ИСТОРИЧЕСКИ ЛЕГЕНДИ
Отиди на страница:
... ами да продължаваме тогава. След Михаил Кантакузин Шейтаноглу задължително и Йеремия II Константинополски или Йеремия II Транос (на гръцки: Πατριάρχης Ιερεμίας Β΄ Τρανός - патриарх, преписката му с богословите лутерани от Тюбинген, дал патриаршеското достойноство на Руската православна църква, роден в Анхиало, днешно Поморие. Аз си се застъпвам за своите  Щото и нашите деца, по морето, трябва да знаят за величието на предците си, нали?  Пък и на децата не им вреди, за самочувствие, да знаят от чия ръка хляб е яла и руската православна църква. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/izvori_buntove/1_ternovsko/1591_pismo_dionisii-tsar_feodor.htm ... освен ако не прецениш ти или меценатите ти, че децата на българските гърци не следва да четат на български приказки за своята история и род. |
| Впрочем, идеята на Butch за Митрополит Методий (Кусев) си заслужава: ИЗ "ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ. ВИНОВНИКЪТ" Митрополит Методий (Кусев) ...Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е [...] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България - под руски протекторат. Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение (между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. - б.м., П.М.). Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград [...] Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят. Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план - за ограбването, за намалението на България - не успя [...] "Девизът" на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония [...] При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по-усилено. Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше. Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде "карт бланш" на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация [...] Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева [...] Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския "Държавен вестник", обвиняваха българите и оправдаваха турците [...] Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия... http://liternet.bg/publish29/mitropolit-metodij/1913-rusia.htm Натисни тук Като че ли днес го е писал дядо Методий... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Agasi |
Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние, българите, нарочно си закриваме очите; жумим, за да не виждаме пакостите, правени нам от Русия... Чакайте, бре... нъл'... Божем... легенди? А не истини? Нъл' рекох оня ден - Не давайте на Истината да разваля хубавите... легенди  |
Нъл' рекох оня ден - Не давайте на Истината да разваля хубавите... легенди ... че русофобията не от вчера ли? Таз истина ли? Е, таз истина ний я знаем, как не! |
| Знаете... трънки... дедо Методи (светла му памет) нийе русофоб, а българин... От ония, които остават в Историята... А ут така наречените "русофили" остават сведения саде в сводките на Службите |
От ония, които остават в Историята... А ут така наречените "русофили" остават сведения саде в сводките на Службите Е, тъй де, тъй! И аз тъй думам, челеби. Да би Историята приела туй, що саде е в сводките на службите, нЕкои устатници, па макар и тъдявашни, щеха да си помълчат с надежда да поминат (и за умни)  ибо писано: лукавии да потребятся |
щурчо 25 Юли 2017 17:00 Мнения: 21,046 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Мда, исторически легенди. Кво общо има Дионисий Търновски с родата на фирмин не е ясно... Документи бе, щурчо. Документи. Верно, на гръцки. Ама то за траките няма значение и на санскрит да бяха, че са безписмени, горките. |
| На, да ся просветиш, рошавий траке Превод от гръцки на грамотата до господаря от митрополит Дионисий Търновски и на цяла България.” Използвана литература: „Древняя российская вивлиофика”, съст. Н. Новиков, Часть 12, М., 1789, стр. . До благоверния и от Бога почетения свят наш цар и самодържец на цяла Русия, Московски, Казански, Астрахански, Новгородски и на други православен цар Господине Фьодор Иванович, аз смиреният митрополит Дионисий Търновски и Ларски, Кантакузин и Палеолог и приятел от патриаршеския събор, най-малкия роб на светата държава на Твое царство, падайки на колене и биейки чело пред Твое царско Величество, и моля Христа Бога, да умножи твоята държава, и да укрепи твоето царство, и да те постави над всички земни царе. Амин. И изповядвам пред светата държава на Твое царство за това, че съм дошъл пред нозете на Твое царство, а съм изпратен от светейшите патриарси и от целия събор и от всички преосвещенни йереи да донеса на Твое царство молитва и благословение, както и за това, че по вашето повеление на Твое царство патриарх Йеремия е поставил в Москва патриарх, и той заради твоята любов и милост, която си му сторил, събрал събор на патриарсите и митрополитите, архиепископите и епископите, за да извърши поставяне на новия патриарх господин Йов, и затова беше събрал всички архиереи и патриарси, като Александрийския го нямаше, и ние направихме събор, и на целия Вселенски събор стана угодно, и като обсъдихме съборно всичко и написахме, да има в Москва пети патриарх след Йерусалимския, и ме изпратиха мен, своя близък приятел, да изповядам всичко истинно, да бъде с него от Бога милост, както и за останалите патриарси около цялото Черно море, също така и в Мутянската земя и във Волоската и при киевския митрополит, че се нарича патриарх, а аз ида към подножието на Твое царство, също така и грамота нося от събора, също така и дарствена грамота на новия господин патриарха Йов, също и за това, че, ида към Твое царство и ти благоразумни царю и достоен за царството сътвори по волята на Твое царство, според неговите молитви и благословение да бъде на Твое царство, да ти дарува Господ мир и здраве за дълги векове и да надделееш над видимите и невидими неприятели. Амин. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/izvori_buntove/1_ternovsko/1591_pismo_dionisii-tsar_feodor.htm | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
| Ми тя - Историята - е бременна с такива герои... ама не ги любите и тачите... Та нали оня ден - когато помолих да не "увапцарвате" Поета - всинцата скочихте... и в един глас запяхте? Не ви трябва вам истина... а благ рахат локум*, който да ви прави величави... *И кога ви се стори - същия тоя рахат локум - понанагарчащ, сипвате си по чашка съветско локмарухо, да го притиквате |
Документи бе, щурчо. Тъ, къде у тоя документ пише, че бил братчед на твоя род. Неам нищо против историчарските легенди. Ма се пак малце повеке скромност нема да ти навреди...  |
Тъ, къде у тоя документ пише, че бил братчед на твоя род. Ти, СЕГА, какво? Оспорваш, че Йеремия II Транос е анхиалец? http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=en&id=187 http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=187 (на тракийски го нямаме, ще се задоволиш с ... български, прочее )А че е братовчед на мой род не съм твърдял никога, боже опази. Може пък като не е мой, да е твой, а? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
Мда, исторически легенди. Кво общо има Дионисий Търновски с родата на фирмин не е ясно... В родата - общо едва ли има. Общото е, че и двамата "бият чело" пред царя и самодържеца на цяла Русия. А различното е, че критянина Дионисий го прави, щото тогава такъв е бил протокола, а анхиалеца Фирмин - по партийно поръчение, превърнало се вече във вътрешна необходимост и доставящо му удоволствие. |
| http://blacksea.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 Тук ще се оправиш ли, щурчо, или да викаме PONTIECA да ти помага? Или така ще ти е по-лесно http://blacksea.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11881 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
Тъ, къде у тоя документ пише, че бил братчед на твоя род. Не, бе ... Щото съм бритчед на Кантакузин и Палеолог, затуй щото ... Може и с Дионисий Търновски да сме рода ... Ама там сме все скромни, по морето |
| Че Дионисий Търновски е роден у Крит е секиму известно. Ма, тогива Крит е венецианско владение. И родството му е с Асеневци. А не с фирмин. Се пак... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
И родството му е с Асеневци. А не с фирмин. Се пак... Чи кво! Аз пък можи и с Асеневци да съм рода ...   |
Чи кво! Аз пък можи и с Асеневци да съм рода ... Мое, у историческите легенди. Даже и с Костов мое да си рода. Мдаа... |
Даже и с Костов мое да си рода. Мдаа... А пък, куту знаем, че Вова е грузинец, а връзките между Анхиало и Грузия са биз бизе, мое и негов роднина да е |
Мое, у историческите легенди. СЕГА, пак ме караш да ти повтарям, че този род е писмен откак е дошъл и преди това - 26 века пише на езика си. Трудно е за рошав трак безписмен да го разбере. Прочее, пише тоз род и си записва. В кондики. Метрически регистри. В манастири и църкви.. В училища. В патриаршията. На такива места. Дето писменото слово се тачи и пази. Та от тях разбираме и легендите, че аристократическите родове на Константинопол, след падането на града под османците, се преселват или са интернирани далеч от столицата, в Анхиало. Палеолог, Кантакузин, Ватаци, Дука, Хрисоверги и др. родове. Щото там, в Анхиало, е епископията. И понеже са били грамотни, писали са. Да има кой да чете. Ако го допуснат, де. Щото не всеки приемат там, където са книгите, и не за всички книги. Понеже са им скъпи. И не за моя род е темата тук. А за това как да предадем и преподадем историята на наследниците си. За правото им да знаят и род и Родина. Защото Родината им е България, но родовете им са гръцки. Факт. Исторически. Сложен. Но в сложността и многообразието е красотата на живота. Ама иска сърце и ум да му се възхитиш. С простотия не става. И не теб визирам в случая, знаеш. С теб сладко си бъбрим, 26 века вече.  |