Някой да се е съмнявал, че Барми ще предпочете да нахлузи феса?

да, леви са май , червени са и са свързани комай с ЦСКА и БСП

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЗАПАДНАТА РЕШИМОСТ

За първи път именно лидерът на свободния свят, Доналд Тръмп, посочи общата цивилизационна принадлежност като нещо, което трябва да бъде защитавано

Димитър Стоянов

В историята има едно негласно правило, че характерът на всяка епоха се определя от нейните лидери – от тези, които или имат смелостта да представят и да защитят някаква идея, или от онези, които знаят, че силните послания и силните действия могат наистина да променят нещо, а не просто да потънат някъде в шума или сенките.

Да, историята ни е дала много такива примери. По време на своята реч от 23 март 1983 г. Роналд Рейгън нарича Съветския съюз „Империя на Злото“. И не само. Думите и политиката на Рейгън разчупват политическия консенсус в САЩ още от 1964 г., когато по време на Националната конференция на републиканците той произнася своята реч „Време за избор“. Американският президент определя Съединените щати като „блестящият град на хълма“ и „последната най-добра надежда на човечеството“, посочва СССР като върховна форма на тирания и в реалните си действия той брани свободата навсякъде – прокарва политика на дерегулация в собствената си страна и отправя послания в защита на свободата из Европа, Азия и Африка. Рейгън е част от едно изключително поколение, което заедно с него дава на света лидери като Маргарет Тачър и Хелмут Кол. Те имат смелостта не само да застанат начело на Свободния свят, но и да го насочат в посока, която да преобърне неговия упадък.

Предходните години за съжаление изкараха на показ слабо политическо лидерство. Желанието за някакъв всеобщ консенсус, дори поставянето на една маса западни демокрации с различни режими, неясните заявки, слабата реторика и слабата вътрешна политика направиха Запада несигурен. Моралното отстъпление може най-лесно да се формулира по линията на вземаните позиции – от „Съветският съюз е Империя на Злото“ до „ Ние ще действаме в рамките на международната общност“, реплика, казана когато една европейска държава се оказа под директна въоръжена атака, нейната териториална цялост бе погазена, нейното население убивано, а нейните институции поставени и до текущия момент под непрекъсната атака. В ерата на културния марксизъм и политическата коректност се превърна в политическа норма да си виновен. И да трябва да се извиняваш. Да се извиняваш, че някога си имал колонии. Да приравняваш демокртични държави на режими, където основните права дори не съществуват на хартия, в някакъв върховен пристъп на морален релативизъм. Или да изпаднеш в някакво подобно на излязло от роман на Оруел състояние на „двумисъл“, в което да се отречеш два пъти от всичко, в което вярваш като ценност, за да угодиш на някакъв специален интерес.

Вчера обаче на фона на ширещия се консенсус на нагаждачество и отстъпчивост имаше един лъч от светлина, който между другото беше пореден такъв. Още през януари тази година след срещата с Тереза Мей американският президент Доналд Тръмп каза следните думи „Нека застанем заедно и спрем залеза на Запада“ и „Нашите ценности ще устоят. Необходимостта те да бъдат защитавани е по-силна от всякога“. Сега в същия дух Тръмп произнесе една реч във Варшава в присъствието на хора като Лех Валенса и на американски, полски, британски и румънски войници, които той нарече не само „защитници на свободата“, но и символ на американският ангажимент към сигурността на силна и демократична Европа.

Нека обаче излезем извън първичната политическа заявка на речта на Тръмп. Той посочи американския ангажимент към общата европейска сигурност, към системите на НАТО, към евентуалното активиране на член 5 от Северноатлантическия договор и към едно изключително силно трансатлантическо партньорство между Съединените щати и Европа. Това, разбира се, е важно, но има друг ключов момент. За първи път лидер на западна демокрация, а не кой да е, а именно лидерът на свободния свят, посочи общата цивилизационна принадлежност като нещо, което трябва да бъде защитавано.

Да, Тръмп говореше за цивилизация, за споделени ценности, за общи културни и цивилизационни постижения. „Ние пишем симфонии, създаваме иновации, награждаваме гения и подкрепяме вдъхновението. Ние вардим върховенството на закона и защитаваме свободата на словото и свободата на изразяване“. И, разбира се – „Това са безценни връзки, които ни свързват като нации, като съюзници, като цивилизация“. Значението на тези думи само по себе си има исторически контекст. Те формират една вола за задълбочаващо се сътрудничество не просто с цел обща сигурност в рамките на НАТО, а с цел защита на определени порядки, които са иманентно присъщи на Западната цивилизация. С цел защита на нейните ценности и достижения от външни и вътрешни заплахи, каквито Тръмп посочи в растящата бюрокрация и намеса на държавата, която заплашва човешката инициативност и поставя под въпрос човешката свобода. Той определи радикалният ислям като непосредствен риск. Отправи и заявка към Русия да прекрати дестабилизацията на Украйна. И каза, че нашите граждани, тези на Западната цивилизация, не са се борили за свобода заедно, не са преживявали ужаси заедно, не са се изправяли лице в лице със злото заедно, само за да загубят тази свобода днес и вярата в нашите ценности.

Защитата на Запада по думите на Тръмп не е само в средствата за отбрана. Тя е и във волята на неговите хора да надделеят и да не бъдат подчинени. И във фундаменталните въпроси в какъв свят искаме да живеем и трябва ли да се откажем от защитата на нашите граници и да се поддадем на онези, които искат да ни подчинят и унищожат. Битката за Запада, отново както казва Тръмп, не започва на бойното поле. Тя започва в умовете, волите и в душите на хората. И връзките, които сплотяват общата ни цивилизация, повече от всякога се нуждаят от защита.

Рядко досега е имало толкова силни политически заявки в една реч. И рядко досега е било обръщано толкова внимание на толкова фундаментални въпроси от толкова висока трибуна. Бихме могли да кажем, че се намираме в зората на завръщането на Западната решимост – и на волята да бъдат защитавани неща, които са иманентно присъщи на нашата цивилизация, които ни определят като такава и които ни поставят на водещо място в свят.

Мнозина философи са изразявали позицията, че в световен план нашата цивилизация не е само по-различна. Да кажеш, че нещо е само по-различно означава да допуснеш някаква степен на приравняване, а може ли да бъде приравнена цивилизационната практика за защита на основни права с цивилизационната практика по рязане на глави? Нашата цивилизация е по-добра. Това, което сме дали на света, е залегнало надълбоко в нашите общества и институции. То е онзи сбор от характерни черти, който ни определя такива, каквито сме. Отстъплението от него под диктата на политическата коректност и културния марксизъм представлява отстъпление от нашата собствена същност. Но повече от ясно е, че най-после има гласове, които да се изкажат против случващото се и преди всичко да се обявят в защита на характерните за нас ценности.