| В предишните теми, акцентирах първо на Моисей, който назначил подчинените си йерархически нива. Това той направил действайки в условията на низходяща йерархическа система и след като сам Бог му дал власт (знание). А след това на начина по който обществото трябва да назначи Моисей. Двете йерархически системи са основните, главни, базови, организирани обществени движения, които са определяли до сега, определят и ще определят и за в бъдеще развитието на обществото. Те са теза и антитеза. Действието им е последователно, въпреки че процесите в тях са постоянни. Процесите са постоянни, но промените на тенденциите в тях възникват като реакция от тоя последователен кръговрат на двата такта. Това е Кръговратът на Общественото Йерархическо Взаимодействие: - Движението надолу по йерархията (низходящата йерархическа система) е експлозия, то е разделение на труда, защото всяко следващо йерархическо ниво по посока на движението е по-многобройно от предходното. Това е работният такт на обществото. Именно при него имаме частна собственост (най-вече над работното място в йерархическата система) и свободен пазар. Това движение съответства на понятието „дясно”, което е възприето от днешната терминология. При него обществото се подчинява на елита на власт. И няма никаква опция, да не се подчинява. - Движението нагоре по йерархията (възходяща йерархическа система) е обратното на разделението на труда, защото всяко следващо йерархическо ниво по посока на движението е по-малобройно от предходното. При него няма частна собственост, няма и свободен пазар. Т.е. няма свободна размяна на различен вид труд. Но това движение е главният фактор за да може да има свободна размяна при низходящото обществено движение, защото при липса на контрол от страна на възходящата йерархическа система над низходящата, върховният лидер завзема (монополизира) пазара. В движение нагоре, обществото не извършва различен вид труд и следователно, не са нужни пари, като посредник на взаимодействието – т.е. разбирайте директно, че ви казвам в прав текст, че когато една избирателна система е зависима от парите, тя е псевдодемократична. При това движение обществото се противопоставя на елита на власт. То го сменя, регенерира и рециклира, като целият цикъл прилича на сгъстяване. Това движение съответства на възприетото понятие за „ляво”. Да се върнем на Моисей. Бог първо му дал закона на Синайските планини. А след това му изпратил Йотор, който му дал правилната йерархия, която също е част от Божия закон. Според принципите на тая йерархия, избраниците за лидери трябва да бъдат „способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба”. Тях в Библията ги избрал Моисей. Той пък бил най-способния от всички, защото бил избран от Бога. Де тоз късмет и в реалния наш живот днес, да имаме един Моисей, който Бог да ни изпрати! Т.е. низходящата йерархическа система е безусловно нужна за да е възможно организираното обществено действие и е безалтернативна. Същевременно обаче самата низходяща йерархическа система може да бъде следствие единствено на предварителното наличие на вече съществуващ върховен лидер. Ако той липсва, или ако не е най-способния от всички, тогава низходящата йерархия е зададена неправилно още в самото начало. Най-високостоящият трябва да бъде и най-кадърен. Не е достатъчно да бъде донякъде кадърен, защото ако не е най-кадърният, той ще командва и по-кадърните от него, което е абсурдна ситуация от гледна точка на елементарна логика, която не е чак такъв таен природен закон, а така също е и грях от гледна точка на старозаветния Йотор, защото е ясно от съветите му, че по-горният трябва принципно да е по-кадърен от по-долния. Принципно, ако по-горният не е по-кадърен от по-долния, той не може да го накара да изпълнява заповедите му. От друга страна обаче, никой човек не може да действа организирано без да бъде част от йерархическа система. Без да действа организирано, човекът спира да бъде човек, защото еволюцията на човека се е случила именно поради обществения характер на човешката дейност. Това важи и за животните, особено по-висшите. Но важи и за по-низшите. Нещо повече – неживата материя е подредена в йерархическа система, където базовото взаимодействие е именно кръговратът на йерархическото взаимодействие. И се получава едно противоречие – хем човекът има нужда да бъде част от йерархическа система, т.е. от система с висока степен на диференциране (разделение) на труда (органите на организма), която система задължително трябва да си има глава, която да координира и анализира дейността на обществените органи, хем главата на тая система, на обществения организъм, е негодна да бъде глава. Т.е. подчинените йерархически нива, хем не могат да не се подчинят, хем не могат да се подчинят. От това следва, че е блокирано действието на низходящата йерархическа система. И тоя блокаж задължително нараства, защото е следствие от неведом процес, който не е открит и коригиран. Щом не е коригиран, той продължава да действа. Вредният процес, който действа е елементарен. За да бъде открит най-кадърния е необходимо състезание, което да е организирано правилно. При това състезание, отделните състезатели трябва да се тестват един срещу друг. Когато са само двама, няма никакъв проблем. Проблемът възниква, когато са много. Ако стават повече, проблемът се задълбочава. А те стават повече, защото населението на света нараства. Когато имаме едно малко първобитно племе от сто, двеста или дори триста човека, нужда от обратна йерархическа система, която да избистри въпроса, кой е най-кадърния няма. Съответно няма нужда и от избирателна система. Такава нужда възниква, след като се обединят много племена и възникнат държави. Когато националните държави стават многобройни нуждата нараства. Но пък без правилно ноу-хау, т.е правилна избирателна система, обратната йерархическа система пропада. Много древни демокрации са пропадали именно поради тая причина. Може да се каже, че тези древни демокрации са остатъци от първобитната демокрация, която естествено съществува в малкото племе. Често ни дават пример с демокрацията на градовете държави в древна Гърция. Но те са пример именно за това как естествено съществуващата демокрация, поради малкото на брой членове на обществото е изчезвала поради увеличаването на йерархическата група. Атинската полития е именно агонията на лявото. Несъвършената избирателна система в древна Атина, която е фактическа робовладелска система от една страна, а от друга е опит за отмяна на разделението на труда е била възможна само в относително малко общество. Агонията е била дълга. Нещо повече, тя е толкова дълга, че далеч надхвърля оня период на градовете държави, тя продължава до днес. Защото нарастването на населението и интеграцията на глобалното общество продължава. Което означава че на днешния глобален йерархически връх се подчинява такава колосална бройка хора, каквато никога не е имало в миналото. Днешната глобална власт на някакъв неведом, фантомен, непознат и на птиците в небето елит (йерархически връх) е тоталитарна както никога до сега в човешката история. Това свръхкапсулирано ЦК на глобалното КПСС няма равно. Пред него Хитлер и Сталин са просто джуджета. Фактически и Хитлер и Сталин са назначени на своята длъжност именно от него. А след тях и Горбачов и перестройката. След това цветните революции в Близкия изток, бежанския поток, предстоящата световна война, която е фактическа революция управлявана от елита на власт. Това е макроикономика във висша степен. И война, която е продължение на политиката с други средства. А политиката която се занимава с всичко това е просто концентриран израз на икономиката. Или както е казал и Йотор на Моисей – голямото дело, с което е от компетенцията на по-големите. Това е геополитика. Разликата между макроикономиката и тая с която се занимават по принцип не е никак голяма. Просто махаш шест нули и работиш с числата които остават. Но когато икономиката нараства, почваш да махаш повече нули – може девет, може дванадесет. Или бог знае колко. Но трябва да имаш останалите числа. Пък те идват от различни места, от цял свят, по всички пътища и пътечки които водят към Рим. Много хора са мотивирани финансово за да работят за това и да доставят информацията, която се съхранява в чекмеджето на властта. Вие никога няма да имате представа, за какво става въпрос, защо са всичките тези войни, без да сте надникнали в чекмеджето на властта, където информацията се намира в твърде смилаем (опростен вид), поради къртовския труд на милионите мравчици, които се стараят за тоя който плаща. Дори не можете да си представите колко голям е светът. Дори да сте вече възрастни, защото дори бройката на хората в една относително малка държава, като България е извън най-богатото човешко въображение. А какво остава за отделните действия на всичките тези хора и отношенията им помежду си, които се свеждат до йерархически отношения – т.е до отношения на обществото с йерархическия връх. А децата си мислят, че светът е малък и че морето е до колене. Но не само децата не си дават сметка, колко голям е светът и колко малък е отделния човек. Ако обществото е разделено на различни видове дейности, които са като големи клонове на цялата обществена дейност, състезателите във всеки един такъв подотдел са по-малко от тия в цялото общество. От което следва, че общото състезание е най-трудно. То не само че е най-трудно, поради многобройните състезатели, но и поради всестранността и необятността на съвкупната обществена дейност. Но и тая необятност на обществената дейност произтича от многобройността на хората от които се състои обществото – състезателите. Средната разлика в способностите между отделните хора, не е голяма. Т.е. средностатистическият човек, болшинството от хората са относително еднакви, макар че всеки един е уникален, различен от останалите. Но тъй като обществото е вече твърде многобройно, отклонението в способностите между най-умните и най-глупавите, най-силните и най-слабите е вече значително. Слушали сме примери, за такива като Исак Нютон, Тесла или Тургенев, които идат да докажат, че човешкото стадо се състои от много овци и малко овчари. Елитните животни в едно относително малко стадо от една раса са малко. Разликата в качествата между елитните и неелитните в такова стадо животни е също малка. Колкото по-многобройно е стадото, колкото по-разнообразни са условията при които се развиват индивидите и популациите му, толкова и разликите между елитни и неелитни е по-голяма, но дефиницията, за това какво е елит вече започва да надхвърля човешкото въображение. Освен това, голямото разнообразие произвежда и повече елит, който излиза от самото базово стадо и хич не можем да си представим, че ще се сведе само до малцина Нютоновци. Защото когато базата нараства и става все по-сложна, тя е представена в надстройката, която също нараства и става все по-сложна. Никой смъртен, сам, вече не може да дефинира и изобщо да си представи, колко сложна е днешната човешка надстройка. Само оргнизрианият човешки интелект може да бъде отъждествен с надстройката и да носи цялото знание на цивилизацията, което продължава да нараства. Един Нютон, не е бил в състояние да управлява човешкото общество дори и по негово време. Освен това хич не се знае, дали неговите открития не са резултат на цял мозъчен щаб, който е назначен от политическата върхушка, но е останал в сянка. Със сигурност, дори и Нютон е взел науката, която е била създадена преди него. Сега ние търсим върховния лидер (и да го нарека Моисей, това символично представлява организирания обществен интелект, който не търпи в редовете си нищо болно), при това в ситуация когато вече е изкристализирал факта, че магаретата управляват хората в днешното човешко общество. До това състояние се докарахме, поради това че населението на земята нараства. Т.е. степента на разделение на труда нараства. От това следва необятност на обществената дейност. Тъй като тая обществена дейност не е спирала да се извършва под формата на низходяща йерархическа система, която винаги е имала връх, тоя връх винаги е имал юздата с която управлява останалите – самата низходяща йерархическа система, която се състои от много йерархически нива, където съотношението между всеки две съседни не е много голямо. При това положение всяко по-ниско ниво се подчинява на стоящите над него началници. Но нивата са много и основната маса от обществото е напълно сляпа за това, кой точно е на върха на пирамидата и къде точно ги води. Нещо повече – огромната йерархическа система създава илюзията у отделните хора, че те не са част от йерархическа система. Най-идиотските мисли могат да бъдат изразени чрез изречението „Па я немам шеф”. Вероятно и овцата в стадото, си мисли, че нема шеф, а овчарят й е камериерка. Стоящият на върха на пирамидата, имайки формулата на правилната низходяща йерархия, която е де факто и истинската родина на всеки човек, без която той не може дори да диша и която му е нужна „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”, има и подкрепата на обществото, което се подчинява на волята му. Това означава, че тоя отгоре постоянно облага обществото, което му подава властови ресурс. Основната стойност на тоя ресурс е не нещо друго а именно информацията. Информацията тече нагоре по йерархията, по системата от съседни йерархически нива, които свивайки се към върха образуват основните клонове на обществената дейност – на икономиката, военно дело, право, религия, разузнаване, политика. В тая система всички пътища по които тече информацията водят към Рим. Там е чекмеджето на властта, в което се вливат реките на човешкото знание. Или по-точно там се влива квинтесенцията на това знание, която е отсята на по-ниско ниво за да се превърне във вид лесно смилаем за по-горните нива. Но това не означава, че информацията с която си служи и която обработва всеки един по-горен е малко. Напротив – тя е повече отколкото информацията с която си служи по-долния в йерархията. И точно тука обаче идваме до момента, в който несъответствието между елит на власт и реален елит поражда и негодността на елита на власт да обработи качествено информацията отдолу. Към него се стича информация от различните части на системата и той знае и това което по-долните не знаят. От друга страна, неправилната йерархия поражда и саботирането на управлението от по-ниските нива, които не дават всичко от (информацията в) себе си. И освен това подават нагоре все повече дезинформация. Всичко това означава, че управлението, т.е. организираното обществено действие се разпада. Много е актуален Вапцаров: „у нас живота се обърка. Моторът не работеше добре. – Започна подозрително да хърка и... спре. Не знам защо, но може би, защото другият умре. А може би не е така. А може би, във своя глад, моторът чакаше ръка да хвърли в огнения ад навреме въглищния пласт. Да, може би. Не зная аз. Но мен се струваше, че той, в заекващия си брътвеж, ме питаше с болезнен вой: "Къде е другия младеж?" Той – другият – умре. Липсата на възходяща йерархическа система, която определи кой е най-кадърен да бъде върховен лидер се оказва ключово, за да може върховният лидер да управлява. И причината е че преразвитието на дясното обществено движение, поражда дефицит на лявото. От което пък е блокиран цялостния кръговрат. Т.е. нямаме си цар. Имаме само гол цар. Оразмерена низходяща йерархическа система има. Чрез нея е възможно управлението (дясното обществено действие). Оразмерена възходяща йерархическа система няма. Нещо повече – тоя който управлява, е направил всичко възможно да я няма, за да не му пречи. Без нея, елитът на власт деградира. Т.е. без поне приблизително правилно оразмерена възходяща йерархическа система, елитът на власт деградира. Оттам царят почва да прави стрийптиз. Накрая се превръща в професионална стриптизьорка. Просто стриптизьорка. Търси се цар. В духа на това, което казва Йотор, възходящата йерархия трябва да съди народа винаги, когато има за отсъждане по-голямо дело, когато има по-малко дело, да съди Моисей, а всяко още по-малко дело нека да отсъждат назначените от Моисей. |
В предишните теми, акцентирах първо на Моисей, който назначил подчинените си йерархически нива. Кой му е бил заместник? Ф библията нищо не пише, а анимационния филм не съм го гледал. Фсъщност по-добре не ми отговаряй, че няма да му видим края. |
| тъй като не става въпрос за йерархична система, а за турнир с елиминация за излъчване на шампион да погледнем недостатъците- в първи кръг се срещат първия и втория по сила в категорията.Вторият е аут, В крайна сметка на стълбичката е напълно възможно да имаш поне двама средняци с късмет. дори и под средното ниво,След шампионата се опитваш да строиш управление с туй? |
wreckage 07 Юли 2017 11:52 В предишните теми, акцентирах първо на Моисей, който назначил подчинените си йерархически нива. Кой му е бил заместник? Ф библията нищо не пише, а анимационния филм не съм го гледал. Фсъщност по-добре не ми отговаряй, че няма да му видим края. Правилно ме съветваш да не ти отговарям. Говорил съм доста. Сега е време да осмислите това което вече съм казал. Не казвам че нямам трески за дялане в обяснението на тия фундаментализми. По същество съм прав. А кой е заместник на Моисей в Библията няма значение. Мене ме интересува принципа. |
Кайзер Созе 07 Юли 2017 11:56 тъй като не става въпрос за йерархична система, а за турнир с елиминация за излъчване на шампион да погледнем недостатъците- в първи кръг се срещат първия и втория по сила в категорията.Вторият е аут, В крайна сметка на стълбичката е напълно възможно да имаш поне двама средняци с късмет. дори и под средното ниво,След шампионата се опитваш да строиш управление с туй? Обаче! 1. Работното място за което се състезават първият и вторият по сила е едно. Средняците с късмет могат да заемат второ и трето място, но такова работно място не е предвидено. 2. След шампионата строиш управление с туй, но следващият шампионат почва същевременно и той - заедно с управлението. Народните представители си работят и паралелно с тях коментарът на тяхното управление си тече по механи и по седенки - до голяма степен в сайта на конкретната избирателна секция от сто човека. Групичката електорат може да реши да си смени пресно избрания народен представител дори на другия ден. Не вярвам да се случи такова нещо дори по изключение, но ако искат могат да го направят. Ако народният представител пък се колебае по някой въпроси как да гласува, за да не сгафи, може да се допита до избирателите си, които могат да гласуват явно по интернет. Или тайно, но трябва да се съберат. 3. Минимално несъответствие между елит на власт и реален елит е допустимо. То е нещо като не достатъчната точност на мерната единица. Защото проблемът не е в това че имаме минимално несъответствие между елит на власт и реален елит. А проблемът е в това, че това несъответствие постоянно се увеличава. Хем е много голямо, хем продължава да се увеличава. Това си е движение към фалит. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bgman13 |