Времето, също като слънцето, е спряло в едно вечно латиноамериканско пладне, напомнящо за атмосферата в романите на Габриел Гарсия Маркес. Например, има много разлики между Мишо Бирата и Миро Боршоша, но те не са съществени. И в двата случая лицата са разследвани от прокуратурата за злоупотреби, целящи да набавят някому материална изгода. И в двата, изпълнителната власт се намесва в полза на разследвания. И в двата наблюдаваме тотално цирково преобръщане, салтомортале на един и същи авторитарен премиер, известен със своята чувствителност към телефонни обаждания свише. И в двата, действията му стават публично известни. И в двата, негодуващите борци срещу корупцията си затрайват. Другото са подробности. Разлика в прякора.

Какво е обяснението на това хаотично безвремие? Едното е, че дългият изборен период от миналото лято до този месец май натрупа множество неудовлетворени лобистки ангажименти и сега сметките пристигат накуп. Очакват се закони срещу трудовите права, екологията, потребителите, в полза на банките, на бизнеса, на външни влияния, на мултинационалите и тепърва ще узнаем кои още. При „продаването“ на толкова много иновации на публиката, дори феномен като Борисов има ограничен капацитет.

По-същественото е, че след 8 години власт едва ли има нужда да казваме, че Борисов може да печели избори, защото дава всичко на света, за да е отгоре. Но това не значи, че може да управлява. Впечатлението е, че и той като другите, не знае, какво прави, но много държи да го прави именно той. Възвратно-постъпателният Боршош, тангото с ретроградния Меркурий, Грипените, за които единия ден преговаря, другия геополитически клейми, поредната калинка, назначена в Еврокомисията след „позвъняване на приятел“, достлука с Ердокомшията, откровеното издевателство с плащането до 1000 в брой, връщането на закона за концесиите през парадния вход, готвените конспирации за ратификация на CETA… Примерите са всекидневни и количеството се превръща в качество, което се описва с психиатрична диагноза.

Но тъй като не говорим за индивидуални особености, трябва да признаем, че по същество управление все повече няма. То всекидневно опровергава себе си. И отдава всичките си сили в героична борба с последиците от собствените предходни действия.

но на изборите нищо не помага, нищо и никога

На път, мислеше си той, може би ще понесе всичко по-леко, а и в никакъв случаи не искаше, след като в първия миг на ужас се бе държал съвсем прилично, да се мярка повторно пред очите на жена си. Пък и навярно очакваше нещо от прекосяването на границата. Колкото по-далеч, толкоз по-добре!
Макс Фриш

Когато в такава ясна нощ човек се изправи на самотен хълм, той почти осезаемо чувства движението на земята от запад на изток. Усещането е предизвикано от величественото придвижване на звездите, което се долавя, ако стоиш няколко минути неподвижно или се вгледаш внимателно. Създава се от вятъра или от самотата. Но каквато и да е причината, впечатлението, че плуваш заедно със земята сред безкрая, е ярко и незабравимо. „Поезия на движението“ е често употребяван израз. За да изпитате това върховно удоволствие, е нужно само да застанете на някое високо място в полунощ и след като първо сте се разграничили от огромната маса на цивилизованото човечество — която като цяло гледа пренебрежително и равнодушно на подобни действия в този час на нощта, — дълго и безмълвно да наблюдавате собственото си движение сред звездите. Трудно е след такава нощна гледка да се върнете обратно на земята и да повярвате отново, че човек е мъничък и слаб, загубен сред вселената.