Добави мнение Мнения:14
Хубав спомен за големия Чернопеев! Вечна му памет и слава! Благодаря  |
| Ристо Чернопеята, познавам един негов потомък - д-р Тихомир Ячев, живее в Париж. Най-одухотворения и интелигентен човек, с когото животът ме е срещал....Обади се бе, Тишо!!! |
. Но къде и кога сме забравили за това? Кога ли? През последните 25 години на национален нихилизъм и изопачаване на историята. Днес за мнозина имена като Ангел Кънчев и Никола Славков са само имена на улици. |
В учебниците ни тогава може да е имало, може и да е нямало няколко реда за борбите на българите край Вардар През последните 25 години на национален нихилизъм и изопачаване на историята.  |
.| Вероятно най-добрата роля на Стефан Мавродиев. Всъщност май целият каст на "Мера според мера" прави ролите на живота си именно там. |
Вероятно най-добрата роля на Стефан Мавродиев. Всъщност май целият каст на "Мера според мера" прави ролите на живота си именно там. Точно така. Благодарение на покойния Жожо Данаилов, мир на душата му, и на ентусиаста Гошо Дюлгеров. Покрай тях цяло лято в Созопол говорехме на македонски. НБ. Когато Рангел Вълчанов правеше "Лачените обувки", говорехме на шопски. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Ние не сме наследници на велик народ. Не сме го забравяли нито за миг, г-н Донков. И затова сме контра на песимизма, който изглежда е редакционна политика:Ние сме самият този народ. Но къде и кога сме забравили за това? http://www.segabg.com/article.php?id=859222 | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: hick |
| С добрите Ви думи за тая книга (според https://literaturensviat.com/?p=111223 излязла през 2015-та), отваряте бая работа с търсенето ѝ - не само я няма в продажба онлайн, ами даже я няма и на сайта на издалото я търновско издателство Фабер: http://www.faber-bg.com/index.php?mod=events :-) Но ще излезе, няма къде да отиде. Ако трябва, може и до Дерманци да се отиде, не е през света - наскоро нацелих "Чорбаджиите" на Константин Терзиев, забележителна художествено-документална книга за хаджи Юрдан Брадата, смел българин и участник във Велчовата завера, прясно преиздадена и в продажба в .. супермаркета в Елена :-) | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: hick |
Калине ("Калин" вярно, че е и на руски, нямат си звателен падеж като нас и чехите, но така се обръщат сегашните сноповръзвачи, като вземат терк от Европата, която иначе ни дава много, вкл. и на поетите, но нас, на трудовите хора - цък, язък), ама толкова инфо събра в тия редове. Да, за Югославия, Албания, Македония иза други неща такива зиг-заги (или зиг-заци?) имаше в нашите учебници, пък се изучихме някакси кой за артист, кой за пианист(-ка), кой за доктор, кой за поето-драматурго-писатело-журналист, че и колумнист, кой за заварчик или профдеятел. Понятието "сноповръзвач" и сродни думи въведохме с един сегашен десебеец (ама май вече не е и такъв) през 60-те, когато "Лит. фронт" публикува интересен и смешен пасквил, да го нарека, относно за кръгове в нашата прекрасна Столица (някой да се сеща какво значи stolica на някои братски езици, освен табуретка или стол?), които "снобееха" (тогава май не се казваше баш така) и хумористичният герой, като по"pаднал на купон се наслушал на какво ли не, та чак един/една се изтъпанил/-а с думите: "А чели ли "Die Ansihten eines Klouns"?"И тям подобни извержения на духа и тялото. Станал нашият със стаканчето или рюмката и почнал "Кверохи, кверохи, кверохи ..." Нататък не помня смисления текст, но следваше ритмиката на "в студените бездни слезни" и т.н. Народът наоколо, независмо от погълнатите грам-молове ликьоро-водъчни изделия, изпопадали. Това беше по времето на грехопадението, импровизацията, Артуро Хи, зелените ояи и хубавата уста, самотния бегач, горещото пладне и смъртта, която все я нямаше. А филмите бяха хубави (изразът се отнасяше за "Легенда за Паисий" . Тогава в Димитровград Сръбски на гарата пишеше: "Сречан ти пут, друже Тито", а в Залата се проведе среща на студенти от балканските страни с представители на ФНРЮ (тъкмо станала СФРЮ) точно от Скопския ун-т. И се яудим защо говорят все с поправки на речта - забравяха да причат прави македонски. И бай Тошо беше, с дискретна охрана. А в София открай време се избиваха на югославските народни певци и певици, не за Цеца и лепата Брена. и "Д-р" и целият Нушич си беше нашенец, въобще, бихме казали ние сега, мазало беше отвсякъде, ама маслото си беше "чисто", предимно краве или смес. Ами Кощана? Ала цуро очи имаш ... Та, браво за позицията, Калине. Така трябва. Има и други, но всеки си избира и пътя, и Героя, и Джина. Качвайте са на омнибуса, прочее. |
Добави мнение Мнения:14