| След изказването на Тереза Мей за отнемането на граждански права в името на безопасността, се сетих за една статия в сайта ми. Хич не нова... ----------------------- Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
Тероризмът като насилие над личността с цел налагане на чужда воля и постигане на неприемлив за нея, но търсен от насилника резултат, е познат от хилядолетия. Включително вземането на заложници и убийството им като ефектен и ефективен метод за всяване на страх сред нормалните граждани. Целите на тероризма са различно определяни, но винаги са благовидно оформяни. Водещи сред тях са стремежът към свобода, равенството между хората, всеобщото щастие в обозримо бъдеще, независимостта на народа, племето, личността. И винаги прилагането на терористичните методи е било оправдавано с висши идеи и идеали, с йезуитската формулировка за целта, която оправдавала средствата. Тероризмът винаги е бил два вида – личностен и държавен. Първият вид се избира като метод на борба от хора, съпротивяващи се срещу недопадащата им реалност, често обединяващи се със себеподобни. Държавният тероризъм е метод за смазване на волята на несъгласните с плановете на държавата. Тоест, с намеренията на определена каста, групировка, класа или партия, ръководещи държавата - терорист. През ХIХ век терористът е бил самотник и неговата мишена винаги е била точно определена . Това са висшите представители на държавата – владетели, престолонаследници, министри. Странични жертви е имало само при намеса на гражданите в ставащите събития. Терористите са планирали акциите си така, че да демонстрират пред населението своята цел като обществено полезна и добре са разбирали, че са им необходими съчувствието и помощта на хората. Същия стил и методи използват и терористите от 60-80-те години на миналия век. Съпътстващи жертви при акциите им са обикновено са служители на реда и сигурността. Това до такава степен митологизира образа на терориста като обществен защитник и отмъстител, че дори Хайнрих Бьол в „Шпигел” протестира срещу заклеймяването на терора, което пречело тези отчаяни хора да се завърнат в обществото. Подобна обърканост царува и в страните на Източния блок, гражданите на които възприемат терористичните акции на Запад като прословутия бунт на пролетариата, а ръководителите на спецслужбите се опитват да ги използват за свои цели. Изненадите започват с появата на сцената на организации като „Черния септември”, различните издънки на ИРА, всякакви палестински или други мюсюлмански организации. При тях неуважението към човешкия живот става водещ метод в терора. Взривове в зони, където се събират много хора / дискотеки, магазини, гари/, унищожение на самолети със стотици пътници, стрелба на публични места – поне външно това дава знак, че има “цивилизован” и”нецивилизован” тероризъм. Докато в началото на новия век хората най-после прозряха – няма различен тероризъм. Дали в името на “държавни интереси” или като стремеж към висши ценности, престъплението си е престъпление - под каквито и лозунги да се скрива погазването на човешките и Божии закони. Съвременният тероризъм вече не е война на личности /с идеалистично или объркано мислене/ срещу държавата в името на човешките права, а война срещу човешкия разум в името на лични интереси. Терористите – дали от страх, дали психологически пресметнато – не атакуват държавни представители или институции, а гражданите, за да ги манипулират. И хвърлят като стадо срещу държавата. Този опит да се пренесе войната на чужда територия и се узакони намесата в чужди дела е страшен с размаха си. Което стряска. Защото утре може да се поставят какви ли не искания в замяна на човешки живот – да се смени правителството, религията, сексуалната ориентация на народа. Някога случайни, днес жертвите от гражданското население са цел на тероризма. Колкото повече убити и ранени, колкото повече медиен шум, колкото повече обсъждания в обществото – толкова по-голям е насажданият в хората страх. Затова под удар са не само големи градове, но и в малките селища. Целта е видна – насажда се несигурност, усещане, че опасността е навред, че всеки може да е следващата мишена. При това независимо от етнос, религия, пол, възраст. От властимеющите мишена на тероризма стават децата, жените, слабите. Деградацията е явна, но тя отговаря на новите цели – бизнес. Идеализмът е заменен с откровен бандитизъм и тук изобщо не става дума за религия или етнос. По всички извечни закони на войната, войнът не се сражава с цивилни, жени, деца. И нито една религия не оправдава посегателства над слабите и невинните, над децата. Новото поведение на терористите е опасно – то показва, че те вече са преминали зад крайната граница на човешкото. Като стил и метод за постигане на политически цели, тероризмът е загубил съчувствието и разбирането на гражданите. Това е резултат от желанието да се постигне всеобщ страх, който обаче довежда хората до омраза към налагащите го. От друга страна, с посегателствата си над мирните граждани, престъпниците принуждават държавата да изпълнява конституционните си задължения за осигуряване на ред и спокойствие. Което обикновено става със засилване мерките за сигурност, съответно – с посегателство върху гражданските права. И хората го приемат, защото целта на живота са децата, а те могат да растат само в нормален, мирен свят. Така терористите, уж опитващи се да подкопаят държавата, засилват позициите й в общественото съзнание. Дали като благодетел, дали като по-малкото зло – резултатът е посегателство върху свободите на личността в името на сигурността на същата тази личност. Нещо повече – самите граждани тръгват срещу терористите. Плашещо е, че управляващите от години заявяват – при терористични акции България няма да преговаря с терористите. Войнствена позиция, която надали успокоява българите. Защото не за пръв път управляващите в прав текст ни заявиха, че просто не им пука за нас – човешкият живот се жертва в името на държавното реноме. Което май означава само едно – време е и ние да се грабваме оръжието. Пък после… Впрочем, какво му остава на нормалния човек, чиито права – на живот, на свобода, на избор, на вяра, на мир – са погазвани и от държавата, и от престъпниците? Терористи, крадци, обикновени и назначени мошеници, цивилни и униформени рекетьори? -------------- Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
| >>><<< От днешните горещи новини: В цяла Западна Европа в момента положението е такова, че радикалният ислям като че ли надделява заради криворазбраната толерантност към нетолерантните. Това нещо трябва да спре! По този начин експертът по радикален ислям и председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания Алекс Алексиев коментира в студиото на „Тази сутрин” на Би Ти Ви случващото се в Европа след поредицата от атентати. „Тези, които говорят, че това няма нищо общо с исляма, не знаят какво говорят”, подчерта той. По думите му основен проблем е, че дадена радикална организация се забранява в една държава, но по никакъв начин не се възпрепятстват действията й в друга. Отдавна ги говоря тези неща. В РБ не знаят хората какво е ислям, още повече радикален. Корените на радикалниоя ислям са в Корана(Курана) и са видимо неизкореними, защото няма ислямска религиозна институция, която може да ревизира Курана. Това се счита за върховен грях. Така, в тази полудревна книга се съдържатт текстовете, за които се захващат джихадистите. Не Картаген, а Корана! Картаген може да почака. |