Богатите живеят все по-дълго
Отиди на страница:
| Младите хора вече могат да си представят да живеят до 100-годишна възраст благодарение на качественото здравеопазване, пише Bloomberg. Средностатистическата жена в Япония вече живее до 87 години. От друга страна обаче много американци умират все по-млади и по-млади. На база на данни от последната година обществото на актюерите понижи с шест месеца прогнозата си за продължителността на живота на 65-годишните членове на американското общество. Здравето на американките на средна възраст, които не са от испански произход, се влошава най-бързо. Според ново проучване резултатът от тези тенденции е по-голяма неравнопоставеност между по-богатите и по-бедните американци. Най-богатите членове на американското общество не само живеят няколко години повече, те също така получават повече финансови облаги благодарение на данъкоплатците. Тенденциите ще са от изключителна важност, след като новата администрация и Конгресът обмислят да направят промени в системата на социалното осигуряване и здравеопазването. Дори леки промени на пенсионната възраст и формулите за изчисляване на обезщетенията биха имали много различни отражения върху бедните и богатите. Изследователите, група от 13 видни икономисти и експерти по политиките за здравеопазването, се опитват да изчислят колко дълго американците могат да очакват да живеят въз основа на доходите си. Фокусът на проучването е спечеленото от данъкоплатците в средния период от кариерата им, когато те са на възраст между 41 и 51 години. Използваните данни са от системата на социалното осигуряване. Резултатите са недвусмислени. През 1980 г. човек на 50-годишна възраст, принадлежащ към най-богатата група от обществото, е можел да очаква да живее с пет години по-дълго от 50-годишен мъж, принадлежащ към групата граждани с най-ниски доходи. До 2010 г. тази разлика е скочила до 12,7 години. С други думи, най-бедните мъже в САЩ на 50-годишна възраст могат да очакват да живеят малко повече от 76 години, или с шест месеца по-малко от предното поколение. Същевременно най-богатите хора на същата възраст би трябвало да живеят 89 години, което е със 7 години повече от поколението на родителите им. Проучването се съсредоточава върху мъжете, тъй като данните за жените не са толкова надеждни. През последните 40 години жените са навлезли в работната сила и това може да изкриви резултатите, тъй като по-ранните поколения жени са имали по-ниски доходи, но по-висок социално-икономически статут в обществото. Експертите все още не са подготвени да изведат конкретни данни за жените, но смятат, че при жените се очакват подобни, ако не и по-големи изменения спрямо мъжете, позовавайки се на по-ранен анализ. Един от важните изводи от 13-годишната пропаст в очакваната продължителност на живота е, че социалното осигуряване и здравеопазването се превръщат в много по-добра сделка за заможните американци. Преди три десетилетия богатите и бедните пенсионери са можели да очакват сравнително равни по размер социални облаги от правителствените програми. По-богатите като цяло са получавали по-високи изплащания от социалните си осигуровки поради по-високите си заплати и по-дългия си живот. По-бедните са получавали повече помощи от програмите за здравеопазване и по-големи изплащания от застраховки поради инвалидност. По линия на здравеопазването обаче издръжките са били в почти еднакъв размер. Ситуацията в момента е доста променена. Тъй като богатите живеят по-дълго, те могат да разчитат, че ще получат повече обезщетения от социално осигуряване по време на цялата продължителност на живота си, отколкото бедните. Точно това се вижда и от графиката. Данните за обезщетенията са въз основа на сегашната им стойност, които са получени от 50-годишните американци и са коригирани спрямо инфлацията до нивото на долара от 2009 г. През 1980 г. заможен 50-годишен мъж е можел да очаква да получи 103 хил. долара повече от беден американец на същата възраст. Тридесет години по-късно разликата възлиза на 173 хил. долара. „Тези резултати показват, че системата за социално осигуряване става все по-несправедлива поради по-широката пропаст в продължителността на живота“, коментират изследователите. Пенсионната система в САЩ изглежда по-справедлива, когато в анализа се включат всички получени от държавата помощи и всички данъци, платени от членовете на обществото след навършване на 50-годишна възраст. Независимо от това по-дългият живот дава голямо финансово предимство на богатите и представителите на горната средна класа. Има няколко теории защо здравето на широката общественост се влошава, докато богатите живеят все по-дълго. Някои посочват покачващите се нива на злоупотреба с вредни вещества, наднорменото тегло и самоубийствата. Други обвиняват икономическото неравенство, тъй като то е предпоставка за несъответствие в здравето. Цената на качественото здравеопазване се е покачила стремително дори за хората, които са покрити от медицинските си осигуровки. Хората взимат под внимание очакваната продължителност на живота, когато спестяват за годините, в които ще са пенсионери. По-дългият живот предполага, че те разчитат повече на социалното осигуряване като допълнение към спестяванията. Тенденциите за продължителност на живота също имат отражение върху държавните програми като социалното осигуряване, тъй като цялата общественост има право да ги използва. Засега най-важният въпрос е защо все повече хора умират млади и как това да се предотврати. |
| Самата истина...! С едно изключение,от мои наблюдения. Става дума за хората, преживели блокадата на Ленинград. Някакъв феномен е . Живеят до деведесет и....години. Здрави,енергични,обществено активни. И няма значение какви са им били заплати и пенсии. |
| Това е много интересно и даже странно...за дълголетието на блокадниците. Преминали са през ада приживе,победили са го и ...не бързат. |
| Златия,обяснявам си го с дарвиновия естествен побор. В най жестокия му вариант,глад и студ. Но е факт. |
| >>><<< Познавах една особа, преживяла блокадата и работила като шофьор през заледеното езеро през цалото време. Имаха Волга> Никога тази жена не седна за волана, при никакви обстоятелства. Казваше, че било страшно. |
>>><<< Познавах една особа, преживяла блокадата и работила като шофьор през заледеното езеро през цалото време. Имаха Волга> Никога тази жена не седна за волана, при никакви обстоятелства. Казваше, че било страшно. Kwo stana sq? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| Да,имат своите странности. Като например да се запасяват с храни. Зърнени,захар,брашно,сол,кибрит. И не изхвърлят храна,. Дори мухлясал хляб. |
Това е много интересно и даже странно...за дълголетието на блокадниците. Точно така трябва да бъде според последните открития в областта на медицината. Гладуването удължава живота. Правени са опити върху всякакви животни, но най впечатляващ е 20 годишния експеримент с маймуните. Забележете! В групата на гладуващите маймуни няма нито един случай на диабет, за разлика от контролната група която си е хапвала на воля. Раковите и сърдечно съдовите заболявания също са били по малко. Да добавя - гладуването по принцип се използва като лечебно средство. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Свиреп естествен отбор-да,но да не забравяме и за силата на духа. Преяждащите дебелаци(Чърчил е изключение  ) рядко стават дълголетници. |
| Те не са гладували 20 години. Може верно да е естествен подбор, оцелелите са по-здрави от обикновеното. А може и да са се научили да живеят по-нормално, демек по-скромно. А с темата да не би да искаш да кажеш, че развитието на медицината е нещо лошо? Щото богатите имат достъп до по-добра медицинска помощ и разликата трябва да е от разликата в медицината, не от това, че имат достъп до по-изискани кръчми. |
Преяждащите дебелаци(Чърчил е изключение ) рядко стават дълголетници. Рецептата на Чърчил е пиене, пушене и никакъв спорт, не включва преяждане. |
| Е,не,темата си е ясна. Имаш ли кинти,живееш по -добре и по-дълго,особено с напредъка на медицината. За Чърчил не споря,макар че народа е рекъл:"Тая шия не е от туршия."  Той е изключение.Повечето дълголетници са сухи и слабички люде. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
| Що ли ми се струва, че се разминаваме. In Memorian: James Dean, Paul Walker, Whitney Houston, Aristoteles Onassis... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Beetroot |
| Медицината върши работата на правилното хранене. Но гладуването е по ефективно. Под гладуване разбирайте ограничено хранене, а не пълен глад. Освен това това трудно се прескача генетичното наследство. В смисъл при лоша генетика, дори при правилно хранене трудно можеш да надхвърлиш 90 години. Но с лош режим на хранене можеш да си отидеш и 20-30 години по рано. Сега съвремената медицина ти добавя поне 10-20 от тези години. Което е добро постижение.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| По принцип е така. Само че трябва да се прави с разбиране. Един мой познат едва не умря след гладуване. |
| Гладуването удължава живота в смисъл, че те предпазва от преждевременна смърт. Но определено предпазва от доста коварни болести. В продължение на 75 години учените наблюдават един любопитен факт: ако плъховете и мишките приемат 30% или 40% по-малко калории от обичайното, те живеят между 15 и 40% по-дълго от обикновеното за техния вид. Това откритие предлагаше надежда на човечеството, че собствената ни продължителност на живота би могла да бъде увеличена някой ден, давайки възможност на все повече хора да живеят над 100 години. Като в Библията. Ново проучване обаче попарва тези надежди - макар да предлага някои насърчителни открития за здравето Сред колония от маймуни резус, проследявана над 20 години, животните, чийто прием на калории е бил ограничен с 30 на сто под нормата, реално не живеят по-дълго в сравнение с маймуните, които приемат нормални количества храна. При все това, тази диета предлага ясни предимства на животните, значително намалявайки риска от ракови заболявания. Наблюдава се "известно разделение между това, което наричаме "продължителност на живота" и "продължителност на здравето" - те не са едно и също нещо," коментира Рафаел де Кабо, експериментален геронтолог към Националния институт по застаряването в Балтимор и водещ автор на проучването. Докладът, публикуван онлайн преди дни изданието Nature, твърди, че това, което се е доказало като истина за гризачите и други животински видове, не е валидно за приматите (в това число и хората) - или поне при условията, в които са изследвани. Направените открития вероятно ще разочароват хиляди хора, които спазват строг хранителен режим на ограничение на калориите с надеждата, че ще отложат срещата си със смъртта. Ала резултатите успяват и да озадачат някои учени Настоящите наблюдения силно се различават от изводите от друго проучване на колония маймуни, проведено през 2009-а в Уисконсин, което открива, че ограничението в приема на калории води до предпазване от някои болести, свързани с възрастта - като диабет, рак и сърдечни заболявания. Освен това проучването демонстрира тенденция за по-дълъг живот при маймуните на диета, след като са отчетени всички причини за смърт. Разгадаването на това дали генетичният произход на маймуните, естеството на диетата или нещо друго е повлияло на несходството в резултатите, би могло да предложи важна информация за начина, по който действа ограничението на калориите, обяснява Де Кабо. При по-малко храна, маймуните са по-здрави, но все пак не живеят повече Новото проучване проследява 121 мъжки и женски маймуни в Националния здравен институт в Мериленд от началото на 1987 г. Една група от 35 животни - "началната" група, била на възраст между 16 и 23 години, когато стартирало проучването (маймуните от вида резус достигат полова зрялост на 5-7 годишна възраст и живеят до 27 в затворени условия). Останалата част от маймуните включвала малки и съзряващи видове, както и някои по-млади възрастни на възраст до 14 години. Всички маймуни получавали еднаква храна, ала контролните животни в експеримента могли да консумират колкото пожелаят по време на деня. Останалите имали ограничение да се хранят само със 70% от това, което изяждали дневно преди експеримента. Сред по-възрастните маймуни не се наблюдавала цялостна разлика в продължителността на живота между животните на диета и свободно хранещите се животни. Това важи, когато се отчитат всички причинители на смърт, както и когато смъртността от болести, свързани с възрастта, била изчислена отделно, откриват авторите. При все това, и в двете условия продължителността на живота е над нормата Освен това четири от по-възрастните маймуни на диета и една от контролната група са успели да надминат рекордите за продължителност на живота при резусите, достигайки възраст от над 40 години. Този факт особено интересува геронтолога Рик Уейндрук от университета Уисконсин в Медисън, който е и автор на по-ранното проучване върху маймуни. "За мен това е наистина важно - че пет животни или са достигнали, или да надхвърлили това, което се смята за максимална продължителност на живота при техния вид," коментира той. Сред по-младите животни учените не открили някакво предимство при оцеляването за индивидите на диета. И все пак при тях наистина се наблюдават по-ниски нива на диабета и раковите заболявания. До този момент нито една от маймуните в групата на диета не е била диагностицирана с рак, разкрива Де Кабо, докато при контролната група са се появили шест случая, пет от които са починали заради болестта. Това съответства на проучванията върху гризачи, които също са открили, че ограничаването на калориите предпазва от рак. Съществуват и други разлики Маймуните на диета имат по-малко тегло и изглеждат по-млади в сравнение с животните, които се хранят свободно. Освен това те изглеждали "по-млади" и в някои аспекти на метаболизма, съдържайки по-ниски нива на мазнини и глюкоза в кръвта, както и по-ниски нива на холестерола при мъжките животни от всички възрастови групи. Фактът, че болестите, свързани с възрастта, могат да бъдат избегнати дори ако продължителността на живота остане непроменена предполага, "че здравето и продължителността на живота са две различни неща," твърди Стивън Аустад, биогеронтолог към Здравно-научния център в тексаския университет в Сан Антонио, който е автор на коментарната статия към публикувания доклад. Това може да се смята за нещо добро, добавя той. "В идеалния вариант бихме оставали здрави до относително висока възраст, след което бихме отпадали по подходящото за това време. Това би било нещо добро. Не искаме хората да живеят все по-дълго, но с все по-влошено здраве". Може би решаващ фактор е естеството на консумираната храна Учените не са сигурни как да обяснят защо новото проучване дава различни резултати в сравнение с това от Уисконсин, в което само 13 на сто от маймуните на диета са починали от заболяване, свързана с възрастта, за разлика от 37% смъртност от контролната група маймуни. Но те имат някои хипотези за това, главната от които е: храната, която получавали маймуните в двете проучвания, е много различна, макар и общите количества белтъчини, въглехидрати и мазнини да са еднакви. Диетата на животните в Уисконсин се състои от пречистени съставки, смесени заедно, и има високо съдържание на захар, което може би обяснява защо толкова много свободнохранещи се маймуни в изследването развили диабет. Маймуните от Мериленд пък имали хранителен режим, изграден от естествени съставки, които съдържали повече растителни микровещества и омега-3 мастни киселини. В резултат всички маймуни в новото проучване са като цяло по-здрави, независимо дали поемат ограничен брой калории Макар че все още е рано да се правят заключения за това дали ограничаването на калориите води до дълголетие - близо 50% от по-младите маймуни са живи и до днес - авторите пишат, че те едва ли ще открият предимство при оцеляването в края на краищата. Ала все още е възможно да го направят, заявява Де Кабо, особено ако разликата в раковите заболявания се изостри още повече. |