Отиди на страница:
| За Щуреца. Ето го цялото стихотворение. ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА 11 август 1877 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. ........................... И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! |
Изведнъж Радецки пристигна със гръм. Като дете си мислех, че това е онзи Радецки, дето гордо плува по златни вълни, БУМ! |
| Като цяло, не е важно какво е искала Русия, а какъв е резултата за България! Освободила се е от Турция и е станала независима държава. Не разбирам защо разни щурчовци това го смятат за негативно руско въздействие. |
Като цяло, не е важно какво е искала Русия, а какъв е резултата за България! Освободила се е от Турция и е станала независима държава. Като цяло си пропущил уроците по история. България става независима къде 1908 годин. И освободена, освободена, колко да е освободена. Дунавския вилает, може би. Не повеке...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Този е шляхтич. Когато Полша е била руска губерния, шляхите са били свестни, а не шлюхи | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| Цврчко ако не е правкюният освободител Свобода не ще. Готов е и поданик на суютана да стане докато некой трака-трак лу натрака Своблдата. Пък и да си свободен е кофти без келепир, а и кого да вини за туй че е смотан и не се оправя на свобода освен освободилите го? Представи си драмата на овца без чобан. |
| да, да се оправя сам. предполагам че вече е седнал на мазолестата си десница и чака да изтръпне че да си фантазира с широко затворени очи че този път е правилния освободител. Туй е единственото което може да направи сам освен да се жали. |
| Безспорен факт е че първата държава която се е опитала да освободи България от турско робство това е Полша ,крал Владислав Варненчик загива за свободата на Родината ни през 1444 година. |
„Никому не се надявайте. Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода. А който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство...“ То така и става... |
Vute Graovski 29 Юли 2017 22:32 Когато е загинал край Варна вече 4 години е бил унгарски крал а не полски. https://pl.wikipedia.org/wiki/W%C5%82adys%C5%82aw_III_Warne%C5%84czyk https://hu.wikipedia.org/wiki/I._Ul%C3%A1szl%C3%B3_magyar_kir%C3%A1ly | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: AnonimusBG |
България става независима къде 1908 годин. И освободена, освободена, колко да е освободена. Дунавския вилает, може би. Не повеке... Не ти ли омръзна да пишеш глупости в напъна си да изглеждаш оригинален. Ми не си... Преди мислех, че го правиш напук, но сега се убедих, че толкова са ти силиците. Няма да се освестиш. |