Отиди на страница:
| И развитите демокрации - построиха доста неща, но за сметка на останалия свят - щото демокрациите нищо не могат да създадат само със собствени ресурси - те работят на друг принцип - взимат от всички и дават само на своите хора. А инструментите за това са различни - от брутално заграбване на чужди ресурси, през "приватизацията".. към печатането на пари на корем.. защото са резервна валута.. до налагане на икономически санкции щото ей така, щото могат. Например уж заради "нарушаване на човешките права" - толкова много хора бяха убити, заради това. Или пък нарочване на дадена държава за терористична с измислен съдебен процес. Само и само да бъдат оградени ресурсите и. Ами 40-50 годишната блокада на Куба? Унищожаването на Ирак, Сирия? След едни такива намеси.. там и трева не никне с десетилетия. Само хаос. И глобализацията сега е пак начин да се източат колко се може повече другите държави. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mick |
| Опс и любимото ми - печатане на пари на корем и даването им назаем. След което заемът се иска от "лошите" държави - точно в правилния момент, така че евтино да се получат ресурсите на държавите, а на тия дето слушкат им се отпускат още повече. Няма развита държава без огромен дълг, дълг който тя не изплаща, ами "рефинансира".. те. балонът се надува надува и надува, и пак останалите държави плащат сметката. |
"големите" монументалисти (Старчев - авторът на паметника пред НДК) завършваха школите на КПСС в Москва. Какво ли е чел Сула?Щото ей аз какво намирам за завършването на Старчев? Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София през 1959 г. в класа на проф. Марко Марков. Нерде Павлович, нерде школи на КПСС в Москва? Родът Павлович, да припомня , е с корени от Дупница .. Верно много жега - и стават грешки .. не знам, дали Сула да не попрестане да пише, докато се не захлади? |
| За климата,жегата и червената кръвна захар на симчо Климатът е мотор на историята, твърди известният френски историк Еманюел льо Роа Ладюри. Сигурно е така. Но, ей Богу, за мен си остава загадка защо всяка година – особено с настъпването на жегите – у нас се разразява и по един взрив в колективната памет на нацията, свързан с комунистическото минало. Че топлината рязко повишава кръвната захар, спор няма – медицински факт. Ала при нашенските социалисти, изглежда, че проблемът е двоен – веднъж по физиологически, веднъж по идеологически причини (включително заради знамената, пропити със символиката на кръвта, но най-вече поради непреработеното комунистическо минало). Впрочем връзката между комунистическата идеология и кръвната захар не е някаква собствено моя налудничава фантазия. Само припомням, че в началото на ХХ в. футуристът Филипо Томазо Маринети пише стихотворението "Сърцето ми е от червена захар", замислено да се превърне в химн на световния социализъм. Творбата се рецитира по соцвечеринки из цял свят, включително в България, но не щеш ли след края на Първата световна война споменатият Маринети заедно с друг виден италиански социалист – Бенито Мусолини (главен редактор на левия партиен официоз "Аванти"  , тръгват да полагат основите на друг един тоталитарен проект – на фашизма в световен мащаб, което пък е друга тема, също не за пренебрегване.На 2 август 1891 г. (20 юли по стар стил) на връх Бузлуджа се изкачват двайсетина представители на социалистически дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Казанлък, Стара Загора (двама-трима се разсейват в последния момент). Тогава, както е добре известно, под председателството на Димитър Благоев се провежда учредително събрание на Българската социалдемократическа партия (БСДП).Работата е там, че въпросните дружинки се възползват от честванията, посветени на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и неговите 26 четници, загинали на 18-19 юли 1868 г. Причината била, че при управлението на Стамболов имало доста строг закон за публични политически прояви. Така или иначе фактът е налице – след 1944 г. на този връх се извършва една огромна историческа подмяна. Подвигът на Хаджи Димитър и неговите събратя, обезсмъртен в най-известната балада в българската литература, постепенно помръква под наченките на едно партийно-тоталитарно строителство. А връх Хаджи Димитър (както е истинското наименование на това място), лобно място на истински герои за националното освобождение, продължава да тъне в забрава заради бетонирането на това място на една идеология. Извинете, но кое от случилото се на 20 юли (2 август) е по-значимо с оглед на българската история: саможертвата на едни поборници на българското Възраждане или раздумката на малка групичка хора с леви убеждения, решили да се сдружат под сенките на партиен принцип? Ботевата балада "Хаджи Димитър" или изображенията на Маркс, Енгелс, Ленин и на ламята на световния капитализъм, прободена право в сърцето с червеното знаме върху една от мозайките? За дълбоко съжаление на днешните български социалисти ликовете на Тодор Живков и на Людмила Живкова са безвъзвратно унищожени, но пък при нужда биха могли да бъдат заместени с мозайки на Владимир Путин или Корнелия Нинова (Тодор Живков също е бил изобразен на соцмонумента приживе). Седем години след седянката на върха, председателствана от Димитър Благоев, по-точно през 1898 г., там се изкачват дейци на българското освобождение. Правото да държи тържествена реч е предоставено на Иван Кършовски, който през сълзи се обръща към множеството с думите: Бузлуджа е новата българска Света гора. Докато за това има спомен, докато потомци изкачват върха със спомен за саможертвата от 1868 г., това ще е доказателство, че България още не е умряла, че българският народ още съществува, че старовременният юнашки дух и неустоимата храброст още не са изчезнали из сърцето на съвременния българин. Да би знаел клетият народен поборник и другар на Хаджи Димитър какви речи някой ден ще се държат от този старопланински връх и чия памет ще се чества там. Могло ли е и през ум да му мине на него, видял с очите си освободена България, че вместо баладата на Ботев вместо: Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен! оттук ще звучат псевдостихове като тези на Димитър Методиев от "Песен за генералната линия": Над Старопланинската верига – като петел, червен и бухлат – Слънцето кукурига. И свети – през граници и разстояния – твоето име, твойто червено сияние! Съпоставката е зашеметяваща. Показателна за споровете, които водим и продължаваме да водим и днес. За паметта, която ни вдъхва живец, и за безпаметството, в което, волно или неволно, тънем. Прочетено в: http://www.dnevnik.bg/analizi/2017/06/30/2997874_buzludja_chiniiata_pametta/ |
нас, простите граждани Не го казвам аз. Сула сам си признава. Аааа... нийе саде Сула... азъ ут кога твърдя, че съм проз? Пък и в днешно време това е предимство... Неслучайно Народът твърди, че умните на простите вода носят  |
Съпоставката е зашеметяваща. След Гео Милев (Симпли  ) мое се зашеметявате поединично, по двойки или в съвкупност. Ако искате и на главите си заставайте, вверх ногами - нищо не хваща дикиш. Не само не ви помнят, не искат да ви помнят, и няма да ви помнят. Хората даже турците помнят с нещо хубаво, а вас не искат да ви чуват. Как тъй не се ашладисахте бе? Щото сте чуждо тяло за хората. И хората помнят и оплакват Гео, Вапцаров, Вела (оная от Велинград) и много, много други, а за Райко Алексиев и подобните му, некак освен едно прекъстване - друго няма. |
И това е паметник. Усещаш ли Да, усещам наглото безочие, с което болшевишките престъпници злоупотребиха мечтата на поета за справедливост... Да се цитира в подкрепа на болшевишкото крадене - красивия Смирненски, монументалния Вапцаров, че и смачкания Пенев... е гавра с националното богатство, което тези хора са. Селективната партийно идеологизирана памет не е оправдание. Тя е тежко и очевидно непреодолимо наследство. |
с което болшевишките престъпници злоупотребиха мечтата на поета за справедливост... А вий (не ме питай кои сме ние - вие сте разликата на сичкото общество в онез години минус болшевиките), кво направихте с мечтата на поета? Въпросът не е риторичен, а конкретен. Направихме 1, 2, 3 и т,н. - Дай да видим! А като отговориш, ще си поговорим и за днешното безочие. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
че и смачкания Пенев... Може ли по-подробно - от кви позиции го размятваш като флаг? Той твой флаг ли е? Може ли по-подробно? После ще ти предложа да си поговорим за безсрамието. 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; идват, нахранват се, а който желае я лимонада, я бира - в ресторант няма да ходи; за всички - за теб и за мене - в левия ъгъл при входа тука бюфет уреден е. Не се озъртай, не губи време! Не ще ти сервира друг; вземай, каквото ще вземеш - ти си бюфетчик тук! Става просто така: едната ръка е продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач. На отсрещната маса стои малка кутия - това е бюфетната каса. Да кажем, че бира изпиеш - сам заплащаш цената, ресто си връщаш пак сам. А съвестта ти е контрольор там. В нея насочил свойто съмнение, днеска аз питам домакина Давид: - Как е паричното обръщение? Сигурно има голям дефицит? - А той ме упреква и се възмущава: - Как може - казва - обида такава? Несправедлив съм бил към съвестта! Сметката точна била. А пък вчера, при преброяването вечерта, в касата той и бележка намерил. Вземам бележката, в ръце я държа, засрамен я гледам и в нея - прочитам: "Десет стотинки още дължа!" - Сложил и подпис длъжникът строител. Пил той, платил, но парите не му достигнали с малко тогава касата все пак не е дефицитна - ето - човекът бележка оставил! А над кутията глава надвесил, днешната сума брои домакина; свършва проверката и казва весел: - 30 стотинки в повече има! - Радост голяма в сърцето ми бризна, сякаш най-после в същия час рухна световният капитализъм. Братя строители, гордея се с вас! Запад, сложи си монокъла и виж колко богата е мойта страна! - Банките в Нюйорк, Лондон, Париж: нямат такава висока цена! В мойта Родина растат и живеят нови хора с нов морал! - Днес тези 30 стотинки за нея са огромен капитал! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
красивия Смирненски, монументалния Вапцаров, Ако ги размениш, повече ще им отива. Макар че за Вапцаров ще трябва малко да си попромениш представите за ужасно и прекрасно. |
ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ В утрото на светла ера, с факела на нова вера, идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел, а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици, спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел. Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили, грохне мъртъв на земята някой воин поразен. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. И развели буйни гриви, над пожънатите ниви, като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Под копитата извива прах на облачета сиви и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд; сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна - кратка схватка, и наново ескадроните летят... Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов. Свил десницата корава, целий свят се днес изправя стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда на световната неправда, на сподавения стон и човекът да намери зад открехнатите двери мъртви старите химери на бездушния закон. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, вий - развихрени предтечи на безоблачните дни! С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход на възбунените роби, на червените вълни! И когато сетний камък на обгърнатия в пламък и разруха древен замък се отрони в пепелта, вий слезнете от конете и земята целунете - възцарете вечна обич, вечна правда над света. |
Хамелчо е малък още: лази той едва-едва, "тате" проговори снощи и засмя се след това. Аз посочих към стената: "На портрета кой личи?" Вместо "Сталин" - каза "тате". Греят детските очи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Сякаш знаят кой закриля на дечицата съня; кой за тях не жали сили през нощта и през деня. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . На децата Сталин даде слънчицето, радостта. И на стари, и на млади Сталин е велик баща. Хамелчо е малък още: лази той едва-едва, ала много право снощи Сталин "тате" назова. ("Баща" - Цв. Ангелов, 1954) |
oldboy Благодаря от сърце , че бях споменат... макар че не обичам безсмислено неадекватно бръщолевене ни в клин, ни в ръкав и тъпи опити за странно чатене01 Юли 2017 13:01 За климата,жегата и червената кръвна захар на симчо A за връзката Старчев - завършване на школи на КПСС все още съм любопитен ?? Някой нещо ще напише ли конкретно? "Академия Павлович" не е в Москва да припомня , а родът Павлович са български възрожденци .. От жегите - много неадекватно бръщолевене се получава , мисля си ... и из статии и из форуми ... Що не идете нейде на хладно - като мене - и да говорите конкретно? Та пак да спомена .. аз питам : ЗАЩО ли авторът свързва Старчев с някакво завършване , след като художникът си е завършил в София - "Академия Павлович" .. ... "големите" монументалисти (Старчев - авторът на паметника пред НДК) завършваха школите на КПСС в Москва.... " | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sim4o |
И на стари, и на млади Сталин е велик баща. Така е било. А ти какво - искаш да пренапишеш историята ли? |
Mladya hqsh Ми що му гътнахте паметниците, вие правоверните комунисти ? По паметниците им ще ги познаете |
