Отиди на страница:
Даже и Петрински си признава, че България като държава е имало много преди 681. Тоа паметникът „1300 години България“ е паметник на камунистическата фалшификация на целата ни история. Ерго, требе да се срути до основи...  |
Щурчо притежава машина на времето........и е изучил цЕлата и истинска история!!!  Остава и да я напише......... |
Все на този ден - 9 август, презвитерът Константин от Апамея (в провинция Сирия) прави кратко изказване на 16-тото заседание на Шестия вселенски събор (7 ноември 680-16 септември 681) в Цариград - "Дойдох . . . за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година [681], сиреч каквото претърпяхме във войната с България . . .". Мда, има документирано такова изказване. Само дето мирен договор между България и Империята нема. Такъв документ подписан от Аспарух и Константин Погонат никой не е виждал и нема да види. Сичко е плод на камунистически фантасмагории и фалшификации. За 1300 годишнината... |
| Те туй е продължението на изказването на презвитер Константин. Кой знае защо спестено от Петрински: ...Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки". Ерго, войната между България и Империята е религиозна. А както е добре известно Патриаршията винаги е обвинявала българете, че са еретици и схизматици. Та поради тая причини са биле подлагани на избиване и мъчения. Макар и християни... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Поглеждайки към ония, които са "за" запазването на паметника - със или без промяна, и ония, които са "за" разрушаването му, ще установим с лекота, че "за" са все люде-професионалисти хмммм, всички ли са "за"?  |
| надявам се, че след седмица две осмоъгълния петох*йник ще е изравнен със земята. който иска, все още може да си направи селфи с остатъците от него. и както е казал тов. Хрущов - есть два мнения - одно мое, другое - глупое. |
ако някому не се харесва, свободен е да построи друг другаде със същата функция - или пък с друга, според собствените си естетически представи. Аз съм навит. Колко милиона ще ми дадете? |
| Паметникът е отвратителен от най-съществена гледна точка-естетическа, без да е нужно това обстоятелство да се гарнира и с политическите интервенции В повечето случаи в тогавашната "творческа" атмосфера този род "творби" бяха израз на афектираните мозъци на своите създатели-проекции на потиснатия им манталитет |
посегнаха вече на символите на хилядолетната ни история, Какъв символ на хилядолетната ни история може да бъде нещото, кръстено още в деня на откриването му седмокрил пето... . Всъщност на втори прочит, пък може и да е...  |
| Хайде, стига толкова рев за изкуство, творено с бетонобъркачка. Те затова си го толкова обичаха соца. Защото беше лесно. Номера е само да докажеш, че творбата ти е идеологически заредена. Кеф ти партизани, кеф ти нашата славна история (ми като сме били такива славни, днес защо сме такива, а? Дегенерати ли сме, мутанти ли сме, та едно време сме били славни, па сега сме гнусни?) - и готово. Да идва бетонобъркачката и да отлива. После заглаждаш, лепиш отгоре плочи - може и мраморни, може и варовик, може и гранит, после с цимент фиксираш малко метални отливки - и цвръц! - творбата е готова. Паметник на изкуството. В България е пълно с такива, има ги дори по селата, в които иначе ни пътища има, ни канализация. Впрочем, защо ви е да ходите чак по селата, разходете се до градинката пред Софийският университет. И там има какво да видите. Най-изпъква пак някаква бетонна отливка (почти цялото тогавашно изкуство се правеше с бетонобъркачки, както посочих), облепена с плочки. Отгоре има нещо, наподобяващо наведена човешка глава, ама отгоре плоска. Като в онзи тъп виц, дето жените трябвало да бъдат ниски и с плоски глави - последното, за да си си поставял чашата там. Е, и онова нещо, дето уж е статуя, и то е с плоска глава. Ще ми се да запитам бащата на творението - другарю художник, абе ти къде си виждал хора с плоски глави? Твоята плоска ли е? На баща ти, на деда ти, на жена ти - техните плоски ли са? Не са, нали? Ми що тази си я направил плоска? Щото толкова си можеш, а? Както и да е. И ръце си има онова нещо, вирнати нагоре, като богомолка, чакаща плячка. В ръцете нещо се държи, ама какво - палки на барабан ли, стоп-палки ли... Та това било статуя на св. Климент Охридски, ако не се сещате. Мен ако питате, това е богохулство. И се чудя къде гледа църквата, та не настоява яростно за демонтиране и премахване на тази гавра с християнска вяра и с институцията на светците като цяло. А срещо него, срещу статията, има заварени ламарини. 5-6 листа ламарина и метални отломки, ръждясали и нагънати, заварени под различни ъгли. Какво било пък това ли? Човек чете вестник. Нека защитниците на бетонното изкуство се разходят из европейските градове. Е, те там има изкуство. И идея, и изработка, и въздействие, и красота... Примерно, паметник на животните, загинали във войните, по вина на човека. Как едни прегърбени, окуцели животинки минават през врата, а отвъд нея - същите те, но весели, здрави, свободни, щастливи... Е, те това е изкуство. И много други подобни неща. И там именно тези паметници трябва да се пазят. А това тук не е паметник, няма как да бъде. Паметник е този на Александър II, пред народното събрание - това е изкуство, това е паметник, това е история, това е наследство. Бетнонните и обвити с плочки неща не са. Да го махат, да зачистят мястото и това е. Дори едно празно място е по-красиво от изкуство, творено от импотенти с бетонобъркачка. |
| Що да е карикатурен паметника на цар Самуил, много си е ефектен даже, аз си го харесвам. И на много хубаво място си е сложен - в близост до "Св София", храм - паметника "Ал Невски", паметника на Незнайния воин и гроба на Иван Вазов. Да, да, аз съм само любител не разбирам от пространствено разположение на монументите. |