Възходяща (обратна) йерархическа система
Добави мнение Мнения:12
| Обратната йерархическа система се използва отдавна. Тя служи за да е възможно да бъде установен най-добрия в някой бранш. Колкото повече са претендентите, толкова повече нуждата от нея нараства. За да имаме йерархическа система, както низходяща, така и възходяща, това означава, че имаме йерархически нива, където съотношението на бройката между всеки две съседни не е прекалено голямо, за да е възможна комуникацията между съседните нива. Ако е прекалено голямо, взаимодействието е блокирано повече или по-малко. При нарастващ брой претенденти за лидерско място, без структуриране на йерархическа система с йерархически нива, изясняването на това кой е най-добрия става невъзможно. Ще дам пример от спорта. Имаме част от обществото, което се занимава със спорт и ходи на състезания. От всички състезатели, състезателите по борба, са относително малко. От всички състезаващи се борци, състезателите в една категория са относително още по-малко. Да речем, че на днешното време имаме спорт в България (щото реално нямаме). Т.е да речем, че днес картинката е като вчера – преди едни няма и тридесет години. Взимаме най-пропадналия комунистически окръг, където даже нямаше спортно училище и съответно спортът в него не беше равен на спорта в другите окръзи – окръг Михайловград (днешна Монтана). В окръг Михайловград имаше около десетина клуба по борба. На всяко окръжно първенство излизаха десетина или дори повече човека в категория. На окръжните първенства от тях се излъчваха за един или най-много два дена окръжни шампиони. Окръжните шампиони отиват на републикански, където в категория има около двадесет и пет окръжни шампиона. За около два дена от тях се излъчва републикански шампион. Т.е. общо за четири дена се решава въпроса, кой е най-добрия. Всъщност това е времето необходимо за всичките категории. Това е в условията на правилна обратна йерархическа система, където от долу има двадесет и пет низови йерархически групи от по десет или повече човека, а над тях има една елитна група от двадесет и пет човека, която излъчва шампион. Да видим сега, как би изглеждало избистрянето на въпроса, кой е най-добрият борец в една категория, в България без наличието на обратна йерархическа система от въпросните две нива (всъщност те са даже три, защото във всеки клуб има по няколко човека в категория, от които поне някои отпадат, защото са разбрали на тренировките че няма смисъл да ходят на състезание). Двадесет и пет окръга по десет състезатели в категория, това прави числото двеста и петдесет. Ако ги пуснем всичките направо на републиканско, като първо няма да могат всичките да влязат в залата, защото това са двеста и петдесет в категория, умножено по десет категории – две хиляди и пестин състезатели на куп. Плюс треньори, приятели, които гледат, роднини – ще дойдат бая за една голяма зала от сорта примерно на зала Христо Ботев в София. Но да речем, че се хванат в залата. Двеста и петдесет състезатели в категория, се делят на две групи от по сто дваесе и пет. При две загуби се отпада, защото се търсят трите първи места. При първия кръг имаме сто двайсе и пет борби на три тепиха (това е голямо брой, защото има и с по два). Говорим само за една категория. Сто дваесе и пет борби, по десет минути за всяка (средно са примерно седем, щото при туш борбата е по-малко време), плюс три минути между борбите – средно стават по десет минути на борба. За един час са шест борби, умножено по три тепиха, това прави осемнадесет борби в час. Десет часа по осемнадесет борби са сто и осемдесет борби за един ден. О ужас – стигнахме, на базата на сложни изчисления, че за един ден ще се извърти един кръг и половина от една категория. След завършване на първия кръг в същата категория, нямаме нито един отпаднал борец, защото се отпада след втория кръг. При това ще отпаднат не повече от една четвърт. В третия кръг ще имаме около стотина борби. Очертават се борби само в тая категория вероятно около една седмица. Ама не ми се смята вече. Десет категории умножено по една седмица, това прави десет седмици. Десет седмици са към два месеца и половина. Състезание по борба, в което базово е имало общо не повече от три четири хиляди редовно трениращи борба в цяла България. Да си дойдем на думата сега. Четири хиляди човека живееха навремето в малките села. Ако се случи (хипотетично) да се кандидатират всичките, и да ги тестваме за политици (щото нали казваме че всеки има право да бъде избиран), няма да е възможно да избистрим въпроса само в това село. Като се прибави и факта, че всеки кандидат политик ще излезе с политическа програма, която само за да бъде прочетена, без да бъде обсъдена, няма хич да са му достатъчни едни десет минути, каквито се харчат за една среща по борба и стигаме до извода, че без правилна йерархическа система състезанието за политически лидер е направо невъзможно. Сега да направим една друга сметка. Срещу всяко депутатско място в Народното събрание стоят 25 000 гласоподаватели. Не 4 000, а 25 000. Като процент от парламентарната акционерна собственост, това е една двеста и четиридесета. Обаче имаме 4% бариера, която съответства на около десет депутата или на 250 000 гласоподаватели. Думите са безсилни, както и висшата математика (за сега се занимаваме с низшата), за да опишат, какво би се случило ако всичките тия решат да се възползват от правото си да бъдат избирани и се юрнат да кандидатират за депутати. Но аз понеже съм реалист все пак и ще предположа, че кандидатите реално са към 5% от обществото, т.е. от един едномандатен избирателен район (щото пропорционалната избирателна система, особено с 4% бариера очевидно не ни дава никакви шансове, за нормално състезание). От един едномандатен избирателен район от 25 000 човека това са 1250 човека, което е пет пъти повече отколкото са състезателите по борба в една категория на републиканско без окръжни първенства, за което казахме, че при десет минутна борба с почивките средно ще трае седмица. Това означава, че при пет пъти повече състезатели, които ще изложат и обсъдят управленските си предизборни визии за поне пет пъти повече време, ще са нужни едни минимум двадесет и пет пъти повече часове и дни, т.е. половин година. И не се смейте ако обичате, защото ситуацията е трагична. И става още по-трагична (или ако ще се смеете – трагикомична), когато ви съобщя, че реферът в това политическо състезание е електоратът. Т.е. електоратът в продължение на половин година не трябва да се занимава с нищо а от сутрин до вечер да слуша политически програми. А какво става, ако трябва да бъде сменен избрания вече депутат, защото е нарушил предизборната си програма или просто защото е катастрофирал и умрял? А ако някои хора искат да му опонират? И т.н. Ясно е следователно, че без нормална, т.е. правилна обратна йерархическа система е невъзможно да има избирателна система изобщо. Това означава, че няма начин, обществото да изясни, кой е най-добрия цар, депутат или както щете го наречете, който е на върха на йерархическата система. Но йерархическият връх до ден днешен не е останал без някой който да го заема. А обществото така или иначе му се подчинява, защото анархията е невъзможна, не само в човешкия свят но и в животинския. А така също и света на неживата природа, където също има йерархия. И така, на йерархическият връх има някой, „комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове”. От друга страна е съвсем сигурно, че без правилно състезание, на тоя връх не е най-кадърния, а е властовото статукво. Всички ние, така или иначе, ще му изпълняваме законите (наредбите) и ще му плащаме данък (т.е. и лихва, и монополно висока печалба). По тоя начин, ние така или иначе крепим властта на елита на власт срещу конкурентния реален елит. Ето това се случва, когато липсва правилна избирателна система, която задължително трябва да бъде правилна обратна йерархическа система. Обаче не е. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Български мъжо, ти ли си авторът на трактата? Убедителен ми е откъм убийствения реализъм и безизходния песимизъм. И все пак, коя е изборната система, която да осигури възходящата йерархична система? Ти констатираш само, че я няма и затова сме на нашето дередже. И ще пребъдем, ако не се промени изборната система. Ти как я виждаш промяната? Пък после ще те питам кой ще я направи таз промяна. |
Sofiaman 09 Юни 2017 13:07 Български мъжо, ти ли си авторът на трактата? Убедителен ми е откъм убийствения реализъм и безизходния песимизъм. И все пак, коя е изборната система, която да осигури възходящата йерархична система? Ти констатираш само, че я няма и затова сме на нашето дередже. И ще пребъдем, ако не се промени изборната система. Ти как я виждаш промяната? Пък после ще те питам кой ще я направи таз промяна. Четене му е майката, уважаеми софийски колега. Благодаря за въпроса, защото трябва да се чете избирателната система, която съм предложил в далечната 2006 година. Вкл. съм обяснил и кой и как ще я направи тая промяна. Ето я: http://bgman13.blog.bg/politika/2013/11/21/protestadjiite-da-si-organizirat-paralelna-dyrjava-pred-parl.1209140 П.П. Аз съм автора на трактата, ако ме питаш сериозно, а не се базикаш нещо. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |
| Благодаря за отговора. Към сериозните текстове се отнасям сериозно. Само че, за да не питам, можеше да "линкнеш" идеята си от 2006. Доста е пространна, ще иска време да я прочета. Но още отсега мога да си повторя въпроса, каквато и да е идеята ти: кой ще я осъществи? Защото тези, които са оторизирани да направят това - депутатите, са избрани по сегашната система и хич не им отърват каквито и да било промени. Все едно да ги убеждаваш колко добре би било за народа те да си намалят заплатите. Случвало ми се е по този повод да разправям старата притча за котката и мишките: стигнали до единодушното решение да завържат звънец на котката, когато най-малкото мишле попитало "А кой ще завърже звънеца?" Та и с промените - кой ще ги осъществи? Но ще продължа след четенето. |
Sofiaman 11 Юни 2017 01:46 Български мъжо, запознах се с твоята изборна система от 2006. Готов ли си да отговаряш на въпроси? Винаги готов! |
| Да, ето го първия въпрос, основния. Както разбирам, системата ти наподобява римските легиони. Електоратът се дели двукратно на по сто и центуриите избират центуриони: на първото ниво това са общинските съветници, на второто са депутатите. Ако последните са 600, както предлагаш, електоратът излиза 6 000 000, което е близо до реалния брой. Заплащането на избраниците играе съществена роля в твоята система, но него няма да коментирам. Ще попитам само за първото ниво, но въпросът ми остава и за нагоре. Добре, няма партии, които да спускат парашутисти, има народен вот в пълния смисъл на думата. Събират се 100 човека или по-малко, но поне 51 от списъка на стоте, и избират общински съветник. И по каква изборна система го избират, питам аз? 100 души - 10 рода. Гласовете се делят приблизително на 10. Откъде ще дойде необходимото мнозинство? Нека науча първо това, пък да продължим |
| Йесус Мариа, какъв синхрон, каква идилия! Ще речеш, две души в едно тяло. Но един от двамата е по-главен. Този с главната буква, комай. СофиАнец, баровец. Другият е провинциалист, подизпълнител. Но диалогират, диалогират, с упование. Да взема да пусна пак зелено поле с червени макове, толкова е ободряващо.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Sofiaman 13 Юни 2017 11:30 Събират се 100 човека или по-малко, но поне 51 от списъка на стоте, и избират общински съветник. И по каква изборна система го избират, питам аз? 100 души - 10 рода. Гласовете се делят приблизително на 10. Откъде ще дойде необходимото мнозинство? Значи за да речеш, че избират по система, трябва да са много хора. При малко хора не ти трябва система. Ситуацията вече е твърде опростена. Верно - имаш ли дори двама човека, отношенията са сложни, като между хора, висши организми. Но все пак не ти трябва система в случая. Може би въпросът ти е породен от това, че си представяш, че стоте човека като се съберат ще гласуват само един път. Не - ще гласуват повече от един път. И както и да гласуват, т.е. както и да разиграят отделните срещи все става. Накрая обаче трябва да стигнат до консенсус, при който върху документите да се подпишат минимум 51 човека. Ако не го направят, значи няма да имат общински съветник или няма да сменят, тоя който вече са избрали. Но могат да се съберат примерно след един месец, през което време, ще доизбистрят ситуацията на сайта на своята низова група от сто човека електорат. Освен това, предположението ти, че ще излязат десет човека кандидати за народни представители, вероятно е хипотетично максималното. По-вероятно е да излязат не повече от пет. Което прави още по-лесно тестването всеки срещу всеки. Т.е. ще им отнеме по-малко време. При пет кандидата за об. съветници, ще им е нужно, евентуално след оттренирване на упражнението след първите няколко пъти - вероятно час. А ако се явят десет или дори двадесет човека, ще им е нужно примерно два часа. Но не вярвам да се явят толкова кандидати. Повечето кандидати означават повече гласувания, т.е. срещи всеки срещу всеки. При двадесет човека вече ще им трябва система - примерно да разделят всички кандидати на две ли дори три групи, да гласуват за всяка група по отделно и първите двама от всяка група минават на втори кръг - общо шестима. И т.н. Но това избирателната секция може да уточни предварително при дебата на сайта си. Дори обаче, да не бъде избран най-добрия, това не е проблем, защото вече избраният може да бъде сменен, примерно след три месеца. След още три, сваленият може да бъде отново избран - ако не е умрял, няма нищо фатално. А междувременно, по всеки въпрос, който въпросната избирателна секция от сто човека има мнение, може да гласува на собствен референдум и да задължи представителя си в об. съвета да гласува и той по съответния начин. В противен случай го уволняват немедлено. |
Добави мнение Мнения:12