Да, два свята, единият е излишен. Няма да стане хем да се качим на клона, хем там да има интернет и хладилник. |
Има едно морално правило и то е, че не бива да биеш слабия. Човекът (в ролята на силния), трябва да прави (или поне да се опитва) всичко за да защити застрашените видове. Какво общо има еволюцията в едно целенасочено тровене на хищници и орли със стрихинин, с паленето на горите за да се изнася дървесина и още хиляди подобни дейности? Просто силният унищожава слабия...докато не се появи още по-силен. |
"То е, че тези двама мъже, за които ви разказвам, са илюстрация на следното. Ние - в рамките на две-три поколения, дори на едно, крачнахме от период, в който човек оцеляваше трудно, в непрестанен двубой с природата - та крачнахме към друг, при който тя - природата, се оказа стеснено, уязвимо от нас самите обиталище." *** Авторът май е крачнал директно в темите на Бочев. Което в крайна сметка си е своеобразен напредък. Не е лесно да се разкъсваш между Андрешко и Маргаритка дето така и не си намери майстора. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Drug |
И ще ги пазим, разбира се, но за да се върнат те на магистралата за свободно еволюционно развитие, ние би трябвало да се качим пак по дърветата. Или да напуснем планетата. |
LeDoyen, типична грешка. Има едно морално правило моралните правила не са природни закони. Природен закон е "закона за гравитацията", няма значение дали Нютон вярва, че закона съществува или не вярва.Моралните правила са правила в рамките на човешкото общество и еволюират исторически. Но и самата история е разказ за човеците. Човешкият вид, в рамките на сравнително кратката си история е причина за безвъзвратното изчезването на хиляди животински видове, включително и на няколко други човешки вида. Където стъпи "Кроманьонския човек", започва геноцид на животинските видове. Това е станало в Австралия преди 60 000 г., в Северна и Южна Америка преди 12 000 г., Мадагаскар преди 2000 г. Това е още преди земеделската революция, опитомяването и скотовъдството. |
По всичко личи , че еволюцията на животинските видове на земята ще продължи точно както досега. Когато някой вид се разсели прекалено условията в определен момент намаляват драстично броя му. После всичко отначало. Не се кахърете. Тогава няма да сме живи вероятно. Но не е сигурно. |
Ние на Балканите не сме проблем. Какво ще стане когато индийците, китайците, нигерийците започнат да живеят като средните американци. Население на Нигерия 1960 - 45 милиона души, 2016 г. - 186 милиона. Население на Индия 1960 г. - 450 милиона 2016 г. - 1346 милиона. |
>>><<< Ами вместо да се катерим по клоните, не може ли да берем плодовете със стълба? А и защо, след като ги оберем, трябва да стоим горе, като няма интернет все още? |
О-хооо! Ами че това е МРАК! -- би казала Елочка, людоедката. Отвртителна теза. Съответно и писаницата е за боклука. Съжалявам, мразя да критикувам, но животът ми, т.е. този на планетата, ми е по-мил от авторовите недомислици. ВСИЧКО МИ ГОВОРИ на Никола Фурнаджиев Бях дете и моят свят бе малък: аз общувах с чайника и шкафа, с дюлите и абажура. Те стояха зли и безразлични като идоли огромни в древен храм. Първата си крачка аз направих: дворът бе зелен, зашеметяващ. Толкова цветя и пеперуди, птиците, шуртящата чешма. Нежни обръщения им казвах! Как опитвах с тях да се сближа. Те загадъчно мълчаха. После се отдадох на звездите, на морето, на леса и канарите и на всички живи същества. В тайната им исках да проникна. Не можах. Заживявах с хората, стремях се да ги разбера и да ги следвам. С тях в окопите лежах и в съседни болнични постели сплитали сме стонове предсмъртни, а останали сме чужди. А сега какво ми предстои? Остарявам ясно, осъзнато. Остарявам властно, облекчително. Лошо ли е да си весел, предизвикващ залез? Сетивата стават ненаситни и превръщат всяка багра в мисъл, всеки жест и всяка реч в идея. Всичко ми е толкова познато, всичко с мен споделя свойте тайни. Мога да осмислям вече всичко! Всичко, всичко, всичко ми говори. Ала аз не мога да говоря. Вече се превръщам на природа. 1964 |
Или да напуснем планетата. То така ще стане. Човешката еволюция вече е социална и научна. Ще поблагодарим на планетата, ще я направим музей и ще се пръснем из космоса. На човек не му трябва да живее по планети. Зметресения, бури, зарази, бързо размножаващи се съседи които не понасяш, тажка и нерегулируема гравитация... Мисля си че накрая ще създадем огромни дизайнерски станции, с природа, георафия и условия за живот идеални за човека и закотвени близо до източници на ресурси. |