Добави мнение Мнения:8
Писателите са кресливи, та това ние много добре си го знаехме.  |
| И нито буква за Партията или за онези с чистите ръце, не е истина. Живял съм в друга България, моята България. Наздраве. |
Любен Лачански Антоновден Всички намекваха, че бил луд. Но той си имаше диагноза. В дъжд, вятър, пек, студ, изживяваше своята поза. В нея шапка му свалям, бе съвършен! Велик! Неповторим! Титаничен! Срещаше ме почти всеки ден, усмихваше се като момиче. После се мръщеше като вулкан и псуваше истерично. Сетне се чувстваше богоизбран, вижда света идилично и като излъган фавн, свеждаше поглед мътен. Следваше извинение, даже две, тупаше ме по рамената. Просеше пари за кафе, жаждайки гроздова със салата. Тръгваше си - аристократ един, вадейки скъпа цигара. Срещу вятъра палеше и срещу мен се провикваше: - Тъпи магарета. Можеше след час да бъде пиян, или да слуша “Риголето”. Разговаряше за Караян. Препродаваше пистолети. Някои казваха, че бил идиот. Но той криеше физиономия. Нарочно живееше като скот. Сред библиотека огромна. Приемаше скитници, вареше чорба. Пишеше стихове и романи. Водеше своята свободна борба. Тълкувайки Пиросмани. Нямаше възраст и беше на ти с бебетата и птиците. В някаква мина се беше взривил и тичаше с патерици. Пиеше много, като всеки от нас. Но и много обичаше. Пееше, псуваше наум и на глас. Просто беше различен. Най-неочаквано и някак внезапно, той по английски изчезна. Трезво се питахме поетапно: - Къде е Тони Кафеза? В болница бил, може би се оженил? Казват в чужбина заминал. А Антон Кафезчиев най-различно от всички и безмълвно починал. |
Тези хора... целуваха ръце (един от тях и буквално!),... сприятеляваха се усърдно с влиятелни фигури от различни области, учеха тенис и падаха от когото трябва, предлагаха нерегламентирани услуги... каквито се сетите. .......... Е, разбрахте ли защо ви разказвам това? Разбрах – нищо ново под слънцето...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: редник |
Открито не споделям тюхканията за състоянието на днешната литература. Има автори, има и творби! И много имена, които в това многообразие обещават да останат единствени. Истина е, има и стойностни нови автори, но ние сме се вторачили в състезателите. И една техника не само за писатели. Има стара писателска техника: ако нещо ти тежи, напиши го. И ще се освободиш от него, ще го забравиш. Ето, написах го... |
Добави мнение Мнения:8