Калин Донков ... Нищо не оспорвам, просто обяснявам защо на мен написаното не ми харесва и ми звучи недостоверно, макар - както се отбеляза - подобни истории да са навсякъде около нас. Проблемът е основно в (не)умението на автора да изгради обстановката около посланието си. Вкл. щото иска да е герой в разказите си. Не наблюдател, а участник. Е, не му се получава ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GeniusLoci |
| Ееееех, нерде Ерих Кестнер, нерде Калин Донков Напълно са съпоставими. И да вземеш да си смениш ника - много е претенциозен и хич не ти отива. Нещо гаче ли има във варовитата вода и острия континентален климат на Плевен. Или дали пък не са липите лятно време, дето те подлудяват? Или Кайлъка? Не знам, ама много талант блика от тоя град. Сега да не почне някой да ме задява за Цецка Цачева, Румен Петков, Московски и Слави. Или за Луканов.  Други хора имам предвид. Те се знаят. |
| "Безсмъртието им идва от страстите, от болките, от чувствата и жертвите, с които този сюжет се пресъздава, ..." Истинска история е, а дали се е случила е без значение. Всъщност човекът е искал да прехвърли имуществото си приживе на децата си, а за госпожата да остане евентуалната песния - ето тук не разбрах защо децата му не са проявили разбиране - тук не стои имущество, което да разделя, а само статус "женен"-"неженен". |
