Добави мнение Мнения:3
 |
Когато хомофоб осъжда недостатъците на съответната общност, задължително след вица за лорда заявява категорично: Нямам нищо против тези хора, аз самият познавам много такива и съм в отлични взаимоотношения с тях, винаги съм ги подкрепял. Вицове за педераси не разказвам (онзи за лошия смисъл е единствения смислен) и не познавам педераси (всъщност имаше един съмнителен, но не съм го виждал от двайсет години). Съответно нито имам взаимоотношения, нито подкрепям.Ерго, не съм хомофоб, а читател на вестник, в който ни в клин, ни в ръкав редовно се пише от и за педерасомразци, педерасолюбци и педерасолюбки. Впрочем в последно време последните две групи като че ли преобладават, а педерасомразците, пък и самите педераси, изглежда се крият, та не е чак толкова интересно. Ама не е и чак толкова лошо, защото от всичките тия групи най-добре разбирам точно педерасолюбците. На пръв поглед позицията на педерасолюбеца изглежда също толкова псевдоинтелектуална, колкото и на останалите. Обаче дълбоко в себе си, тя е единствената житейски смислена. Защото, както казваше един мой състудент, педерасите са нещо много повече от лауреати на колективна награда Дарвин. Кой, казваше той, освен истински герой, би жертвал по такъв безкористен начин и живота, и гените си, с едничката отплата да има повече жени за нас и повече ресурси за децата ни? Не критика, а паметник заслужава безименният незнаен педерас! Така че, педерасолюбците - ! |
Добави мнение Мнения:3