Истинската история - 7. Как съветските колхози съсипаха българското село
Отиди на страница:
Гледал е за да купи на баща ти Волга, а и защото на социалистическата консервна промишленост не достигаха суровини. Виж си нивото! Това ли са ти аргументите в спора?  |
Помня много добре как консервният комбинат ДИП "Домат" в родното село Ми то за тва е било създадено. |
Уилт 21 Авг 2017 16:24 При "соцът" повечето свинско, пилешко, домати и пипер се произвеждаха от частници. Уилт е практически почти прав!  - поне от юридическа страна + известни фактически условности, разбира се.-------- Всъщност ТКЗС-тата са кооперативна собственост, а не държавна (вж и ТПК-тата, ЖСК-та) - т.е. по-скоро частно (дано не ме емнат Юристите тукана), сл. с известни условности можем да кажем, че тяхната продукция е частна/кооперативна (в огромната и преобладаваща част!) I. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ 1. Трудовокооперативното земеделско стопанство, в състава на което влизат селищата . . . . . . е социалистическа селскостопанска организация, създадена чрез доброволно обединяване на трудещите се селяни за колективно стопанисване на земята с обществени средства за производство. 5. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните права: ... в) да имат лично стопанство заедно с членовете на своето домакинство; ... ж) да ползуват за лични нужди инвентар и работен добитък от стопанството по определен ред. Член на ТКЗС, който не участвува с труда си в кооперативното стопанство, освен пенсионерите и временно нетрудоспособните, е с право на съвещателен глас. Придобитите от членовете на ТКЗС до приемането на настоящия устав права по инвентарната и допълнителната инвентарна вноска се запазват. 6. Членовете на ТКЗС са длъжни да работят за постигане целите на кооператива, като: ... С встъпването си в ТКЗС всеки член е длъжен да внесе в кооперативното стопанство своята и на членовете на домакинството си земя, инвентар, работен и продуктивен добитък, с изключение на оставените в личното му стопанство. III. ИМУЩЕСТВО 8. Имуществото на ТКЗС се състои от основни и оборотни средства, ценни книжа, вземания и участие в други предприятия. ТКЗС има право на търговска марка. 9. Главното основно средство за производство в ТКЗС е земята, внесена от кооператорите, от други лица и организации или предоставена от държавата за ползуване. ТКЗС ползува безвъзмездно земите, които стопанисва. 10. Внесената в кооперативното стопанство земя за общо ползуване остава собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС. Върху тези земи ТКЗС придобива право на кооперативно земеползуване. Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници. Членовете на стопанството могат да прехвърлят правото на собственост върху внесената от тях в кооператива земя само на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, а земите, включени в регулационния план (чертите на селището) - и на други организации или лица. Земите в регулационния план на селището (чертите на селището) се ползуват от техните собственици до размера на земята за лично ползуване. ... На член на ТКЗС, който е изключен от общото събрание, се връща равностойна на внесената земя, ако се занимава със земеделие. При наследяване на внесени в ТКЗС земи наследникът, ако не е кооператор, получава равностойна на внесената от наследодателя земя в съответствие с дела му при условие, че се занимава със земеделие. 11. Трудовокооперативното земеделско стопанство може да продава или заменя основни средства за производство (без земята) с решение на управителния съвет на държавни предприятия или учреждения, на кооперации и други обществени организации, на членовете на ТКЗС и по изключение на други лица. http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=3174 | |
Редактирано: 10 пъти. Последна промяна от: Ганий |
Помня много добре как консервният комбинат ДИП "Домат" в родното село на майка ми произвеждаше експортна продукция от зарзавата, произведен в градините на селяните (и гражданите ), а не от кооперативните градини. Пак съчинителства! Може да е имало и някакво допълнително събиране на суровини от градините на селяните, но никой консервен комбинат не е разчитал основно на това. Лакърдии за пейката пред блока!  |
Туткалчев Очакваните положителни резултати не се получиха. Обратното – АПК се ориентираха към обработване само на най-богатите на хумус обработваеми и стопанисвани земи. Внесената голямогабаритна селскостопанска техника не можеше да обработва малките участъци земя и терените с неголям среден наклон. По тази причина количеството обработваема земя намаля с 1,5 милиона декара (от 48 на 46,5 милиона декара). Средната снабденост на жител с обработваема земя намаля от 5,5 на 5,0 декара. Особено голямо бе намалението на обработваемата земя в планинските и полупланински АПК. Силно намаля и количеството на селскостопанската техника. Броят на тракторите намаля в сравнение с този през 1979 г. от 98 хиляди броя на 53 хиляди броя през 1989 г., за същия период броят на комбайните намаля от 21 хиляди броя през 1979 г. на 14,2 хиляди броя през 1989 г. Не се оползотворяваше оборският тор въпреки огромното му количество, изоставено около животновъдните ферми. АПК, както и преди тях ТКЗС се насочваха към използване на химически торове, тъй като същите много по-лесно се внасят в обработваемите земи. Средно на един декар се доставяха от нашите заводи по 19 кг химически торове (за 1990 г. – 17,2 кг.), а заедно с внасяните – по 23 кг. http://georgihadjiyski.blog.bg/technology/2013/05/31/selskoto-stopanstvo-v-bylgariia.1115431 горе-долу тия цифри и от соц учебника по география на българия който по спомен със закръгляне посочих , Туткалчев, Повечето сме ходили на даскало при соца или греша? |
Ми, трябва да е имало, иначе за какви бригади биха си спомняли носталгиците ? Кво са правили бригадирите в съсипаното село? |
| Туткалчев, аз ти говоря за нещо, което съм видял отблизо, а ти ми излизаш с общи приказки. Демек - с 'лишчета'. Аре бегай. |
Особено голямо бе намалението на обработваемата земя в планинските и полупланински АПК. Казах ти без планинските и полупланински региони. Виж колко е земята там. |
| какъв ти е проблема Туткалчев? Земята в планинските и полупланинските си е земя- това че не е добра идея да садиш жито не значи че е кофти земя- |
з ти говоря за нещо, което съм видял отблизо, а ти ми излизаш с общи приказки. Какво си видял, бе, челеби? Видял си, че някои комшии си носят продукцията в комбината. Имаш ли представа откъде се е снабдявал със суровина? В книжата му ровил ли си се? Не си. Типичен ЕЖК подход. Същото е, когато някой каже: "Абе аз нямам нито един познат, който гласува за ГЕРБ." Изводът е: за ГЕРБ не гласува никой. И твойто е същото.  |
Че то имаше ли такава Имаше и още как. Като тръгнеше "ромата" и опашките от камиони и трактори с ремаркета бяха по няколко километра. Като почнеха пък да сушат лук, на работещите в околните предприятия все им сълзяха очите. |
Земята в планинските и полупланинските си е земя- това че не е добра идея да садиш жито не значи че е кофти земя- Обработва се по съвсем друг начин и е предназначена главно за пасища. А при теб излезе, че 35 млн. дка били за зърнопроизводство. Смешно! |
| В селата са създавани малки цехчета, точно за обработване на продукцията на личните стопанства. И не само от земеделието. Което освен всичко друго означава, че в соца, държавата гъвкаво, а не догматично, подхождаше към оползотворяване на природните и човешките ресурси. Всички са доволни. Освен партнерите, ама те удувлутворяване немат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| комбината изкупуваше с удоволствие доматите от акорда покрай Камчия- средно предаваха от 15 до 20 тона от декар на колове сорт "идеал". Вярно че основно разчиташе на лежащото "рома" , но пък за пазара постъпваше баш от дребните, и когато дойде пика и не може РПК-то да го пласира прясно и на цена - отиваше в консерната.Също и с корнишоните |
| Тути, там откъдето е Миндер се води пред Балкан и имаше основно лозя и овощни градини. И на 10 километра от сегашното му местоположение беше един от най-големите консервни комбинати за пюрета и нектари у нас. Днес вече го няма! |
В книгата си „Факти и размисли за Пловдив и окръга. Възходът на Пловдивската икономика до 1990 г.“, г-жа Проданова подчертава: „От труда на ръководителите, специалистите и 4000 работещи се развива най-големият на Балканите и в Източна Европа консервен комбинат. В края на 1990 година неговите показатели са следните: - Годишно производство на 100 хил. тона консерви, което представляваше 40 % от продукцията на консервната промишленост на окръга и над 14 % от националния обем, който беше 700 хил. тона - Износната продукция достигаше 80 % от производството - Дневно се преработваха до 500 тона домати и 600 тона ябълки - Асортиментната структура включваше десетки видове – сокове, нектари, сиропи, конфитюри, лютеници, консерви и др.“ Освен за необятния пазар на СССР, продукцията на „Витамина” се изнасяла още за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия. За работниците към завода е бил изграден спортен комплекс, здравен пункт, кабинети по физиотерапия, почивна станция, работнически стол, общежитие. През 1995 год. предприятието е приватизирано, а собствеността му е разпродадена на парче. Говори се, че приватизаторите на славния в миналото комбинат, платили за него толкова, колкото струвала една машина за опаковка на конфитюр. В края на 90-те години производството се свива над 10 пъти, а работниците се стопили на 650 души. През 2001 г. 30 тона готови консерви остават на склад, защото нямали пазар. Малко след това „Витамина” фалира. http://pcci.bg/News/1816.html  |