Сега пък служителите на ФСБ ще ни обясняват културата. |
Прав е авторът, но когато парите не стигат, си има приоритети. Винаги и навсякъде е така, както на държавно ниво, така и в ежедневието на индивида.. |
Не просто не е приоритет - нещо повече, срещу нея се провежда наказателна акция. Държавниците ни не зачитат хората на изкуството, техните обществени позиции, предложенията им за промени в законодателството, не зачитат дори техните протести. Когато съществува грижа към определена дейност, тя процъфтява. Грижата за болния го оздравява, грижата за природата я съхранява. Следователно, може да се очаква, че грижата за културата ще я възроди. Вместо да я наказват, биха могли да се грижат за нея, нали... Ох, поредният ощетен мегаталант, дето цял свят го признава, продал е милиони дискове, събира десетки хиляди на самостоятелни концерти, но тази гадна българска държава го игнорира. |
Защото хората на изкуството са прекалено много. Навсякъде е пълно е с млади хора, които правят разни "проекти" и това било радост за тях. Аз като правя проект, това е преди всичко работа, натоварване и напрежение. Има и хубави моменти- когато решиш труден проблем. Когато пък го одобряват в Общината- късане на нерви. А те- радост?! |
GeniusLoci, На теб май целият свят ти е крив, а ? В т.ч. и интервюираният ... това, което казва, е вярно ! |
Случайно ли последният ред на материала е изнесен в заглавие? А по същество: Разбираемо е защо културтрегерите се сърдят че не са достатъчно хранени хора на властта. Пък истинските творци винаги са били недохранени. Трудно си представям охранен гений. |
Полковник, може от ВВС - и готово. Защо да плаща отчисления за пенсия. Да не е луд. А държавата е длъжна. Въпросът е на кого. |
В соца Щурците и ФСБ го играеха на авангард на държавата както Левски и ЦСКА. Хем авангард, хем на държавна заплата. Но недоволстваха, че ги мъчат цензори. Бяха направо революционери. Дойде '89 - оглавиха барикадите. От тогава досега все чакаме да ги видим на някой стадион в Западна Европа. Чакаме. На Горан Брегович май не му пречи държавата. Докато много учени от преди '89 станаха професори след '89 в същата Западна Европа, без обаче да са се били в гърдите, че държавата не им помага. |