Истинската история I. Писмо на Георги Марков, от 1977 г. до Димитър Бочев
Добави мнение Мнения:13
| Спасе, чети! Дълго е, философско, на моменти е досадно, май вече го имаше (интерпретирано) във вестника СЕГА - това е "истинската" история... Драги Митко, Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”  . Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата. Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче. Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен. Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ? Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО. Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него). Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт. И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото. Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си. Драги Митко, Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда. След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем. Най-сърдечно твой Жоро | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Тя...врътката...ни е като клуп на шията. А още през 2001 в този честен форум призовах да бесим "левите" на левия тротоар, а "десните" - на десния. От "Орлите" по посока Пловдив. Тогава ме обвиниха, че съм кръвожаден...А колко мъки щяхме да си спестим....Но..млъкни сърДце... |
| Докторе, прощавай, ти знаеш защо. Какво да направя като съм твой ревностен почитател и те чета внимателно. |
| Пати, мисля, без да съм сигурен, че Иван Ценов е издирил писмото в "Аз бях той:121 документа за и от Георги Марков", издание на Хеликон, 1999. Писмото е огласено от Ценов през 2013, защо тогава не знам. Ето какво е написал във ФБ Натисни тук .....Първо да четем Георги Марков! Смятам, че преразказ не може да замени написаното от българина, на когото, вече казах по "СКАТ", трябва да бъде издигнат паметник до паметника на Джордж Оруел. За сведение, Инициативен комитет е успял да преодолее съпротивата на някои кръгове в Англия и до края на 2013 г. срещу сградата на Би Би Си (Министерството на Истината по "1984" в Лондон ще има статуя на Оруел.Днес предлагам едно от писмата, ПИСМОТО на Георги Марков. Мисля, че трябва да започнем именно с него. За някои това ще бъде необходим шок! За съжаление не мога да издиря това И Би Би Си, и "Свободна Европа", и Космосът бяха тесни за Георги Марков" Димитър Бочев пред в."Сега" Брой 4768 (191) 17 Август 2013 , ще е интересно да се прометат коментарите под този материал на газетата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
| Професоре, не зная защо си се затруднил, може накоя фаза на Луната да не е била в синхрон. Ето го, брабар с коментарите! Натисни тук http://www.segabg.com/article.php?id=661887 |
| >>><<< ще е интересно да се прометат коментарите под този материал на газетата. А и тукана промени една буквичка, че вниса дисонанс в мисленето!  67  Прочетох го и видях, че наистина много от коментаторите ги е хванала бледата спирохета и са дезинфекцирани, а накои и прометени | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| доста се чудя, какво от писаното тук, а и изобщо от творчеството на Георги Марков е интересно за историята? |
оста се чудя, какво от писаното тук, а и изобщо от творчеството на Георги Марков е интересно за историята? Мога да ти кажа какво според мен, е безкрайно безинтересно за литературата: "Мъже" Това е първото и последното /освен Репортажите/ нещо, което съм прочел от Г. Марков | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
- По своята политическа природа всички излъчващи на български език западни радиостанции бяха с антикомунистическа насоченост. С този факт трябваше да се съобразяваме всички ние, пишещите за "Дойче Веле", за "Свободна Европа", за Би Би Си и за "Гласът на Америка"... тези радиа бяха говорители не на потребността на източноевропейските народи от свобода, а на западната външна политика Имам един въпрос: Димитър Бочев ли е публикувал писмото след като е адресирано до него? Разбира се, че само той може да огласи това писмо! Бочев е странен човек, кротък, пацифист, бих казал на мравката път сторва. Неговият антикомунизъм според мен е просто удобна поза, с която удобно се изхранва цял живот. Само да не го помислите за сребролюбец, отнюдь! По мое скромно мнение той просто е завършен епикуреец-хедонист. Скоро тук някой написа, че прописал в Сега за хонорар. Ами той дори, когато още не получаваше добрата пенсия от РСЕ и не беше в цветущо финансово състояние имаше куп хонорари от разни редакции, които вероятно още не си е прибрал! Него го търсят! Той просто е роден с късмет и е галеник на съдбата. Като начало може би не знаете, но той произхожда от семейство на активни борци, но от малък е с нестандартно поведение. На времето беше модерно да се носят кръстчета, той макар и безбожник ходеше по гезмето в Силистра с един голям дървен кръст на врата, докато го срещна началникът на ДС и счупи кръста в главата му! Като студент в СУ също имаше доста нестандартно поведение, изказвания далече от линията на партията и склонност към дървено философстване, поради което един негов близък приятел го беше кръстил КОНФУЦИЙ. Естествено по време на Фестивала беше забавно, но след събитията в Чехословакия ДС се погрижи нещата да са в съответното русло и Таньо (университетското ченге) една сутрин рано рано прибра Бочев да го посъветват. Като човек плах и противник на всякакво насилие този стрес силно повлия на крехката му психика, още повече, че последва и изключване от университета за една година. Това последното му дойде твърде много и по-късно напусна България по един достоен за описване в комедия начин с паспорт на чуждестранен летовник в Албена. Така си и остана с незавършено философско ВИШЕ. После в Германия въпреки, че вече беше мноого добре финансово го домързя да завърши. Впрочем Бочев вместо на стари години да се излага да пише политкоректни анвтрефилета, по-добре да напише повест за това, как напусна България и стана писател в чужбина, а също така и за взаимоотношенията в РСЕ, а не тези с Марков. Покрай Марков Бочев придоби самочувствие и прописа със самочувствие на писател, иначе материалите му за Дойче Веле и РСЕ съвсем не бяха някакъв мастър пийс, за разлика от тези на Марков. Трябва да кажа обаче, че Бочев върна жеста на Марков и когато Марков вече не дишаше ББС, пък и то не го дишаше сподели своето радио време с Марков. Нещо повече не прояви ревност, а напротив силно съдействаше Марков да се премести в Германия. Освен това трябва дебело да подчертая факта, че от уважение към Марков, Бочев на честването на ББС преди години в СУ нарече ББС "МОРАЛЕН УБИЕЦ" на Марков и още нелицеприятни неща, които сега не му е удобно да споменава... Мога до утре да ви разказвам за "Митьо Магарето" (както го беше кръстил на времето един полковник от ДС), но не си струва да си губя времето, а аз съм практичен човек и не обичам да работя leer lauf, не че съм останал без пари, а просто въпрос на принцип. |
Добави мнение Мнения:13