УНИВЕРСАЛЕН ПЛЮВАЛНИК
Отиди на страница:
Привет на форумната младеж от един постоянно пътуващ одъртял елемент, живял 40 години в НРБ и пренасочен към западните капиталистически стандарти, благодарение на посткомунистическия манифест на превратаджиите-мафиоти в ЦК на БКП, прокудени от лоното на партията и мечтаещи да видят финала на същата "кърмилница" с не малката любезна помощ (съпомоществователствуване) от страна на нашите САЩски & западноевропейски приятели към които пишещият е изпитвал - и ще изпитва - морално преклонение, любвеобилен респект и чрезвичайна любов до края на земния си живот.  Преди няколко дни. Лондонско (черно) такси, ЖП Гара "Виктория", експрес до Гетуик, заверяване на билетите и... take-off, кратко хвърчане из капиталистическите сини небеса и приземяване в.... Брюксел, където, за разлика от Великий Патриотин Сидеров, не така великия фон-дютен и неговата секретарша отиваха на "Златно рандеву", доказвайки на някои самоделни политикани, че за да те приемат някъде, трябва да си абсолютен кретен, ако не си организираш мийтинг в аванс.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: von_Newmann |
| Задължителното такси, освежаване на езиковите ми познания на *дач и френч с шофера на такси, който се оказа РУСНАК и към който, периферното ми зрение мълниеносно долови, секретарката изпитваше респект, не като мъж, а като азиатец-брат от Великата Северна Русь, придатък към още по-велик Брацки Китай. Изгревът бавно, но сигурно настъпваше. Тъй като рандевуто беше преди 9:30 часа тукашно време, а и знаейки табиетите на мързеливите европейци, не предполагах, че някой ще ни чака в сутрешните часове преди упоменатото време, когато босовете на компаниите разполагаха техните морни тела по скъпите армчеърс и други шикозни придобивки за отмора и бизнес, бизнес и отмора, но се оказа че Европа започна да ме изненадва все повече и все по-често. Позовавайки се на моя неизневеряващ инстинкт - да се появявам на срещите 15 минути по-рано, което се цени особено много от пръдньорите. Все пак имахме достатъчно време със секретарката решихме да пием по едно кафе Лаваца в ранобудното кафене льо Рууж, недалеч от паметника на Симьон Булевард - така се запаметява по-лесно - освободител на амигосите и амигите на проспериращата в момента държава в Централна Америка, водена духовно от духа на селския кретен Хуго Чафков. Поглед от масите пред кафенето към две от капиталистическите сгради на процъфтяващ Брюксел, център на просветата и замеряните брюкселяни от нашите пампайци с политическо-националстическа носталгия към СССР, до един от Атака. Да вметна, че нито другаря von Newmann, нито неговата хонгконгска секретарка Л**, имаха намерение да развиват подобна дейност, но й припомних случая "Тапи от Шампанско", за който, Тя, като агент на китайското външно разузнаване, беше запозната.  |
| И тъй като форумната група от правилно ориентирани ще се впечатли, така както се е впечатлявала от подобни творение на изкуството по време на приключилото управление на техните бащи и дядовци, анонсирам паметникът за който никога не съм предполагал, че може да бъде локиран в лоното на ЕС. За пикаещото човече и за сградите на и към Европарламента, гледайте ютууб и четете Википедийтъ, за да алаштисате. Ние, Шпионите, показваме друг ъгъл на виждане към определени държави и събития.  Паметник на прогресивен наш другар и освободител - нещо като Цар Освободител у Софето.   |
И тъй като форумната група от правилно ориентирани ще се впечатли, От кво да се впечатля? От Брюксел!?   Да ти кажа ли къде да идеш да ядеш там?  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Асол |
Да ти кажа ли къде да идеш да ядеш там? Ами, след тригодишно пребиваване - и там - може би зная много, ама много по-добре от вас - интернетните емилиосалгаревци - къде какво сервират, като имате предвид, че си падам по морските храни, а не стек сирлионите, шампанското и бирата на които налитат тукашните политици и гости на града от восточните щати. Все пак говорим за бизнес визита, а не за клошарско присъствие, нали?! Имате време да помислите до понеделник, защото вторник - след обяд - летя за Париж, където ще имам атракционен престой за около десетина дни, та си кажете мъката, какво да ви снимам и къде и какво да ям - тоже съм бил там за 3 години, като не пропускате, че Ла Дефанс, не е Париж, но се вижда от Париж и Париж от Ла Дефанс, територия върху която въпиющ експириънс от времето на "прогреса" има уважаемата събеседничка Симплифайд Сълушън, която също може да удари едно рамо в това направление. Контрейли-КЕМтрейли из небесата на Брюксел, незабравима атракция, подарък с любов на бавно, но сигурно, унищожаваното еврообщество, дело на САЩ - световен жид и отровител на въздуха.   |
wreckage 24 Юни 2017 11:2  напълно подкрепям. фона е досаден аd vomitum, грандоман, графоман, суетлив и кух, нищонеказващ хоминкулус. дебне само някой да каже, че е бил някъде, ял и пил там, и хоп, фона дофтасва виртуално 'на мястото' и те ти репортаж след репортаж. |
| Мизийке, нека бъдем снизходителни. Може би човечецът страда от липса на внимание. Ами ако няма близки? Аз поне не съм срещала негов постинг с намек за съществуването на роднини, приятели, дори колеги за читав тиймбилдинг . Живял 40 години преди 1989, ами това си е сериозна възраст и ако си сам на 60+... Да си сам в Амстердам и на 20+ вероятно е кофти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
От Брюксел!? Ами ако ти стиска да отидеш без хиджаб и придружител от мъжки пол в Моленбек, може и да се впечатлиш, знам ли, не съм била в Брюксел и нещо нямам мераци напоследък ни за там, ни за Париж, или Лондон.  |
| Дублира постинги, извинете. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
Здравка 24 Юни 2017 15:10 И понякога пише и хубави неща. В момента се сещам за цитата му на Керуак в един коментар: ...единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж,... |
нещо нямам мераци напоследък ни за там, ни за Париж, или Лондон По същите причини. Дори в по-малките градове в Германия е повече от тягостно и неприятно, щото са се заимали с драги гости | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |