При това всички тези държави не граничат с мюсюлманска държава, която ги е клала 5 века! И която продължава да има апетити към територията ни! И бая е изкупила вече!
Има разлика, а?

И последно - срамота за един "историк" е да прави сравнения между несравними неща - международните отношения през 19 и началото на 20 век нямат НИЩО ОБЩО със съвременните

toly
14 Авг 2017 10:48
Мнения: 4,814
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Бат Ваньо , авторът ползва това глаголно време за да го приближи максимално като въздействие до нас. Той е наясно , че никой не се заблуждава , че е съвременник на събитията. Най-добрите разказвачи ползват такъв изказ. Опитите да изкараш Илчев неграмотен са смехотворни.

И трето - шведи или финландци нито ще изнесат земята в Скандинавия, нито ще основат в Елховско нордически общини, но пък младите руски военни пенсионери, които са налазили югоизточна България могат да направят такава държава в държавата, в сравнение с която съветската окупация 1944 - 47 година и съветизацията след това ще ни се сторят като детска градина. Защото те са изпратени тук със задачи, неуважаеми, за разлика от евентуалните индивидуални граждани на ЕС, които - ако изобщо биха купували - биха го направили по своя преценка и за свой риск, а не по заповед на батюшката в кремл.

Това е един от факторите, поради които Великобритания обявява намерението си да прекрати своя мандат в Палестина и да предаде палестинския въпрос на Обединените нации, които са наследник на Лигата на нациите.

На 28-и април 1947 г. Общото събрание на ООН свиква своята първа специална сесия по този въпрос и създава Специален комитет на Обединените нации за Палестина, който трябва да излезе с препоръки за бъдещото управление на Палестина. Няколко месеца по-късно, Общото събрание приема резолюция № 181 (ІІ за бъдещото управление на Палестина. Резолюцията представя план за разделяне на Палестина на две държави – арабска и еврейска, свързани с икономически съюз. За палестинците, които съставляват 70% от населението, са отредени 47% от територията. Тъй като е свързан с три от световните религии, Йерусалим е обособен като corpus separatum, т.е. град под специален международен режим, администриран от Обединените нации.

Планът е посрещнат с радост от еврейското население, но палестинците не са удовлетворени от предложеното разделяне на територията. В Палестина започва гражданска война (1947 г. – 1948 г.), белязана с насилие най-вече в зоните със смесено население като Йерусалим и Хайфа. Терористичните ционистки групи „Иргун” и „Щерн” поставят бомби на автобусни спирки и пазари, палестинците отвръщат на атаките.Започва и първата вълна на масова емиграция на бежанци от Палестина.

На 9-ти април 1948 г. „Иргун” и „Щерн” обединяват сили при масовото клане в палестинското село Дейр Ясин близо до Йерусалим. Близо една-трета от населението на Дейр Ясин, което тогава възлиза на 600 души, са убити. Жестокият погром засилва страха от други предстоящи кланета и води до ескалиране на бежанската вълна. По-късно през същата година са документирани кланета в около 30 други палестински градове и села.

На 14-ти май 1948 г. – един ден преди официалното изтичане на британския мандат и преди свикването на сесия на Общото събрание на ООН за приемане на нова резолюция за американски контрол над Палестина – Давид Бен Гурион прочита Декларацията за независимост на Израел и обявява създаването на еврейската държава Израел. Еврейски военни сили окупират по-голяма територия от определената им според Резолюция № 181 (ІІ на ООН за разделяне на Палестина, а междувременно военни формирования от съседните арабски държави са навлезли в палестинска територия. Така, Гражданската война от 1947 – 1948 г. прераства в първата близкоизточна война.

През 1948 г. са обезлюдени над 500 палестински градове и села, като някои от регионите остават изцяло разрушени, а в други се настаняват еврейски имигранти и променят имената на унищожените арабски селища. Повече от 800 000 палестинци са принудени да напуснат своите домове и земи. Процесът на етническо прочистване има за цел да принуди максимален брой палестинци да се изселят от земите си, за да стане възможно създаването на еврейската държава в Палестина и палестинците да се окажат малцинство в собственото си отечество. В границите на палестинските територии, на които се създава Израел, остават около 150 000 палестинци, около една пета от които са изселници, но и до момента не им се позволява да се завърнат в домовете си, както не се позволява и на останалите палестински бежанци.

Етническото прочистване през 1948 г., кланетата, принудителното изселване на палестинския народ и лишаването му от собственост се обозначават с термина „Ан-Накба”, който означава „катастрофа”, „бедствие”. Денят 15-ти май е определен за ден в памет на тази национална катастрофа – една тъжна годишнина, която палестинците отбелязват и до днес.