... из пресата : Le Monde diplomatique Езикът без име на Балканите
Отиди на страница:
| Беше ми любопитно да прочета този текст. И се сетих за нашия спор със югозападните съседи, дали вместо някакъв договор да не се подготви подобна декларация за общия език. Пък нека Путин В.В. коментира след това. Езикът без име на Балканите понеделник 3ти юли 2017, от Жан-Арно Деран, Симон Рико Разпадането на Югославия и изострянето на националните противоречия имаха езикови последици: стана целесъобразно в Сараево да се говори босненски, в Загреб - хърватски, в Белград - сръбски, в Подгорица - черногорски. Езиковедите идентифицират регионални варианти, но признават, че тези народи имат един език, който някои желаят да видят раздробен. На 30 март т.г. интелектуалци от региона представиха в Сараево Декларация за общия език. Целта им е да се приключи с езиковите разправии, които разделят от 90-те години насам четирите бивши югославски републики. „Използва ли се общ език в Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Сърбия? Отговорът е „да“, казва преамбюлът на този документ, който уточнява: „Става дума за общ език от полицентричен тип, което означава един език, говорен от много народи в много държави, език с отличими варианти, подобно на немския, английския, арабския, френския, испанския, португалския и други“. Както отбелязва сръбският езиковед Ранко Бугарски, „разликата е, че при нас вариантите носят име, докато глобалното цяло, което вече няма статут, е загубило своето официално име“. Реакциите не закъсняха. В Хърватия те бяха най-бурни. В своята Великденска проповед Загребският архиепископ Йосип Бозанич избухна: „Това е агресия срещу хърватския език, която подготвя друга агресия!“ . От своя страна консервативната президентка Колинда Грабар – Китарович твърди, че „тази претенция за общ език е политически проект, вече мъртъв заедно с Югославия“. От сръбска страна езиковедът Милош Ковачевич подхвърли: „Ако никой не дава име на този език, то е защото всички знаят, че става дума за сръбски“. Този пламенен националист разглежда сръбския език като „съкровище“, което съседните народи искат да „откраднат“ [2]. В югославската епоха никой не се съмняваше в съществуването на общ език, говорен от петнадесетина милиона жители на Балканите, без да броим многобройни диаспори. Този език носеше името „сърбохърватски“ или „хърватско-сръбски“ и човек можеше да пише на него с двете азбуки – латиницата и кирилицата, които се преподаваха навсякъде в училищата. Това беше езикът за обичайна комуникация във федералните институции и езикът на командването на Югославската народна армия (JNA). Този език съжителстваше с много други говорими езици, изучавани във федерацията: словенски и македонски [3] – официални езици на съответните републики, но също така албански, италиански, унгарски, цигански, рутенски, чешки, турски, словашки и др. В Сорбоната се преподава БХЧС СЛЕД кървавото разпадане на федерацията в началото на 90-те години вече няма консенсусен термин, с който да се обозначава езикът, наричан преди „сърбохърватски“. В Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага се говори БХС (босненско-хърватско-сръбски), докато Сорбоната предлага обучение по БХЧС, добавено е едно Ч за черногорския. Както признава писателят, преводач и издател Владимир Арсениевич, един от инициаторите на Декларацията за общия език, „въпросът за името беше обект на оживени дискусии. Не беше възможно да се използват термините „сърбохърватски“ или „югославски“, тъй като са твърде натоварени. Южните славяни имаме навик да казваме naš jezik (нашият език)“ , като че ли за да се покаже близостта на една обща идентичност, поддържана въпреки политическите разкъсвания. В Хърватия от 90-те години насам бяха положени огромни усилия, за да се подчертаят отликите на „хърватския“ от общата норма. В резултат хърватите са склонни да коват неологизми или езикови калки (буквално преведени думи - б.ред.), заместители на чуждите термини: така те говорят за zračna luka (аеропорт), докато босненците или сърбите си служат с аеродром; употребяват термина пасолство (използван и в руския), за да обозначат дипломатическата служба, която техните съседи наричат амбасада... Тази тенденция беше разширена от защитниците на езиковата чистота, които създават трудно разбираеми думи. Всяка година един широко отразяван в медиите конкурс дори награждава „най-добрата нова хърватска дума“. В Сърбия залозите се съсредоточават около кирилицата, пламенно защитавана от мощната Православна църква и определяна като белег на сръбщината. Още повече, че Кирилицата се смята за застрашена от комуникационните средства като Интернет, където преобладава латинската азбука, която също се използва в страната. Напреженията около езика често завършват с комични ситуации. Така например хървати, белоруси и украинци използват стари славянски форми за месеците на годината: те говорят за travanj (буквално „месец на тревата“  , за да обозначат месеца, наричан от съседите им април. В смесените зони, за да се избегне какъвто и да било национален елемент, говорителите често прибягват до перифрази, като казват „четвъртия месец“. Ситуацията става още по-сложна с признаването на „босненския“ (белязан с приемането на някои турцизми, използвани слабо само в разговорния език), а после и на „черногорския“. Последният се пише с двете азбуки, но след като през 2006 г. беше обявена независимостта на Черна гора, бяха добавени и две съгласни, които да изразят специфични за говора на тази страна звуци. Сръбските националисти оспорват съществуването на специфична черногорска идентичност и езиковият въпрос редовно възпламенява тази малка държава, която наскоро се присъедини към НАТО. Преди няколко години в северната част на страната ̶ където живеят православни (някои от тях се определят като сърби, други като черногорци), но и значими босненски общности ̶ банкоматите внимателно предлагаха опцията „майчин език“ (maternji jezik) ...Процъфтяване на регионалните медии ТЕЗИ претенции никога не са пречили на взаимното езиково разбиране в различните страни. Според хърватския езиковед Йосип Баотич от Босна и Херцеговина разликите между вариантите на сърбохърватския се ограничават до по-малко от 10% от лексиката. В действителност, в дебатите, наложени от 90-те години насам, няма нищо научно. Те са преди всичко политически. Доказателство за „взаимното разбиране, което осигурява почти съвършена комуникация между жителите в рамките на един комплексен обмен“ [4], е появата на цяла поредица от регионални медии: „Радио Слободна Европа“, местен вариант на Radio Free Europe, „Ал-Джазира Балкан“ и още по-отскоро ̶ информационната верига N1, която е част от мрежата на CNN. Въпреки някои проблеми от икономически характер (книгите са доста по-скъпи в Хърватия, отколкото в Сърбия или Босна и Херцеговина), издателски проекти поеха предизвикателството за една трансгранична продукция. През 2009 г. Владимир Арсениевич постави началото на асоциация „Крокодил“, чиято цел е да „насърчава културата на диалог, помирение и възстановяване на прекъснатите връзки в региона, наречен Западни Балкани“, за да възвърне престижа на южнославянската литература. „Аз израснах в Хърватия, но живея в Сърбия и съчетавам думи от двата варианта“ , обяснява той. „Когато започнах да пиша, имах проблеми с издателите, които искаха да променят мои думи“ . Съдбата на социолога Игор Щикс е същата. Роден е в Сараево, учил е в Загреб и Париж, а сега живее в Белград. „Винаги питам преводачите си на какъв език пиша, но никой не знае как да ми отговори“ , шегува се той. „В името на предполагаемите различия между нашите езици укрепваме съществуващите бариери и издигаме нови. Езиковите политики и на четирите държави наблягат на различията и така пораждат една изключително вредна и опасна практика, която води до недопустима и разпространена по един тъжен начин сегрегация на децата в училище според техния „майчин език“. А това пък води до изграждането на поколения млади националисти“ , възмущава се Ранко Бугарски. Инициаторите на Декларацията за общия език отричат да са носители на политически проект, който веднага ще бъде възприет от националистическите кръгове на различните страни като „виновна“ носталгия по бившата обща държава. Ехото от тази инициативата обаче показва, че гражданите на Балканите силно желаят да преодолеят бариерите, изграждани от четвърт век насам. Le Monde diplomatique |
Не съм "пламенен", но усташето може би са най-дивото, най-тъпото и най-кръвожадно племе на Балканите след шиптарите. И в миналото, и днес. Тупат се по гърдите като маймуни и викат: ние сме католици и сме по-цивилизовани от православните. Требва да ги депортират у Северна Ирландия. Само бой!  PP И подкрепа за Словения! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Meto ot Interneto |
| Владо Черноземски - инструктор на Усташа, преценил че за нищо не стават че се наложило сам да опуца краля. И ний сме дали нещо на света, |
но усташето може би са най-дивото, най-тъпото и най-кръвожадно племе на Балканите след шиптарите. Забрави турчулята! Бива ли тъй? |
| Усташките фанатици език може да немат, но стари приятели от Хитлерово време се намират: "In 1991...Croatia convinced the German government that its cause was just by presenting itself as an integral part of a civilized Catholic, central European culture, while denigrating its Serbian neighbour as a representatve of the barbaric, despotic Orient. By the autumn og 1991 Hans-Dietrich Genscher had made the recognition of Croatia his personl crusade." М. Глени, Балканите 1804-1999, стр. 637 И така, племе без език, но католическо и със стара дружба. |
Щом и усташето си измислиха "хърватски" език, кво се сърдим на македонците? Понеже си се утвърдил в тоя форум като висококултурен, широкообразован и с дълбоки познания по история човек, образован в лингвистиката, би ли ни разказал накратично за сърбо-хърватския, дето ич не бил измислен.  |
"In 1991...Croatia convinced the German government that its cause was just by presenting itself as an integral part of a civilized Catholic, central European culture, while denigrating its Serbian neighbour as a representatve of the barbaric, despotic Orient. By the autumn og 1991 Hans-Dietrich Genscher had made the recognition of Croatia his personl crusade." М. Глени, Балканите 1804-1999, стр. 637 И така, племе без език, но католическо и със стара дружба. Ъхъ... то когато това племе си имало кралство на близо два века и ползвало глаголицата, византийските емисари учели сърбете на това що е вожд на племето |
Ъхъ... то когато това племе си имало кралство на близо два века и ползвало глаголицата, византийските емисари учели сърбете на това що е вожд на племето Досущ като Г. Димитров на Лайпцигския процес. Сигурно тогава дивите сърби разговаряли на "хърватски" с конете си. Тая комплексарска пропаганда е присъща на малки, зли племена, които пренаписват историята, за да се избарат по-големи и по-важни. Друг пример са прибалтийските. Интересно е, че както усташите, и те са били ентусиазирани хитлеристи. |
Измислен е "хърватският", а не сърбохърватският. Нима? И на какъв език за говорели хърватите преди Миклошич да привика Караджич , Даничич, Пеякович и компания и да решат да го правят сърбо-хърватския? Нищо комплексарско няма в историческите факти. Сърбия се пръква след Хърватия като анти-български византийски проект. Самият император Константин Багренородни го пише.. Е, британскио журналиС не го интересуват такива неща. Он не мой да прочете Константин Багренородни оти сълзите в очите му по Титова Югославия му пречат. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
| Британскиот журналист е пронатовски, прохърватски и антисръбски - затова и го цитирам. Но не може да премълчи факта, че Германия катализира гражднската война в бивша Югославия с груб натиск и шантаж на ЕС за признаването на независимостта на бившия си съюзник от времето на Хитлер. С тая намеса възможността за цивилизован развод, подобен на този в Чехословакия, се изпари и днес четем за чутовни изобретения като чисто "хърватския" език, подобни на изобретението "македонски" език. |
Британскиот журналист е пронатовски, прохърватски и антисръбски - затова и го цитирам. И въпреки всичко с голяма симпатия към Титославия |
| Жалко, че най-високоуважавания и преподобен Бонго се оттегли от сий форум - той би могъл да допренесе за изясняване на спорните въпроси (правил го е вече по друго време и на друго място). Пак се питам - защо учени, политици и лаици от бившите югославски републики точно сега решават да поставят остро този въпрос? Пишат декларация за нещоси след като десетилетия се разграничаваха? И защо е интересът на западняците? Защо от десетилетия (барем от началото на Косовската криза) се лансира понятието "Западни Балкани" = бившите Югославски републики и автономви области като противовес на останалите балкански държави (изкуствено разделение според мен). И каква може да бъде поуката за нас и братовчедите - чета тия дни предложения да споделим общата си история - коя обща история? Българо-македонската? Македоно-българската? Или заедно да споделим българската история? ....същото и за езика? А? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
 повторих се, прощавайте | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Сещам се за един телефонен разговор с македонци преди години: - Кво правите? - Моментално сме на плаж. И чак после стана ясно, че "моментално" там значело "в момента", а не "веднага". Иначе е езикът от тук до Триест е сходен. Навремето заплахата за спокойните уикенди беше чудната словенска фраза "Муж пере ауто", което винаги съм правел с огромно нежелание. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Жалко, че най-високоуважавания и преподобен Бонго се оттегли от сий форум - той би могъл да допренесе за изясняване на спорните въпроси (правил го е вече по друго време и на друго място). Уви, професоре, но вместо да се вайкате по бонго, защо не помолите Св. София за изясняване - хем филогог, хем на правилни партийно-класови позиции. Така, както е казал поетА яко по качество, тако по количество надмогнете ще над немското католичество, |