Добави мнение Мнения:16
| Боже, какви големи икономисти сме имали... Дето се казва в стария виц - най-големите разбирачи на футбола седят по трибуните... ----------------------------- Сайтът на Генек |
Въпросът днес е дали страната може да предложи други предимства на инвеститорите освен евтиния труд? за статията  ама не е това въпросът, въпросът е, че работодателите искат и това в онова и душата в рая, ама душата се изнесе вече в рая, а на работодателите им остана само това в онова им |
генек 31 Юли 2017 20:46 Боже, какви големи икономисти сме имали... Дето се казва в стария виц - най-големите разбирачи на футбола седят по трибуните.. Не си и посмял да коментираш, но важното е, че си се записал първи - за 5935 път  |
| Уф, колко много числа, че и не свързани. Паритети-малитети дрън-дрън. Да ви светна. От махалата свестен човек за обща работа не излиза за по-малко от 50лв на ден чисто за 8 часа (за живей Първи Май!). Осигуровки не търсят. Обяд е задължителен. Може и кутия цигари и бира след работа. Това е стандарт. Значи чорбаджията да си приготви едни 60-70 лв за ден, ако иска да му се свърши общата работа. Иде реч за хора, които им се работи. Сметайте го - за 22 дена в месеца това идва някъде 1200-1500лв на месец. За най-простата, общата работа дето не иска никави специални умения. Квото му кажеш на човека - това ще прави. Ще бъде лоялен и няма да краде и лъже. Това е минимала за 8 часа, другари и господа българе - чорбаджии и работници и служители. Ако си мислете, че може да слезете под това ниво то значи, че се опитвате да се лъжете един други. Резултатът е, че нищо няма да се получи и работата дето сте я намислили няма да се свърши. Ако един чорбаджия не може да плаща тия надници - моля да освободи терена, да дойде друг който може да плаща. Ако един работник не може да върши с усърдие и без да крадне работата си - моля и той да освободи терена, ще дойде други който може да я върши. |
По-съществената причина за ниските доходи не е изземването на БВП като печалби, а това, че се създава малко добавена стойност. Твърдението от тази статия, което заслужава внимание, е, че ниските доходи са магнит за производства с ниска добавена стойност и недобри мениджъри. Открихте Америка.  Разгеле, че се изприщихме да го обясняваме. А ако се върнем на терена на икономиката, темата е формулирането на индустриалната политика на страната, насърчаването на кооперирането между фирмите и на иновациите, опростяването на регулациите, пренасочването на публичните ресурси към тесни места като образованието за възрастни и ромската интеграция, дофинансирането на частни инициативи и разпространението на добри практики за повишаване на ефективността. Дълго изречение, пълно с добри пожелания, неосъществими на практика по обясними причини. |
Ако един чорбаджия не може да плаща тия надници - моля да освободи терена, да дойде друг който може да плаща. Ако един работник не може да върши с усърдие и без да крадне работата си - моля и той да освободи терена, ще дойде други който може да я върши. Лесно се осъществява на практика. Вдига се минималната заплата на 1000 лева. Чорбаджиите които не могат да плащат тези пари освобождават терена. Безработицата се вдига минимум до 25%, колкото са тези които не работят с усърдие и готово, те също освобождават терена. |
Производителността у нас е 15% от средноевропейската, а заплатите - 21%, А кой е виновен, самите работодатели, които изтъкват това. |
Целият този спор за доходите е много ... забавен. Забавен ми е, защото си задавам въпроса какво целим с него. Да убедим и подлъжем стотиците хиляди напускащи страната или готвещи се да я напуснат в това колко им е добре или ще им е добре тук ли? Я не ме разсмивайте! Ако притежавам образование, професионална квалификация и опит и имам избор, на тази криминална измет тук ли ще отида да си продам труда?! Никога!!! На шайка гелосени крадци? Никога! На гущерови опашки, на които са им пораснали гущери? Никога! На приватизатори, бивши или настоящи политици? Никога! На сикаджийски, висаджийски, тимаджийски и всякакви други мекерета на пандури и рекетьори! Никога! На марешки и магарешки гешефтари с фиктивен износ? Никога! На дедесари, разтоварили дългове за десетки милиони връз някой кьорав мангал с трийсе фирми на негово име? Никога! На милиционерски щерки и шафрантии с ВЕИ-та? Никога! На банкери на годината - бансктери на века ли, отмъкнали милиарди? Никога! На сахибските ибрици в НПО-тата ли? Никога!   |
| Натуралния такова... Що за глупости пишеш? И предизвикваш скандали? Провокация, та после под друга форма да разчистваш тук? Не е тайна... --------------------------------- Сайтът на Генек |
Шако 31 Юли 2017 23:55 В противен случай онези, които искат и могат да работят с усърдие без да крадат, освобождават терена. Което и се случва на практика... |
| Има тенденция гастарбайтерството да се налага като избор на висококвалифицирани кадърни млади хора. Принудата обаче си остава основният фактор за бягството и работата навън. Пред такъв млад човек изборът не е дали да работи за приемливи като стандарт над 1000лв. тук или почти същия стандарт като започне на 1500-2000 евра на майната си. Изборът е или да си плюе на квалификацията и да мизерства или да му разсипват здравето дори и в нашите подразделения на същите западни фирми. Да не говорим пък ако трябва да плаща и наем в някой от 3-4-те града с прилични заплати у нас. А сред моите познати (израсли в и с имоти в София) се сещам само за 2бр. останали някъде си като и двамата нямат никакво висше т.е. отново говорим за принуда. И същевременно за повече от 7-8 завършили там и прибрали се и работещи тук. Просто не ги гони страхът от глад, не всеки инч от телевизора им е от първостепенно значение и имат поминък + ключовото усещане че си равен с останалите. А там колкото и да те потупват с усмивка по гърба истината е, че си викат "тоя ми работи за толкова за колкото негрото само ще ми се изсмее, а за арабеска да не говорим!". Та трагедията на гастарбайтеството си е откровената заплаха за физическото оцеляване тук, а не имагинерната реализация. |
| И тази статия не е съвсем точна, както и румънската - въпрос на гледна точка, както се казва, всичко е относително. Тук нещата са по-точни от гледна точка на работника/служителя, а в статията на Лучиан Давидеску, Riscograma, се показва гледната точка на производителя/инвеститора. Когато аз съм в ролята на служител, мен ще ме интересува каква заплата ще получавам, спрямо ценовото равнище (т.е. данни коригирани с ППС) и колко и какви стоки/услуги мога да потребявам. Ако аз, обаче, съм в ролята на производител/инвеститор, ППС не ме касае - мен няма да ме интересува работникът колко стоки/услуги може да си позволи с получената заплата, а ме интересува каква заплата трябва да давам - аз няма да плащам на работника в натура (със стоки и услуги), за да ме интересува ППС, а в реални (некоригирани с ППС) пари. Това естествено е на база на статистически оценки на икономически показатели, но не отразява пълната картина - ниво на корупция, престъпност, кражби, защита на личността и достойнството, защита на частната собственост, ниво на образование и квалификация и т.н. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Krass_ |
Увеличаването на производителността е мантра, зад която стоят конкретни стъпки (технологии, оптимизация на процесите, продуктови и производствени иновации, по-добра интеграция във веригите на стойността, квалификация и стимулиране на кадрите са само стъпките на микроравнище). Почти никога разговорът не стига до тях. Проблемът със злополучното изказване на работодателите може би не е в думата търтеи (проблемът с отпадащите от пазара на труда поради деквалификация наистина е сериозен), а в тази липса на конкретика. Човек остава с впечатлението, че единственото средство за увеличаване на производителността, известно на българския бизнес, е да се натискат работниците. Това не е вярно, съществуват добри практики, но средата не поощрява популяризирането им. Производителността зависи най-малко от работника. Просто няма хора с по две-три глави и по 10-20 ръце! Когато трудът е евтин, работодателите нямат интерес да инвестират в машини, в обучение. В Бг продължава наемането на персонал с връзки, по роднинска линия. И не само: подбирането на смотаняци, пияници и всякакви нескопосници, които могат да бъдат псувани и ругани, да им се плаща малко, но като знаят, че са нефелни и няма къде да отидат, ще търпят всичко. Същевременно не се назначават хора с опит, защото си знаят правата и чакат по-добри заплати за добри резултати. Затъналите в шашми и малоумие работодатели не понасят по-умни от тях. Нито пък ги слушат! Защо казвам това? Защото съм ходила на интервюта и съм виждала как съм с две-три класи над другите, а избират тях?! Дори младоците, които са интервюиращи от по-големи компании, са пълни галфони! Вместо да ти задават въпроси по същество, за да ти разберат уменията, те те питат едва ли не кой номер гащи е носил предишния ти шеф?! Ще ви дам и пример. Преди години работих в автосервиз и клиентите бяха масово недоволни от ремонтите, защото се връщаха по три пъти. Шефът беше все на главите на хората и кряскаше, псуваше. Но самият той беше бивш тираджия, демек: почти кръгла нула в занаята /нито от ремонтите разбира особено, нито от бизнес/. По едно време работата съвсем се спече. И повика чистачката, чийто съпруг имаше 20 години опит по сервизите. Да дойдел, да работи ,да помогне. Ама като чу колко пари иска и се отказа. По-добре 4-5 маймуни, които да гони с пръчката, вместо един капацитет?! |
Добави мнение Мнения:16