Отиди на страница:
Като не му виждам печалбата на Ламбо да е все на страната на управниците, аз отдавам това на най-банален конформизъм - вроден или невинно придобит в десетилетията български живот. Ми като няма печалба, не е конформизъм, а позитивно мислене. |
| Аз отначало бях много озадачен от тая Леденика, щото нея и клошарите не я пият. Накрая разбрах, авторът ни помага да разберем идеята, че бирата е маскировка, да не го заподозрат човека, че си чете безпричинно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: хикса |
| Киндъл, разбира се, може да бъде "четец"--не знам дали има създаден български текст ту спийч енджин, но английски такъв има. Препоръка: проверявайте, преди да пишете. Иначе се получава глупаво някакси. Ето и инструкциите как да активирате четеца: To access Text-to-Speech, follow these steps: Open the document that you want your Kindle to read to you. Press the Menu button. Select Start Text-to-Speech from the Menu options. |
| Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. За дини не съм чувал да се говори когато бях дете. Става въпрос за седемдесетте и насам години. А тогава имаше и продълговати любеници. Е, не чак толкова големи като сегашните, но имаше в селата по бостаните. А от "тъмните и мътни мичуринки" имаше и доста жълти, не червени. Случайното попадане на такава, носеше радост и възклицания, все едно бяхме попаднали на бисери при отваряне на миди. И напротив всички бяха сладки. Незнам защо автора ги критикува. Но, за пореден път авторът пише хубаво, цветно, мило, завладяващо, трогващо нас, свидетелите на богатството по градини, поля, бостани! А за по-долните негови думи му благодаря!! Да, така беше, да с няколко думи авторът даде характеристика на цял един период от живота ни, Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни.   |
Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища. Самолетите с ягоди и малини, излитащи към градовете на цяла Европа. Консервните фабрики, които присъстваха на трапезата в десетки държави, а сега са в руини. Готов съм да му го припомня, запалвам се, вдъхновявам се. Но утихвам, отказвам се. Трябва да сме реалисти: онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновено е невъзможно и невероятно бъдещето. Неговите скромни трудови, "градивни" картини кой знае защо изглеждат странни, нереални, някак дори величествени. Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни. Е, то и ние тук снощи ги припомняхме на едни безпаметни бакари ...  Истинските неща.  |
кооперативното земеделие бе натъркаляло из страната само едни и същи кръгли, мътнозелени и с повяхнала сладост "мичуринки" .   |
| щурчо, не знам как си със зеления цвят, но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
А бе като бяхме малки - всички дини бяха слаааадкииии... "Ломска лубеница" беше "cool_тово" название. Особено жълта с черни семки, леб и сирене....  За либийската диня - верно, страхотна диня, сладка, сочна. Беше ми много интересно, как в Либийската пустиня отглеждат такива чудесии. Разбрах, че те се отглеждат в един особен пояс от пустинята, с много поливане и системата е направена от ... български специалисти. Евалла на неизвестните растениевъди , направили Либийската пустиня в приказен рай. Имаше и чудесни домати, пак отглеждани с наша помощ и напътствия... |
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. А Любен Каравелов (nomen omen) е писал нещо в "Мамино детенце"...:Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чбрдже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Но аз заборавих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пръчици елеченце, и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Голямата лебеница се повдигала нагоре и отпускала се надоле твърде затруднително, а когато произходило това, то на малката лебеница се отваряла някаква си дупка, над която стърчели две дълги бяло-черни урезалки козина, поимала и изпускала воздух и клокала така поетично, чегато в голямата лебеница се намира цял вулкан. Но малката лебеница имала още две приемущества: на нея стърчели три червени подлоги, които носили название уши и нос, и две черни точки, които в общежитието се наричат очи, а по манастирите - светила. Изведнаж черните точки, които до това време били сънливи, шавнали насам-нататък, и издупката изскокнали няколко потока лава, между които се зачули следующите думи: Каравелов е същи врачанин.- Иване бре, ела сам! |
но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки Теа дедо ми ги даваше на овцете... |
| ..онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновенно е невъзможно и невероятно бъдещето. Онова минало, е бъдещето! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gluhar4e |
| Теа дедо ми ги даваше на овцете... След като ти ги докарваше в къщи, нали. Когаато бях овчееерче ........ Нема лошо, чист въздух, чиста храна , дай боже всекиму  |
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. За дини не съм чувал да се говори когато бях дете. Диня се казва на пъпеша. |
Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища. Такива товари са тръгвали към дунавските пристанища още по времето, когато българските земи са били османска провинция. Описани са в много мемоари, особено в прекрасната книга на Димитър Маринов за Лом и околията.. И сега тръгват, милиони тонове пшеница се изнасят. Дини също не липсват: Български ром е най-големият производител на дини в Европа https://www.24chasa.bg/Article/2673935 |
но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки Личи си всепознавачът  Дините на снимката са от сорта "Кримсон суит", а "мичуринки" казват на дини от сорта "Мраморна" |
| 'Ако искаш да ядеш, ще носиш... Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена. Тези дни ми припомни как някога българинът се дивеше, че в Европа дините се продавали на резени. Сиреч не можели европейците да си купят цяла. Нашенецът се тюхкаше, жалеше ги. Сега ги стигнахме - заключи Захари накрая при тройната коалиция и картофи си носел от София. Нямал вече затруднения с тенджерата. Помисли малко и добави: и с гювеча.'  'Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.' - Уникално, за всеки от ДС.  |
| Пошъл Тошев 10 Август 2017 20:16 "Препоръка: проверявайте, преди да пишете. Иначе се получава глупаво някакси." Пошъле, наистина ти се е получило глупаво и пошло, но не някакси, а много. Само пиздонимът ти е удачен. Явно като не ти харесва текстът, искаш да уязвиш автора с някаква допусната техническа неточност, но и за това не те бива. Да, възможно е да не е бил истински „Киндъл”, ако това искаш да кажеш, но какво от това? Променя ли същността на нещата? Конформизмът така повече ли ти харесва? А ако беше толкова отворен да даваш препоръки на автора на тема „Text-to-Speech”, щеше да знаеш, че от 20 години има създадени български „Text-to-Speech” приложения. Последното, което разглеждах при един почти сляп мой близък, е доста по-добро от това на „Киндъла” от гледна точка на интонация, четене на числа и т.н. Пожелавам ти здраве и благодаря на г-н Донков за удоволствието! |